Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Заключителни думиДокато дописвам тази книга, погледът ми се спира върху някои тревожни статии във вестника. Според едната от тях огнестрелното оръжие се е превърнало в убиец номер едно в Америка и вече е посяло повече смърт от автомобилните катастрофи. Във втората пише, че убийствата през последната година са се увеличили с 3%. (Murders Across Nation Rise by 3 Percent, but Overall Violent Crime Is Down”, The New York Times, 2 май 1994г.) Особено притеснителна е прогнозата на един криминалист, че в момента сме в относително затишие пред "буря от престъпност“, която ни очаква през следващото десетилетие. Причината според него е, че убийствата, извършени от четиринадесе-тпетнадесет годишни юноши нарастват непрекъснато, а тяхната възрастова група е била един от пиковете на раждаемостта. През следващите десет години тази група ще бъде на възраст между осемнадесет и двадесет и четири години - възрастта, на която се извършват най-много убийства в престъпния свят. Облаците вече се събират на хоризонта: трета статия твърди, че за периода от 1988 до 1992 г. статистиката на Министерството на правосъдието сочи скок от 68% на обвиненията срещу непълнолетни за убийство, въоръжено нападение, обир и изнасилване, като само въоръжените нападения са се увеличили с 80% . (Serious Crimes by Juveniles Soar”, Associated Press, 25 юли 1994 г.) Тези тийнейджъри са от първото поколение, което има лесен достъп не просто до оръжия, а до мощни автоматични оръжия, също както поколението на родителите им беше първото с достъп до наркотици. Пистолетите в задния джоб означават, че споровете, които някога водеха до саморазправа с юмруци, днес вече водят до престрелки. А, както посочва друг експерт, „тези младежи не са особено умели в това да избягват споровете“. Една от причините за това неумение, разбира се, е, че ние като общество не сме си дали труда да се уверим, че всяко дете е усвоило азбуката на справянето с гнева или на положителното разрешаване на конфликти - нито пък сме положили някакви усилия да преподаваме на децата емпатия, контрол върху импулсите или някои други основни елементи на емоционалната компетентност. Оставяйки емоционалните уроци на случайността, ние рискуваме да пропуснем възможността, която ни дава бавното съзряване на мозъка, за да помогнем на децата да си изработят здравословен емоционален репертоар. Въпреки високият интерес към емоционалната грамотност от страна на някои педагози, такива курсове си остават рядкост; повечето учители, директори и родители дори не подозират за съществуването им. Най-добрите модели остават извън вниманието на образователната система и се прилагат в шепа частни и стотина държавни училища. Разбира се, няма програма, която да дава ефикасен отпор на всеки проблем. Но тъй като и ние, и децата ни сме изправени пред сериозни кризи, а тези курсове по емоционална грамотност все пак ни дават капка надежда, не трябва ли да се запитаме дали не е направо задължително да преподаваме тези основни умения на всяко дете, и то точно сега? А кога, ако не сега? Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|