E на квадрат

www.spiralata.net

65
По-лесно е да си мрачен, отколкото да си весел. Всеки може да каже „болен съм от рак” и да
получи подкрепата на тълпата. Но колко от нас могат да изпълнят добър петминутен комедиен
номер?
Пи Джей О’Рурк, бивш кореспондент на списание “Ролинг Стоун”
Карин Джонсън винаги е знаела, че иска да стане актриса. Всъщност, първата й свързана мисъл още като съвсем малка била: „Господи, колко много искам да играя”.
Макар да израства в общинско жилище за бедни в Ню Йорк, театърът и това, което тя нарича „да си представяш, че си някой друг”, играят огромна роля в живота й. Това става в годините, когато Джо Пап прави безплатни представления на пиеси от Шекспир в квартала й в Челси. Освен това гледа много филми заедно с брат си Клайд и майка си Ема, която сама издържа децата.
– Когато видях как Карол Ломбард слиза по стълбите, облечена в дълга сатенена рокля, си помислих, че и аз мога да го направя – казва Карин. – Исках да сляза надолу по тези стълби, да кажа същите думи и да живея същия живот. Във филмите можеш да си всичко. Можеш да летиш. Можеш да срещнеш с извънземни. Можеш да бъдеш кралица. Можеш да спиш в огромно легло със сатенени чаршафи в своя собствена стая.
На осемгодишна възраст започва да играе в „Хъдсън Гилд”, дневен детски център с театрални курсове и програми по изкуствата в квартала.
Животът й претърпява обрат в гимназията, когато поради дислексия погрешно й поставят диагноза за забавено развитие. Отпада от училище, става наркоманка и забравя за мечтата да стане актриса. На деветнайсетгодишна възраст самата тя вече е самотна майка.
Добрата новина е, че успява да се отърве от наркотиците. Всъщност бащата на дъщеря й е човекът, който й помага да откаже хероина. Лошата новина е, че от него не става баща. Напуска я няколко месеца, след като се ражда детето им Александреа.
Карин не била завършила гимназия и нямала никакви умения. На практика единственото, което можела да прави, било да се грижи за деца. Започнала да работи като детегледачка и се преместила в
Лъбък, Тексас, заедно с приятеля си, който я наел. Впоследствие този приятел заминал за Сан Диего и тя и дъщеря й с удоволствие го последвали.
Когато връзката се разпаднала, Карин се озовала в Калифорния без пари и без никакви умения. Не можела дори да шофира, сериозен проблем в насечената от магистрали Калифорния.
– Не бях завършила гимназия – споделя тя. – Единственото, което имах, беше детето ми и самата себе си.
О, да, и онази мечта: Господи, колко много искам да играя. През деня се учила да прави тухли и ходила на курсове за козметички. Вечер участвала в експериментална театрална трупа. Известно време правила грим и прически в погребална агенция, като допълвала доходите си с парите от социалните помощи: „Тревожех се как да купя на детето повече от един чифт обувки и как със 165 долара да осигуря храна за целия месец”.
През цялото това време продължавала да вярва, че „всичко е възможно”. Продължавала да вярва, че може да е като Карол Ломбард и грациозно да слиза по стълбите, облечена в сатен.
– Единственото, което винаги съм знаела, че мога, е да играя – спомня си тя.
Непоколебимата й вяра най-после отключила вратата. През 1983 година известният режисьор Майк
Никълс случайно я вижда в една експериментална трупа в Бъркли. Той бил толкова зашеметен от образите, които пресъздавала, че веднага подписал с нея договор за моноспектакъла „Шоуто на призрака” на Бродуей. Стивън Спилбърг гледа това шоу и й дава ролята на Сели във филма „Пурпурен цвят”. По това време тя вече е сменила името си и се казва Упи Голдбърг.
„Мога да направя всичко. Мога да бъда всичко. Никой никога не ми е казвал, че не мога. Никой никога не е изказвал пред мен идеята, че нещо ме ограничава, затова мисля от гледна точка на това, което е възможно, а не на това, което не е” – пише Упи в автобиографията си „Книга”. „Знам, че никога няма да мога да превърна водата във вино или да накарам котките да говорят френски. Но също така научих, че ако достигнеш до нещо, без да имаш предварителни предразсъдъци за това какво е това нещо, целият свят може да се превърне в платно, върху което да рисуваш. Просто помечтай и можеш да превърнеш мечтата си в действителност. Вярвам, че принадлежа на всяко място, на което искам да бъда, на всяка ситуация или контекст, в които се поставя. Вярвах, че едно малко момиченце може да се издигне от семейство с един родител в бедните квартали на Манхатън, да стане самотна майка, седем години да се бори с живота, издържайки се от помощи и странни занимания, и накрая все пак да се озове в света на киното.

www.spiralata.net

66
Затова, да, мисля, че всичко е възможно. Знам го, защото съм го преживяла. Знам го, защото съм го видяла. Била съм свидетел на неща, които древните са наричали чудеса, но те не са чудеса. Те са резултат от нечия мечта. Като човешки същества ние можем да сътворим рая и да направим живота си един на друг по-добър, със собствените си ръце. Да, да, да – всичко това е възможно.
Ако нещо не се е случило, не е защото не може или няма да се случи, просто не се е случило все още.”

Изтегляне 1.52 Mb.

Сподели с приятели: