Емоционална пластичност

82

Изглежда, практикуването на майндфулнес подобрява мозъчните връзки, които предпазват от разсейване. Помагайки ни да се съсредоточим, осъзнатостта повишава нашата компетентност. Освен това подобрява паметта, креативността и доброто настроение, както и взаимоотношенията, здравето и дълголетието като цяло. Като обръщаме внимание на онова, което се случва около нас, вместо да го игнорираме или да се носим по течението, ставаме по-гъвкави и интуитивни.
Елен Лангер – преподавател по психология в Харвард и един от водещите учени в областта на проучванията върху осъзнатостта – установява, че музикантите, които свирят „осъзнато“, се харесват много повече на публиката с музиката, която създават. Продавачите на списания, които работят осъзнато, продават повече абонаменти. Жените, които правят презентациите си осъзнато, изглеждат по-въздействащи и успешни, защото, както става ясно, осъзнатостта на говорещия заличава всички предразсъдъци по полов признак, които публиката може да има. Умението да присъстваш изцяло тук и сега създава най-силна връзка с публиката. От друга страна, ако ние сме в ролята на зрителя, осъзнатото присъствие ни помага да преодолеем навика да се разсейваме и да критикуваме прибързано, за да чуем какво имат да ни предложат другите.
Това понятие стана толкова модерно, особено в средите на бизнеса, че напоследък се поизтърка от прекалена употреба. (Можеш да разбереш колко се е размила една идея, щом видиш по рафтовете на книжарниците заглавия от рода на Осъзнато лидерство за манекенки.) Освен това е безспорно, че идеята да подхождаш с осъзнато внимание във всеки миг от деня и във всичко, което вършиш, е просто нелепа. Естествено, не е нужно да изхвърляш боклука или да решеш косата си с осъзнатост – освен ако не ти доставя удоволствие. (Виж таблицата „Как да станеш по-осъзнат в
няколко стъпки“ малко по долу)
За много хора тази практика изглежда неясна и завоалирана заради езика, останал от ашрама. (Уединено място, където търсещите просветление се
усамотяват в мир и спокойствие сред природата. – Бел. ред. ) Затова ще е по-лесно да разберем какво означава понятието осъзнатост, като преди това разгледаме неговата противоположност – неосъзнатост.
Когато сме неосъзнати, няма нищо по-лесно от това да се плъзнем по наклонената плоскост на зарибяването. Това е състояние на пълно неведение и движение на автопилот. С други думи, отсъствие от настоящето и сляпо подчинение на закостенели правила и отживели критерии.

83

Признак за неосъзнатост е, когато:

Забравяш името на човек в мига, в който го чуеш. Изхвърляш си картата кредитна в кошчето за боклук и прибираш опаковката от бонбоните в чантата си. Не помниш дали си заключил външната врата на излизане от вкъщи.

Блъскаш се в разни предмети или ги чупиш, защото си „тук“ само физически.

Вниманието ти е погълнато от това, което предстои, но пропускаш онова, което трябва да свършиш в момента. Не забелязваш, че няколко изречения по-нагоре думите „карта“ и „кредитна“ са с разменени места.

Ядеш и пиеш, без да си гладен или жаден.

Изпитваш емоции, които сякаш са изникнали „от нищото“.
И обратното, осъзнатостта ни позволява да забележим своите неприятни чувства и мисли, вместо да бъдем обсебени от тях. Когато осъзнаваш гнева си, можеш да го наблюдаваш с повишена чувствителност, внимание и емоционална яснота и даже да разбереш какво го е породило. Не е изключено дори да откриеш, че „гневът“ е само параван за дълбоко скрити тъга или страх.
Не всеки обаче може да постигне с лекота състоянието на спокойна бдителност – тоест да бъдеш тук и сега, – което се свързва с истинската осъзнатост.
Блез Паскал, философът и математик от 17-ти век, е написал небезизвестното: „Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.“
(Блез Паскал, Мисли. Издателство
„Наука и изкуство“, София, 1978 – Бел. пр. ) Редица изследвания, проведени в Харвардския и във Вирджинския университет, подлагат на проверка това твърдение. Психологът Тимъти Уилсън и колегите му провеждат експеримент, при който искат от участниците да останат сами с мислите си за около 10 минути. Оказва се, че много от тях се ужасяват от тази идея.
Някои дори стигат дотам, че предпочитат да се подложат на лек електрошок, вместо да останат сами със себе си и да присъстват в настоящето.
Това показва колко некомфортно се чувстват хората във вътрешния си свят. Може би просто не знаят, че във всеки от нас има едно скрито „аз“, една същност, която няма нищо общо с амбициите и намеренията ни, която е нещо повече от социален образ, автобиография и семейно положение: много

84
повече от това какво притежаваме, какво знаем, кого обичаме и какво правим.
Осъзнатостта ни помага да се чувстваме по-добре в присъствието на тази есенциална същност и да следваме вековната повеля за самоусъвършенстване, изречена още от Делфийския оракул в Древна
Гърция: Опознай себе си.
Ако се намираш от вътрешната страна на един буркан, не можеш да прочетеш инструкциите на етикета. Осъзнаването помага да развием по- голяма емоционална пластичност, тъй като ни позволява да наблюдаваме мислещия заедно с появяващите се мисли. Достатъчно е да бъдем бдителни и скритият „аз“ ще се покаже от сенките. Така създаваме промеждутъка между мисълта и действието, от който се нуждаем, за да реагираме по призива на волята, а не по силата на навика.
Осъзнатост не е просто да знаеш („Чувам, че“), да разбираш („Виждам, че“) или да забелязваш („Имам усещането, че“). Осъзнатост е да вършиш всичко това с умереност и хладнокръвие, с открито отношение и любопитство, и без да съдиш. Освен това състоянието на осъзнатост ни дава възможност да създаваме нови, променливи категории и в резултат на това ни позволява да възприемаме света от множество перспективи и да вървим напред, отнасяйки се към себе си с приемане, търпение и разбиране.

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: