www.spiralata.net 27Научаваме се да се ограничаваме. Научаваме се да вярваме в нищетата. Научаваме, че естествената ни склонност да обичаме, да творим и да танцуваме е нещо непрактично и откачено.
Родителите ни смятат, че е тяхно върховно задължение да ни научат да сме внимателни, отговорни и да се държим като възрастни. И ако по някаква причина сме извадили
късмета да имаме родители, които не споделят подобни уроци, обществото бърза да ни втълпи, че целта на живота ни е да трупаме материални неща и единственият начин да се сдобием с тях е да си налягаме задните части и да се скъсаме от работа. Когато влезем в гимназията, вече сме специалисти в надпреварата, отдавна знаем как се живее в липси и страх.
Но познайте какво? Всичко
това е една голяма уловка, лош навик. Както съвсем ясно е казано в
„Курс по чудеса”: „След като един път си изградил начина си на мислене, живееш според него и учиш и другите да живеят според него”. След като един път си стигнал до някакво убеждение, впрягаш всичките си сетива и целия си живот в неговото оцеляване.
Физиците наричат този феномен „срив на вълната”. Безброй квантови частици танцуват из полето на Вселената и разпространяват вълни. В момента, в който някой
погледне тези енергийни вълни, те се втвърдяват като желатин в хладилника. Вашето наблюдение е това, което ги кара да изглеждат твърди, реални, материални.
Спомняте ли си сцената от филма „Снежанка” на „Дисни”, в която тя лежи на земята в гората и плаче? Има чувството, че отвсякъде я наблюдават безброй очи. И наистина десетки горски същества подскачат и подтичват наоколо. Но в момента, в
който тя вдигне поглед, всички онези малки птички, катерички и сърнички се скриват зад дърветата. И единственото, което Снежанка вижда около себе си, е гъстата, неподвижна гора.
В действителност нашата Вселена е движещо се подскачащо енергийно
поле с безкрайни възможности, но тъй като погледът ни е настроен така, че да вижда само проблемите, имаме чувството, че това е истинската действителност.
Сподели с приятели: