Дванайсетте тайнствата на христос

Възнасянето на Христос е най-загадъчното от всичките му тайнства по отношение на спецификата. Ако за Възкресението отделяме няколко характерни момента, имащи опорни точки в конкретни външни белези, то за Възнесението няма нито един такъв момент. Учудващ е и фактът, че двамата евангелисти описват това събитие твърде пестеливо. Необяснимо защо апостолите, присъствали на събитието, не го описват с подробности - нещо характерно за другите прояви на Христовите чудеса. Даже двама от тях, единият от които свидетел - ап. Матей, не говорят въобще за момента като за значимо събитие. Най-описателен е апостол Павел в "Деяния на апостолите", въпреки че той не е свидетел на събитието. Това уникално по своята същност събитие е забулено в загадката на няколко кратки изречения.

Не е възможно да се дават анализи на деяние, което никой жив човек на земята не е изпитвал или видял с подробности. Иисус Христос извършва първото и последното в епохата възнесение. Защото способността да се преодолее земното притегляне, да се приведат органите и клетките в състояние на безтегловност без външен посредник, е непонятна и неподдаваща се на анализ. Тя е просто и точно казано способност. Преминаването на физическото тяло в енергийното състояние на Плазмено тяло е процес, който е неизвестен на посветените на Земята. Езотеричните знания дават достатъчно основания за приблизителни изводи, но категорично премълчават методологичните процеси. Фактите, че Христос приема храна и Тома напипва костта, доказват наличието на физическо тяло. При самото възнасяне Иисус Христос се повдига и облак Го поема в себе си. Това пояснение навежда на мисълта за действието на физически сили от неземен порядък, изглеждащи като облак за непросветените хора. Имало е среда, в която е отишло тялото на Христос. Възнесението е в пряка връзка с претрансформацията на границата между световете, което Христос показва още на Преображение. Тук обаче Той сам извършва процеса на преход от едното поле в друго. Как е трансформирал личната си вибрация, за да премине тялото Му в другото измерение и до днес остава загадка за посветените. Това тайнство на Христос определя развитието и обособяването на Трите църкви на Християнството, които бъдещето ще роди и развие. То е пряко олицетворение на момент от Разпятието, даващ ни информация за друго ниво на прочит, с друга тема.

Говорим за възнасянето на Христос, защото нашето мнение е категорично в интерпретацията, че става дума за възнасяне на Плазменото (огнено) тяло на Христос. Само на него. В същото време физическото тяло на Иисус е останало на земята, но е било временно невидимо за апостолите по две причини:

Първо - всички са гледали нагоре, към облака, в който е отишло плазменото тяло на Христос. Не на Иисус, а само на огнената субстанция Христос.

Второ - способността на посветените, с много по-нисък ранг от този на Христос, да правят невидими телата си - стара тайна и умение.

Явяването на Христос в огненото си тяло пред Мария Магдалена дава пример за възможността да се деструктурира физическото до ниво на плазма и отново да се уплътни до първоначалното си състояние.

Явяването на Христос на пътниците за Емаус и тяхната неспособност да го познаят показва, че той е бил в състояние да скрива същността на чертите си до момента, в който желае. Способността да се създава поле на невидимост сред множество от хора е умение на много от българските колобри и днес. Старата легенда за хора, правещи се на невидими, е възможна в прекия смисъл на думата за определено ниво на посвещение.

За нас възнесението се дели на посочените два момента. Те са неразривно свързани и не си противоречат, а се допълват.

Възнесение Господне е процес на преминаване от едно измерение в друго, неизвестен до сега на посветените и науката.