Емоционалната Интелигентност
Характер, морал и изкуството на демокрацията
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Характер, морал и изкуството на демокрациятаИма една древна дума за набора от умения, които съставляват емоционалната интелигентност: характер. Характерът, пише Амитай Ециони, социален теоретик от университета „Джордж Вашингтон“, е „психологическият мускул, от който има нужда моралното поведение“. (Amitai Etzioni, The Spirit of Community, New York, Crown, 1993) А философът Джон Дюи вече е бил наясно, че моралното образование е най-могъщо тогава, когато уроците се преподават на децата едновременно с истинските събития, а не просто като суха материя - с други думи точно по начина, необходим за емоционалната грамотност. (Steven C. Rockefeller, John Dewey: Religious Faith and Democratic Humanism, New York, Columbia University Press, 1991) Ако развитието на характера е основата на демократичните общества, да си представим само каква опора може да се окаже емоционалната интелигентност за това развитие. Характерът се изгражда чрез самодисциплина - доблестният живот, както са отбелязвали всички философи от Аристотел насам, се основава на самоконтрол. Друга опора на характера е способността да се мотивираш и контролираш, независимо дали става въпрос за домашно, за професионална задача или за ранно ставане сутрин. А както вече видяхме, способността да отлагаш възнаграждението и да контролираш физическите си импулси към действие е основно емоционално умение, до неотдавна наричано „воля“. „Ние трябва да сме в състояние да се контролираме, да обуздаваме апетитите и страстите си, за да бъдем наистина съвестни - пише за възпитанието на характера Томас Ликона. (Thomas Lickona, Educating for Character, New York, Bantam, 1991.) - Необходима е воля, за да поставим емоцията под контрола на разума“. Способността да потискаме егоцентризма и импулсите си има някои социални ползи: тя отваря пътя на емпатията, на истинското изслушване, на приемането на чуждата гледна точка. Както вече видяхме, емпатията води до загриженост, алтруизъм и състрадание. Приемането на друга гледна точка разбива порочните стереотипи и така подхранва толерантността спрямо различията. Тези способности стават все по-необходими в нашето плуралистично общество, тъй като позволяват на хората да живеят заедно във взаимно уважение и така дават възможност за продуктивно обществено сътрудничество. Ето в това се състои изкуството на демокрацията . Училищата, отбелязва Ециони, играят основна роля за култивирането на характера чрез насаждане на самодисциплина и емпатия, които на свой ред позволяват искрено приемане на гражданските и моралните ценности. За тази цел обаче не е достатъчно да четем на децата лекции за ценностите: те трябва да ги практикуват, като единственият начин за това е да изградят у себе си основните емоционални и социални умения. В този смисъл емоционалната грамотност върви ръка за ръка с възпитанието при изграждането на характера, морала и гражданското чувство. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|