Еклисиаст (Кохелет)1 3: 1-15 и посланието на книгата
IV. Заключение: Еклисиаст и християнската вяра
Изтегляне 363.41 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Искреност
- Библиография
IV. Заключение: Еклисиаст и християнската вяраАко предложеният по-горе анализ на 3:1-15 и разбирането на книгата като цяло е верен, то тогава Еклисиаст представлява повече от “описание на живота под слънцето/без Христос”. Древният мъдрец има какво да научи всеки вярващ. Три са нещата, които удивляват читателя, докато следва Кохелет в неговите отчаяни лутания и практични напътствия: искреност, смелост и смирение. Искреност, защото виждаме един човек, който не е готов да затвори очите си пред противоречията и неяснотите в собствената си вяра. Смелост, защото той не се страхува да изследва тези противоречия и да върви след истината, независимо къде ще го заведе. Смирение, защото в своето търсене на истината той признава и помни собствените си ограничения и коленичи пред необятната безкрайност на своя Бог. Във всичко това той продължава да бъде модел за нас, като ни показва как трябва да се развиваме, да се справяме с трудностите и въпросите и да търсим истината. Книгата на Еклисиаст също така формулира едно от най-пренебрегваните учения на Писанието в наши дни – непознаваемостта на Бога и на света. Самочувствието на църквата (наследено от епохата на модернизма), че може да разбере, обясни и докаже всичко, свързано с вярата и Бога, би се разпаднало на прах, ако съвременните богослови и проповедници четяха по-често Кохелет. Има толкова много въпроси, на които ние и до днес нямаме отговор: “Защо Бог е допуснал съществуването на злото?” “Как може един добър Бог да изпрати създанията, които обича, на вечно мъчение в ада?” “Какво ще стане с онези, които никога не са чували за Христос?” и т.н.т. Християнската апологетика не бива да претендира, че има съвършените отговори на всички въпроси, които искрено търсещите или недоброжелателните нехристияни задават. Убедителността на християнското благовестие почива не върху това, че то дава една непоклатима и съвършена във всяко отношение философска система, която обяснява света и човека, без да остави след себе си каквито и да било противоречия. Изворът на вярата на всеки човек е действието на Святия Дух, който единствен може да ни срещне с Бога и по този начин да промени живота ни за винаги. Това разбира се не означава бягство от разума и изоставяне на опитите да осмислим, разберем и обясним. Напротив. Разумът е важен, но той не е последната инстанция, в която Църквата често несъзнателно се опитва да го превърне. Осъзнаването на непознаваемостта на Бога обаче може да промени не само начина, по който проповядваме благовестието, но и начина, по който се отнасяме с нашите братя и сестри. Самочувствието, че знаем всичко, се отразява зле на взаимоотношенията ни с онези, чийто убеждения не се покриват напълно с нашите. Не е ли именно нашата гордост причината за болезнените разделения, които раздират християнската църква днес? Ние сме толкова убедени, че нашето тълкуване на Библията е правилно, че се отнасяме с презрение и подозрение към онези, които мислят различно. Нима точно нас Бог е дарил с този чудно безгрешен и съвършен ум, който разбира всичко и никога не бърка? Едва ли (макар че много хора вярват това, без да искат да си го признаят). Той е положил вечността в нашето сърце, без обаче да можем да издирим от начало до край делото на Бога. На човек не му остава нищо друго, освен да приеме дела, който Бог му е дал и да го живее с радост, страхопочитание и преклонение. Кохелет ни показва как да съчетаваме в едно смирението, произтичащо от нашата собствена ограниченост като творения, с вярата, основана на безкрайното величие, сила и любов на Онзи, който ни е Създал. Библиография: Коментари: Ив. С. Марковски “Книгата Еклисиаст” в Годишник на Богословския Факултет т.X (1932-33) Barton,G.A. Commentary on the Book of Ecclesiastes (International Critical Commentary) (Edinburgh:T.&T. Clark,1908) Crenshaw,J.L. Ecclesiastes (Old Testament Library) (Philadelphia:Westminister, 1987) Eaton,M.
Ecclesiastes (Tyndale Old Testament Commentary) (Leicester:InterVarsity,1983) Farmer,K.A. Who Knows What Is Good? Proverbs and Ecclesiastes (International Theological Commentary) (Grand Rapids/Edinburgh: Eerdmans/Handsel, 1991) Fox, M.V. Qoheleth and His Contradictions (Bible and Literature Series 18) (Sheffield:Almond, 1989) Gordis,R. Koheleth-The Man and His World 3rd ed. (New York: Schocken, 1968) Kidner,D. A Time to Mourn and a Time to Dance: Ecclesiastes and the way of the world (The Bible Speaks Today) (Leicester: InterVarsity,1976) Loader, J.A. Ecclesiastes: A Practical Commentary (Text and Interpretation) (Grand Rapids: Eerdmans, 1986) McNeile, A.H. An Introduction to Ecclesiastes (Cambridge: University Press, 1904) Murphy, R.E. Ecclesiastes (Word Biblical Commentary 23A) (Dallas, Texas: Word Books, 1992) Ogden,G.
Qoheleth (Readings - A New Biblical Commentary) (Sheffield: JSOT Press, 1987) Rankin, O.S. “The Book of Ecclesiastes” in The Interpreter's Bible (Nashville: Abingdon, 1956) 5:3-88 Scott, R.B.Y. Proverbs. Ecclesiastes 2nd ed. (The Anchor Bible 18) (Garden City: Doubleday, 1965) Whybray, R.N. Ecclesiastes (New Century Bible Commentary) (Grand Rapids: Eerdmans, 1989) Wright, A.G., “Ecclesiastes (Qoheleth)” in The New Jerome Biblical Commentary ed.R. Brown, J. Fitzmyer, R. Murphy (Avon:The Bath Press, 1968, 1990), Wright, J.S. “Ecclesiastes “in The Expositor's Bible Commentary ed. F.Gaebelin (Grand Rapids: Zondervan, 1991) 5:1137-1197);
"Ecclesiastes 3:1-15: Another Interpretation", Journal for the Study of the Old Testament 66 (1995) 55-64 Collins, J.J. “Proverbial Wisdom and the Yahwistic Vision”, in J.D. Crossan (ed.), Gnomic Wisdom (Semeia 17) (Society of Biblical Literature, 1980) 1-17 York: Ktav, 1980) 1-20 Crenshaw,J.L. Old Testament Wisdom (London: SCM, 1981) Crusemann, F. “The Unchangable World: The “Crisis of Wisdom” in Koheleth”, in W. Schottroff & W. Stegemann (eds.) God of the Lowly (New York: Orbis Books, 1984) 57-80 Driver, G.R. "Problems and Solutions", Vetus Testamentum 4 (1954) 225-245 Fox, M.V. “The Meaning of Hebel for Qoheleth”, Journal of Biblical Literature 105 (1986) 409-427 Fredericks, D.C. Coping with Transience (The Biblical Seminar) (Sheffield: JSOT Press, 1993) Gese, H.
“The Crisis of Wisdom in Koheleth”, in J. Crenshaw (ed.), Theodicy in the Old Testament (London/Philadelphia: SPCK/Fortress, 1983) 141-153 Gianto, A. “The Theme of Enjoyment in Qoheleth”, Biblica 73 (1992) 528-532 Ginsberg, H.L. “The Structure and Contents of the Book of Koheleth”, in M. Noth & D. Winton Thomas (eds.), Wisdom in Israel and in the Ancient Near East (Vestus Testamentum Supplement) (Leiden: E.J.Brill, 1969) 138-149 Good, E.M. Irony in the Old Testament (Sheffield:Almond, 1981) Harrison, C.R. "Qoheleth Among the Sociologists", Biblical Interpretation 5 (1997) 160-180 Hengel, M. Judaism and Hellenism 2 vol. (London: SCM, 1974) Holland, F.T. “Heart of Darkness: A Study of Qoheleth 3:1-15”, in M. McNamara (ed.), Proceedings of the Irish Biblical Association 17 (1994) 81-101 Jastrow,M. A Dictionary of the Targumim, the Talmud Babli & Yerushalimi and the Midrashic Literature 2 vol. (New York/Berlin: Verlag Choreb, 1926) Johnson, R.K. “”Confessions of a Workaholic”: A Reappraisal of Qoheleth”, Catholic Biblical Quaterly 38 (1976) 14-28 Kidner,D. Wisdom to Live by. An Introduction to the Old Testament Wisdom Books of Proverbs, Job and Ecclesiastes (Leicester: InterVarsity, 1985) Loader, J.A. Polar Structures in the Book of Qoheleth (Berlin: de Gruyter, 1979) Murphy, R.E. “Qoheleth and Theology?”. Biblical Theology Bulletin 21 (1991) 30-33 Rad,G. von Old Testament Theology 2 vol. (London: SCM, 1975) Rad, G. von Wisdom in Israel (London: SCM, 1972) Seybold
“Hebel” Theological Dictionary of the Old Testement G.J.Botterweck & H.Ringgren (eds.) (Grand Rapids: Eerdmans,1978) 3:313-320 Spina, F.A. “Qoheleth and the Reformation of Wisdom”, in H. Huffman, F. Spina & A. Green (eds.), The Quest for the Kingdom of God (Indiana: Eisenbrauns, 1983) 267-279 Whitley, C.F. Koheleth: His Language and Thought (Berlin: de Gruyter, 1979) Whybray, R.N. “Qoheleth, Preacher of Joy”, Journal for Study of the Old Testament 23 (1982) 87-98 1 Кохелет е еврейската дума, която е преведена на гръцки като Еклисиаст. Българската преводна традиция възприема гръцкия вариант и вероятния превод “проповедника”. СП превежда кохелет навсякъде като “Еклисиаст”, докато РИ използва “проповедник”(1:1,2,12; 7:27; 12:8,9,10), но в заглавията на книгата и двата превода дават и двете думи. Кохелет е деепричастие от корен ljq (кахал), който означава “събрание”. От тук и преводът “проповедник” т.е. “човек, който говори пред събрание”. Този превод не е напълно сигурен и някои предполагат, че Кохелет може да е и собствено име. В тази статия аз ще използвам и еврейския и гръцкия вариант. 2 Fox, M.V., 1986:409-427; 1989; Crenshaw,J.L., 1981; 1987. Вон Рад описва книгата като “скептична, странична бележка към традицията на мъдреците”[ Rad,G. von, 1975:455], изградена върху три взаимно свързани прозрения: 1. Животът е безмислен; 2. Бог определя всичко, но 3. Човек не може да разбере Божиите дела и се лута в невежество [Rad, G. von, 1972:227] 3 Whybray, R.N., 1982:87-98; Gianto, A., 1992:528-532. 4 Eaton,M., 1983:44. 5 Spina, F.A., 1983:267-279. 6 Good, E.M., 1981:168-195; Johnson, R.K., 1976:14-28; Виж също така и Fredericks, D.C., Coping with Transience (1993). 7 Според Макнил “вярата (на Еклисиаст) в Бога на бащите му е почти мъртва”, McNeile, A.H, 1904:21. 8 Crusemann, F., 1984:65; също така, но не толкова убедено Hengel, M., 1974:128. Харисон също прави връзка между социалните условия при написването на книгата (и по-специално процеса на елинизация) и песимистичния тон на Кохелет, Harrison, C.R, (1997) 160-180. 9 Lmu (амал) “Труд” е преводът и на RSV. СП превежда амал тук като “грижа” (макар на други места да го превежда “труд” 1:3; 2:11, 3:13 и “занятие” 1:13), но изразът “да се упражнявам в грижа” не е особено удачен. NIV макар в 1:3 да превежда “труд” в 1:13 и 3:10 използва “товар”. NJV предпочита “придобивка”, препращайки (в бел. към 1:3) към Пс.105:44, където амал е употребен в този смисъл (сродната дума на асирийски също означава “придобивка, притежание” вж. BDB с.765). В повечето места извън Еклисиаст амал се използва в смисъл на “проблем, страдание, нечестие”. В по-късния еврейски обаче наблюдаваме семантично развитие, при което амал се използва едновременно като “труд”, “проблем” и “придобивка” [Jastrow, с.1089]. Начинът, по който Еклисиаст използва думата, ни дава основание да смятаме, че преводът “труд” е най-подходящ (вж. напр. 2:10,11). Освен това почти идентичната форма на въпроса в 1:3 и 3:9 изисква амал да се преведе на двете места по един и същи начин.. 10 Втората част на ст.15 е изключително трудна. Проблемът е, какво означава “Бог търси отласнатото/ отласнатия”? LXX, Syr, Tg следвани в наши дни от JB и NJV превеждат “Бог се грижи за/търси онези, които са гонени, преследвани”. Този превод е възможен, но е малко вероятен като се има пред вид контекста и за това не е приет от повечето учени. Мнозинството коментатори разбират “отласнатото” като събитията и нещата от миналото, които са били оттласнати там от изминаването на времето. Бог докарва в настоящето миналите събития, така че всичко се повтаря отново и отново (така СП и също RSV, NEB, Макнил, Ранкин, Креншо, Мърфи, Бленкинсоп) . В този случай мисълта е подобна на казаното в 1:9. Проблемът при този подход е, че текстът казва “Бог търси”, а не “Бог докарва”, “повиква” или “връща обратно”. NIV перефразира “Бог ще извика миналото да даде сметка”. Киднър обяснява, че Бог търси миналото, за да го съди или възстанови в зависимост от това какво е то (добро или лошо), но и идеята за оценка или присъда над миналото не е ясно изразена. Текстът е неясен и не съществува сигурност относно неговото значение и точен превод. 11 Blenkinsopp, J., JSOT , 1995:.57-58. 12 Пак там с.60-62. 13 Wright, A.G., 1990:492. Виж също така Rad, G. von, 1972:227-234 и Murphy, R.E., 1992. 14 Ginsberg, H.L., 1969:140-141. 15 Loader, J.A., 1986:35. 16 Глаголът, който се образува от същия корен, означава "да бъда определен, фиксиран (за време, срок)". Той се среща само три пъти в СЗ (Езр.10:14; Не.10:34 (евр.35); 13:31) в една и съща фраза - "определените (времена)". Съществителното се среща в Не.2:6 и Ест.9:27:,31. 17 Rankin, O.S., 1956:43, 45. Виж също така Gordis, R. 1968; McNeile, A.H., 1904; Scott, R.B.Y., 1965; Crenshaw,J.L., 1987. NJV в бележка под линия коментира ст. 1 “т.е. всички човешки преживявания са предопределени от Бога” и препраща към ст. 11, който е преведен “той прави всяко нещо да се случи точно на своето време”. 18 Wright, A.G., 1990:492; Blenkinsopp. J, JSOT 1995:59. 19 Rad, G. von, 1972:138-142. 20 Виж дискусията на Collins, J.J, 1980:1-17. 21 14те двойки действия /събития описват човешкия живот в неговата цялост, започвайки с раждането и смъртта, двете крайни точки на човешкото съществуване и след това преминават към труда (насаждане/изкореняване; събаряне/градене), емоциите (жалеене/ликуване), взаимоотношенията (обичане/мразене), ежедневни дейности (търсене/изгубване; пазене/хвърляне), политически събития (война/мир). 22 В Пс. 104 човекът е част от хармонията на сътворения свят и участва в неговия ритъм (напр. лъвът владее нощта, човекът владее деня ст.20-23). Интересно е, че двата елемента, с които човек участва в тази хармония, са веселието и трудът (ст.15, 23). Както ще бъде подчертано по-долу, това е и идеята, която защитава Кохелет. 23 Подобно схващане разбира се е свързано и с въпрооса кога и от кого е писана книгата. Този въпрос надхвърля рамките на настоящата статия. Аз приемам мнението на мнозинството (включително и консервативни) учени, че “Еклисиаст” е писан от неизвестен мъдрец в периода 4-3 век пр. Хр. Читателят може да намери едно добро и подробно разглеждане на този въпрос на български у Марковски с.9-15. 24 Jastrow,M., 1926:1084. 25 Rankin, O.S., 1956:46-49. 26 Jastrow,M., 1926:1084. 27 Ginsberg, H.L, 1969:140; Fox, M.V., 1989:191. 28 Всичко това е свързано и с един друг спор, как да бъде преведена фразата миббъли ъшер в ст. 11: 1. “без да” или 2. “за да”. С други думи каква е връзката между идеите в ст. 11б и 11в, причинно следствена или не. 29 Loader, J.A., 1986:41; Crenshaw,J.L., 1987:100; Rankin, O.S., 1956. 30 Whybray, R.N., (NCBC) 1989:75. 31 Идеята, Кохелет трябва да се разглежда като сблъсък между различни полюси , принадлежи на Лоудър (Loader, J.A., Polar Structures in the Book of Qoheleth, 1979). Неговото разбиране обаче, за начина, по който полюсите функционират и за основната идея, която стои зад тях, е напълно различно от предложеното тук. 32 Думата се среща 38 пъти в книгата и е централна в рамкиращия рефрен в 1:2 и 12:8. 33 Fox, M.V., 1989:60-62. Противоположното мнение е застъпено от Огден в Qoheleth 1987:22-26. 34 Освен посочените пасажи във втора глава вж. също и 5:13-17 и 6:1-7. 35 Темата за смъртта е тясно преплетена с темите за труда, ползата и мъдростта: 2:14-16; 2:18; 3:19; 5:15-16; 6:6; 9:2-6 (вж. също така 6:12; 7:1-4; 12:2-7). 36 Трябва да се подчертае, че негативният полюс на книгата не се изчерпва с това. В него играят роля още слабостите и ограниченията на мъдростта в този живот (1:17-18; 4:13-16; 9:11-10:1; 7:23) както и липсата на справедливост (3:16; 4:1-3; 7:15; 8:11,14). 37 Фактът, че Кохелет се тормози толкова много от въпроса за смъртта като край на човешкия живот, би могъл да предизвика недоумение у някои. Та нали Библията говори за съществуването на вечен живот, който Бог дава чрез Исус? Това е така, но трябва винаги да помним, че Библейското откровние не е дадено изцяло и наведнъж, а в продължение на стотици години. Учението за вечния живот е ясно и пълно формулирано едва в Новия Завет, където то е тясно свързано с кръстната смърт на Исус Христос и неговото възкресение. Старият Завет говори много рядко за живота след смъртта. Възкресението от мъртвите е ясно описано само в няколко пасажа (Ис.26:19; Дан.12:2-3; също така вероятно и в Йов 19:26) и е използвано веднъж метафорично в Езек.37. Освен това на няколко места се говори за възможно общение с Бога и след смъртта (Пс.73, 49), но това учение не е централно и не е широко разпространено в СЗ период. Понякога СЗ вярващи изразяват несигурност за това, което ги очаква след смъртта (вж. например Ис.38:10-20, където цар Езекия е ужасен, че “няма да види вече Господа” (ст.11), защото онези, които слизат в гроба не могат да хвалят Бога, така както могат живите (ст.18-19)) и Кохелет е между тях. Според него “мъртвите не знаят нищо”, защото “няма нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба” (9:6,10). 38 Loader, J.A., 1986:14. Мърфи и Креншо са съгласни с този подход, вж. Crenshaw,J.L., 1987:90 и Murphy, R.E., 1992:lx, 121. 39 Fox, M.V., 1989:70. 40 Whybray, R.N., JSOT 1982:87-98. Каталог: gellery -> crarlie crarlie -> Характерни черти на евангелското християнство: За индивидуализма и ролята на Църквата в християнската вяра Изтегляне 363.41 Kb. Сподели с приятели:
|