НЕВИДИМАТА СТРАНА НА ВИДИМОТО

79
скръб!“ И тогава пуска финалната съкрушителна реплика: „Слава богу, че аз съм тук!“
Всички сме изпробвали умението да се откъснем от преживяването и да го видим от различен ъгъл. Преди години ми се случи да изгубя всякаква мярка, докато изливах гнева си по телефона срещу служителката от клиентския център заради объркана телефонна сметка. Бях се разфучала заради времето, което бях изгубила в опити да разреша проблема, и заради неспособността на компанията да поправи собствената си грешка.
Изведнъж, и аз не знам по каква причина, се дистанцирах от обзелата ме ярост. Приличаше на едно от онези извънтелесни преживявания, за които казват, че душата се издигала до тавана и наблюдавала оттам сцената отдолу.
От тази перспектива успях да проумея същността на гнева си – сляпа ярост, насочена към неправилния човек. Сега можех да изпитам съчувствие към бедната служителката (каква ужасна работа имаше, по цял ден да слуша истерици като мен!) и да осъзная, че негативното ми отношение към нея няма да доведе до нищо добро. Намалих оборотите, извиних се и този път, взимайки предвид гледната точка на другия, преминахме в режим на конструктивно и съвместно решаване на проблема.
Бях се дистанцирала, създавайки промеждутъка между стимул и реакция.
А заедно с това бях възвърнала частица от човечността си. От тази позиция можеш да избереш такова поведение, което да се опира на ценностите ти, а не на съмнителни мотиви, породени от мислите, чувствата и миналите преживявания. Така създаденото пространство позволява да проявиш чувствителност към контекста и да съобразиш действията си с нуждите на конкретната ситуация тук и сега, вместо да се подчиняваш на несъзнателни импулси от рода на: Справедливост! Отмъщение! Никой не може да се
държи така с мен!
След като се дистанцираш, започваш да виждаш неща, които преди не си забелязал. (Защо иначе ще казваме, че яростта е „сляпа“?)
Погледнете символите отдолу. Какво виждате?

Очевидно това са първите три букви от азбуката. Но може да има и друг отговор.

80

Когато сме зарибени, обикновено разполагаме само с една възможност, един отговор и един начин на действие. Обсебени сме от мислите, емоциите и миналите си преживявания. Те взимат връх над нас, определят действията ни и ни лишават от гъвкавост, като постфактум често ни карат да се питаме:
„Къде ми беше акълът!?“ Едва когато се дистанцираме, можем да видим, че има повече от една гледна точка към ситуацията.
Символът в средата очевидно е буквата „В“. Но сега обърнете внимание на същия символ, надраскан на втория ред.

Това илюстрира какво се случва, като погледнем едно нещо от различен ъгъл. Ставаме по-чувствителни към контекста, виждаме повече възможности и можем да реагираме по разнообразни начини. Ставаме по-гъвкави.
Умението за създаване на този вид дистанция, проявила се спонтанно при мен по време на моята злополучна телефонна ярост, може целенасочено да се поощрява и развива. Едно от най важните умения, за да водиш съзнателен, смислен и благополучен живот, е способността за метапоглед – този поглед отгоре, който разширява перспективата и те прави чувствителен към контекста. Това е умението, което ти позволява да видиш в нова светлина както своите, така и чуждите емоции и е ключовият фактор за способността да се самоанализираме.
Този метапоглед е особено полезен, когато допускаме грешки. Случва се да се самонаказваме за дребни издънки, като ту предъвкваме емоциите си, ту ги потъпкваме, или се будим посред нощ, съживили спомена за някоя глупост, която сме извършили на младини преди 10, 20 или 40 години.
Често грешката е нещо, което не се е развило според очакванията ни.
Когато се издъним, започваме да се обвиняваме, че сме сгрешили в избора или с действията си. В много случаи грешката предполага предначертан курс на поведение – сякаш светът, в който живеем, е предвидим и статичен. Както е казал още през 19-ти век германският фелд маршал Хелмут фон Молтке

81

Старши (и тук ще перифразирам): „Нито един боен план не оцелява след първия сблъсък с противника.“ Колкото и да сме сигурни в избрания курс на поведение, светът се променя непрекъснато и обстоятелствата са непредвидими. И тъй като никой не може да предскаже със сигурност как ще се развие едно сражение или ситуация от ежедневието, всеки от нас е изложен на риска да вземе решение, което може да се окаже несполучливо.
Възможно е обаче да погледнем на грешките си от друг ъгъл. „Добрите“ грешки могат да ни научат на нещо ценно като например: „Не се закачай с куче, което не познаваш.“ От тази гледна точка получаваме важен урок и възможност за развитие. Но за да се доберем до това познание, първо трябва да се научим да разглеждаме грешките си от всеки възможен ъгъл.
От векове мистици и монаси използват различни практики, каквато е медитацията, за да прекъснат сливането между мисълта и мислещия, между импулса и действието, и да освободят ума от някои строги ограничения и изкривени интерпретации.
Tези практики навлязоха в Западния свят в края на шейсетте години на миналия век с ключовата фраза „Бъди тук и сега“. Смисълът беше, че недисциплинираният ум се разсейва с лекота, като непрекъснато снове между минало и бъдеще, твърде зает със спомените, които ни дърпат назад, и проекциите на бъдещето, които ни повличат напред във времето. А всъщност единственият начин да се справим с конкретната ситуация и да реагираме с емоционална пластичност, е да присъстваме напълно в настоящето и да бъдем в пълна хармония с нашето „сега“.
След като Бийтълс, Бийч Бойс и Миа Фароу тръгнаха за Индия да се поклонят на Махариши (Махариши Махеш Йоги (1914 - 2008 г.) – основател

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: