Екологична сигурност съвременни заплахи и възможности д-р Атанаска Тунтова
Ресурси, екология, икономика и сигурност
Изтегляне 0.56 Mb. Pdf просмотр
|
| Ресурси, екология, икономика и сигурност Всяка година международната организация за устойчиво развитие Global Footprint Network определя настъпването на деня на изчерпване на ресурсите, т.е. датата, до която човечеството е успяло да изразходва толкова природни ресурси, колкото всички екологични системи на планетата могат да се възстановят за цяла една година. С всяка изминала година тази дата настъпва все по-рано в годишния календар. Любопитен факт е, че за първи път сме излезли "на червено" през далечната 1971 година, когато за първи път Денят на екологичния дълг е бил на 21 декември. За сравнение, през 2020 година Денят на екологичния дълг, популярен с англоезичното име на кампанията по този повод Earth Overshoot Day, настъпи на 22 август. Това означава, че след тази дата до края на годината човечеството живее на дълг и преразход, защото Земята няма да може да задоволи нуждите на хората чрез възобновяеми ресурси. И още един любопитен факт, заради затварянето на икономиките по време на коронавируса т. нар. Earth Overshoot Day настъпи три седмици по-късно спрямо 2019 година, когато той настъпи на 29 юли, а през 2018 година на 1 август. Тези дати се определят средно за цялата планета, но за различните страни Денят на екологичния дълг настъпва по различно време. Най-рано за 2020 година Earth Overshoot Day настъпи в Катар - на 11 февруари. Последваха Люксембург и Обединените Арабски Емирства, а САЩ и Канада изчерпаха възобновяемите си природни ресурси на 12 и 14 март съответно. Най-късно Earth Overshoot Day настъпи в Индонезия, Нигер, Мианмар и Киргизстан - в края на декември. За България Денят на екологичния дълг през 2020 година на стъпи на 22 юни. [11] Икономическата сигурност следва да включва и чисто човешките измерения на икономическо благосъстояние – реален достъп до храна, енергия, инфраструктура, пенсионни и здравни услуги. Приоритетите на екологичната и икономическата сигурност изместват традиционните съображения относно сигурността на отделните държави като например националните системи за отбрана. Кръговата икономика създава нови възможности като въвежда екологични принципи при производството на стоки и услуги с цел да намали потреблението и да оптимизира използването на суровините, водата и на енергийните източници. Кръговата икономика налага нов икономически модел, който, за разлика от линейния, функционира на принципа "затваряне на кръга", на жизнения цикъл на продукти, услуги, отпадъци, материали, вода и енергия. Чрез спазване принципите на кръговата икономика, където стойността на продуктите, материалите и ресурсите се запазва възможно най-дълго в икономическия цикъл, индустрията постига устойчивост в производството и потреблението, а това води до съхранение на околната среда, конкурентоспособност на продукти и пазари, нови работни места и устойчив растеж. Време е да бъде начертан пътят за прехода от отпадъци към ресурси, като се насърчава пазарът на вторични суровини и повторно използване на отпадъчните води. Необходимо условие е да се предвидят действията в областта на приоритетни области като рециклиране на пластмаси, управление на хранителните отпадъци, основни суровини, отпадъци от строителство и събаряне, биомаса и продукти на биологична основа, иновации, инвестиции и други хоризонтални мерки. Вече има законодателни промени и мерки в тази посока, но те все още не оказват съществен ефект. Приета е европейска директива за забрана употребата на пластмаси за еднократна употреба - Директива (EC) (EU) 2019/904. Чрез въвеждане на директивата се цели предотвратяване и намаляване въздействието върху околната среда на определени пластмасови продукти и да насърчи прехода към кръгова икономика чрез въвеждането на комбинация от мерки, пригодени към продуктите, обхванати от директивата, включително забрана в целия ЕС на пластмасови продукти за еднократна употреба, когато са налични алтернативи. Директивата предоставя стратегия на ЕС за пластмасите, важен елемент в преминаването на ЕС към кръгова икономика. Типичният модел на процесите включва няколко етапа - добив на суровини, производство, потребление и обезвреждане на продуктите в края на техния жизнен цикъл. От друга страна, кръговият процес се стреми към ниско въздействие върху околната среда чрез ограничаване на количеството отпадъци и прекомерната употреба на ресурси, като превръща стоките след тяхната употреба в ресурси за други цели чрез повторна употреба, вторично производство, рециклиране, намаляване на отпадъчните материали и други практики. С други думи, кръговата икономика се стреми към възобновяване. През декември 2015-а година Европейската комисия публикува План за действие за налагане на кръгова икономика, поставяйки я на централно място при въвеждането на политика за устойчиво развитие. Тогава комисията предложи Европейският съюз да преосмисли подходите си и да предприеме въвеждане на промени в етапите на жизнения цикъл на продуктите: дизайн; производство; потребление; управление на отпадъците и повторно третиране на вторичните материали. За България благоприятно въздействие върху икономическата сигурност оказват структурните и инвестиционните фондове на ЕС, които помагат за опазването и съхраняването на природните ресурси, като например водите, природата и биологичното разнообразие, чистия въздух и суровините. Това включва инвестиране в необходимата инфраструктура за пречистване на отпадъчни води и управление на отпадъците (например за рециклиране), но също така и мерки за наблюдение на състоянието на околната среда или развитие на зелена инфраструктура. Така околната среда се превръща в източник на икономически растеж и нови работни места. За решаване на проблема със замърсената околна среда може да се използва като подход многостепенното управление на сигурността. Плащанията са цената, която трябва да бъде платена за екологични ресурси или услуги. Класификацията на плащанията е: Плащания за негативно въздействие на околната среда; Заплащане за природни ресурси; Данъци за използване на околната среда; Данъци за екологично опасна продукция. Данъците за използване на околната среда имат регулиращ характер. С данъци трябва да се облагат всички вредни въздействия върху околната среда. Такива данъци създават стимул за снижаване нивото на вредните въздействия, но не могат да заставят виновника за замърсяването да отстрани източника на въздействието. [5] Постигането на устойчиво екологоикономическо развитие е свързано с отчитане на процесите на трансформация както в областта на икономиката, така и по отношение на общественото екологическо съзнание. Екологизацията на икономиката изисква заделянето на целенасочени финансови средства и тяхното инвестиране в подходящи мерки по опазване на околната среда, реформиране на законодателната база, повишаване на екологичната култура на населението и провеждане на ефективно управление на екологичния риск в стопанските единици. [8] Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|