www.spiralata.net 43Въпреки това повечето от нас получават напътствията си точно оттам – от лявото полукълбо, което е склонно на погрешни преценки, неправилни интерпретации и мащабни машинации. Съзнателният ни разсъдък е създаден така, че да извършва две основни функции – да идентифицира проблемите и да формулира цели. Всеки, който знае как да управлява ума си, би
го използвал, за да дефинира проблема или да формулира намерението, и след това бързо би преминал нататък. Нищо повече. Това е единственото, на което е способна кората на главния мозък. Да посее семето. Но вместо това разсъдъкът решава да се намеси, да прецени доводите „за” и „против” и да стигне до рационално решение, а вътрешното ни усещане да върви по дяволите. Веднага след като дефинира проблема и формулира намерението, разсъдъкът ни започва да хленчи и непрекъснато да повтаря
колко голям бил проблемът, как е твърде малко вероятно да се реши в скоро време и как намерението звучи много добре, но…Господи, това вече ми е познато, правил съм го и проклет да съм, но миналия път не се получи нищо. Достатъчно е само да кажа, че този специалист по връзки с обществеността в мозъка ви не е най- добрият съветник. Той раздава оценки, изкривява реалността и създава ненужни емоционални сътресения.
Да кажем, че Джейн използва съзнателния си разсъдък, за да създаде намерението да подобри отношенията със съпруга си. Чудесно! Страхотно! Само че вместо да се отдръпне и да остави
намерението й да се развива, вместо временно да не обръща внимание на разсъдъка и да се обърне към източник, който наистина може да й помогне, разсъдъкът на Джейн започва да прави „рационални” заключения, да обмисля различни възможности. Не след дълго надава писък:
– Не ме карай да започвам!
И от тук нататък какофонията от гласове започва да звучи точно толкова нехармонично, колкото група хлапета,
мечтаещи да станат рок звезди, които репетират в гаража на родителите си.
„Връзката с мъжа ми е абсолютен фарс.”
„Мъжът ми е капризен и мързелив.”
„Никога няма да получа това, което искам.”
С други думи съзнателният разсъдък започва да интерпретира. Проблемът е в това, че не вижда по- далече от носа си, или по-точно, по-далеч от решението, което е
взел преди много години, когато дори не е бил достатъчно зрял, че да има представа от ситуацията. В резултат интерпретациите му могат да са грешни, непостоянни и жестоки.
По-доброто решение е да използвате ножичката за нокти според предназначението й, приберете я обратно в чекмеджето и извадете уреда, който най-добре би се справил с косенето на ливадата – вътрешното ви напътствие.
След като веднъж му хванете цаката, ще установите, че на него напълно може да се разчита.
Освен това отговорите му
са много по-спокойни, инстинктивни и готови да реагират на непредвидимите фактори, от които съзнателният разсъдък няма ни най-малка представа.
Сподели с приятели: