Ереси: Евангелие от Тома



Дата21.01.2018
Размер85.44 Kb.

Ереси:

Евангелие от Тома


Светлана Вълкова
През 2000 г. в България се появи едно ново, неизвестно досега Евангелие – Евангелието от Тома. Прочиташ заглавието и веднага реагираш: това е или началото на приказка, или много важна информация, която просто не бива да пропускаш. Как по друг начин да се отнесеш към думите: “Който разкрие тълкуването на тези слова, не ще вкуси смърт.” В съчетанието с разположеното малко по-горе заглавие “Евангелие от Тома” тъкмо те се възприемат като нещо стойностно. Разлистваш книгата и четеш: “Евангелието от Тома е древен сборник със слова на Иисус… Както претендира текстът, притчите, правилно разбрани, носят спасение и живот…”1 Започваш да вярваш, че си открил нещо ценно, и си готов да се вглъбиш във вечните истини. След като разбираш от въведението, че Евангелието е намерено в Египет, на източния бряг на Нил, близо до град Наг-Хамади, където е открита цяла библиотека от древни коптски ръкописи, сега съхранявани в Коптския музей в старата част на Кайро, интересът към книгата се удвоява. Може би това е едно от изгубените Евангелия, способно да попълни липсващите знания за пътя към спасението, който познаваме от известните ни четири Евангелия – от Матей, от Марк, от Лука, от Йоан…

Оказва се обаче, че Евангелието, достигнало до нас под авторството на Тома, не е единственото. Другото се нарича Евангелие за детството и днес е познато в няколко версии – старобългарска, грузинска, латинска, сирийска.

Въпросът, който може да възникне у несъвсем доверчивия читател, е: “Наистина ли тези Евангелия са написани през първите векове? Не са ли по-късни опити за прокарване на някакви ереси?” По простата логика първи би трябвало да ги споменават отците на Църквата, които са живели малко по-късно от времето на написването им.

Църковните отци за Евангелието от Тома

Ириней Лионски (130-200) в съчинението си “Против ересите” цитира откъс от Евангелието за детството от Тома:

“Освен това цитират множество апокрифни и подправени писания, които са съставени от тях самите, за да поразяват хора несмислени и непознаващи истинските писания. Между другото, приемат и онова подправено сказание, че Господ в детството Си, докато се учел на грамотност, когато учителят Му казал: “Кажи алфа”, отговорил: „Алфа, а после, когато учителят Го помолил да каже „Бета”, отговорил: “Ти ми кажи какво е алфа и тогава Аз ще ти кажа какво е бета. И обясняват, че Той е един, Който знае незнайното, което и посочва под образа на алфата.”2

Кирил Йерусалимски (318-387) пише в своите “Поучения”: “Книгите на Новия Завет са: четири Евангелия, а другите Евангелия са фалшиви и вредни. И манихеите са написали Евангелие от Тома, което, помазано с благовонието на евангелското си наименование, развращава душите на простите хора.”3

При Евсевий Кесарийски (263-339) четем:

“… книги, които еретиците наричат “Евангелия” на апостолите Петър и Тома, тези книги никога не са били споменати нито от един от църковните писатели. А и речта им, и стилът много се различават от апостолския дух, мислите им и цялото им учение далеч не се съгласуват с истинското правоверие: това са измислици на еретици. Ето защо тези книги следва да се отхвърлят като нечестиви.”4

За кое от двете Евангелия от Тома говорят Евсевий Кесарийски и Кирил Йерусалимски не може да се твърди със сигурност, но от думите на Ириней е ясно, че Евангелието за детството от Тома се е смятало за еретично и не се е признавало за Евангелие.

Дали двете Евангелия са носители на едно и също учение и какво точно е то? Ако отговорим на тези въпроси, ще знаем как да се отнасяме и към другото Евангелие от Тома.



Анализ на учението, отразено в Евангелието от Тома

Първо ще се опитаме да разберем причините за написването на Евангелието от Тома. Кирил Йерусалимски твърди, че авторството на това Евангелие (както вече казахме, не се знае кое от двете) принадлежи на манихеите. Във въведението към българския превод на Евангелието от Тома има пояснение за тяхното учение: “Манихейство – учението на персиеца Мани (216-273), съчетаващо гностически, вавилоно-халдейски, юдейски, християнски, зороастрийски идеи.”5 По-просто казано, то е съчетание от езически, юдейски и християнски идеи плюс гностицизъм. Най-вероятно Евангелието, споменато от Кирил Йерусалимски, е написано от християни гностици с цел разпространяване и запазване на тяхното учение.

Следващата стъпка на анализа е да потърсим връзката между двете Евангелия от Тома. Марвин Майер, автор на въведението към българското издание, пише: “Като Евангелие на мъдростта Евангелието от Тома огласява едно самобитно послание. За разлика от начина, по който е обрисуван в другите Евангелия, особено в новозаветните, Иисус в Евангелието от Тома не върши чудеса за изцеление, не разкрива изпълнението на старозаветните пророчества, не оповестява установяването на апокалиптично царство, което ще наруши световния ред, нито пък умира заради греховете на другите. Вместо това Иисус при Тома черпи прозрение от непресъхващия извор на мъдростта (притча 13), не зачита стойността на пророчеството и неговото изпълнение (притча 25), критикува идеята за края на света, апокалиптичните предсказания (притча 51, 113) и предлага път към спасението чрез среща със словата на “живия Иисус”… Читателите на Евангелието от Тома се приканват да се приобщят към търсенето на смисъла на живота, чрез тълкуване на тайнствените и енигматичните “скрити притчи” на Иисус… Именно в търсенето и чрез търсенето хората откриват себе си самите и Бога. После, според Евангелието от Тома, те откриват, че Божието царство е не само извън тях, но също в тях, че са “деца на живия Отец” /притча 3/ и са по съществото си едно със Спасителя. Притча 108 изразява този момент на тайнствен език: “Онзи, който пие от устата ми, ще стане като мен; сам аз ще стана този човек и скритото ще му се открие”… Понякога учените преценяват такива притчи като представителни за едно гностическо гледище и окачествяват Евангелието от Тома в неговата настояща форма като гностичен документ.”6 И. С. Свенцицкая, автор на коментар към апокрифните Евангелия, пише за Евангелието на детството: “В това съчинение явно се усеща влиянието на гностическите текстове. Гностиците са се интересували от детството на Иисус именно защото не признавали човешката Му природа.”7 В думите на детето Иисус за алегоричното значение на алфата може да се намери отправна точка за гностическите разсъждения. Така Евангелието от Тома и Евангелието за детството от Тома са носители на едно и също учение – гностицизъм.

Както твърди Трофимова, преводач и изследовател на текстовете от Наг-Хамади8, гностицизмът от първите векове на християнството е бил специфична форма на мироглед, която не може да бъде откъсната от историческия контекст. В нея гностицизмът несъмнено е бил особена интерпретация на християнството в духа на крайния спиритуализъм. В същото време с право се смята, че много от идеите си гностицизмът заема от източните религии и античната философия9. По онова време е имало няколко разновидности на гностицизма, но за повечето от тях е характерно убеждението, че избраните души, които са божествени искри, пленени временно от физическото тяло в резултат на катастрофа, предшествала появата на космоса, могат да придобият спасение чрез особено знание (гносис) за своя произход и предназначение. Според руския православен свещеник Александър Мен гностицизмът несъмненно е “религия на спасението”. За най-висше в нея се смята непознаваемото съкровено Божество. То поражда сложна йерархия от духовните сили – еони. Страдащата Душа на Света страда във всеки човек. С цел да спаси Душата на Света на земята е бил изпратен Христос, Който, като се е съединил с човека Иисус, е открил на някои избрани и просветени хора тайната на истинското познание – гносис.

Трябва да уточним, че Евангелието от Тома обхваща периода от възкресението до възнесението на Христос, за който в каноничните Евангелия е казано много малко. Другото Евангелие от Тома описва детството на Иисус, за което почти няма сведения в Евангелията. Тъкмо от този факт се възползват гностиците.
Прилики и разлики между каноничните и апокрифните Евангелия

И двата вида Евангелия използват и се позовават на Христовите думи. Като пример за сходство между двете Евангелия от Тома и каноничните може да се посочи притча за сеяча.

Според Джеймс Дани, привърженик на теорията, че през първите векове е съществувал сборник от думите на Христос, който сега учените наричат “източника Q” (от немската дума “Quelle” – източник), около четвърт от 114-те Иисусови изказвания в Евангелието от Тома имат пълен или частичен паралел с традицията Q. Дори източникът Q да не е съществувал и да е само предположение на изследователите, логично е да се търси общ източник на каноничните Евангелия и двете Евангелия от Тома поради сходството помежду им. Възможно общият източник да не е Q, а Евангелието от Марк, което според някои изследователи е написано първо. Но има вероятност това да е Евангелието от Матей. Можем да допуснем, че авторите на всички Евангелия са писали отделно и самостоятелно, но всеки от тях повтаря едни и същи думи – думите на Христос. Поради това те звучат сходно в каноничните и в апокрифните Евангелия, макар че при апокрифните вследствие на добавените към тях човешки думи или на пропусната част от казаното изреченията придобиват различен смисъл и текстовете се оказват носители на взаимоизключващи се учения.

Това се потвърждава ярко в някои от притчите. Така в притча 8 от Евангелието за детството четем: “Аз дойдох свише да ги прокълна”, което говори точно обратното за целта на Иисусовото идване според каноничните Евангелия. Учението на Иисус гласи: "Благославяйте и не кълнете" (Римл. 12:14). В притча 14 срещаме нещо, което дразни слуха на всеки християнин: “Иисус им каза: “Ако постите, ще си навлечете грях, ако се молите, ще бъдете осъдени, ако давате милостиня, духа си ще увредите.” Най-голямата разлика между Евангелията от Тома и каноничните е в областта на есхатологията (т.е. въпросите, свързани с края на историята). Източникът Q според Дани се характеризира с очакване за скорошно идване на Христос, а в Евангелието от Тома интересът към есхатологията напълно липсва. Дани пише: “Раннохристиянските църкви не са запазили Q, като са оставили за Матей и Лука другия източник – Евангелието от Марк. Q се е запазил дотолкова, доколкото го е запазил Марк, като го е свързал тясно със страданията и го е поставил в контекста на общото Христово служение - на служението, смъртта и възкресението Му. Очевидно е, че мнозина от ранните християни не са смятали източника Q за Евангелие. Напълно възможно е те да са осъзнавали опасността Иисус да се описва само като носител на откровение и учител по премъдрост.”10

Гностиците съчиняват и други текстове, в които апостолите уж предават това, което им е било известено тайно от Христос, например Евангелието от Филип, Евангелието от евреите, Евангелието от Петър, Евангелието от Никодим и т.н.

Днес, когато апокрифните текстове се издават и стават достъпни за широк кръг читатели, съществува реална опасност да се възприемат като равностойни по авторитет с каноничните. Ето какво пише Уилис Барнстоун, професор по сравнително литературознание към университета в Индиана: “Тази блестяща версия възвръща коптския ръкопис в лоното на литературата и мъдростта. След превода на Майер би било проява на странно пренебрежение към вярата и истината повествованието за мъдреца Иисус в Евангелието от Тома да не бъде причислено към четирите канонични Евангелия като петото евангелие от Новия Завет.”11 Тук виждаме един парадокс: според Барнстоун всеки, който не иска да прояви “пренебрежение към вярата”, трябва да признае Евангелието от Тома за равностойно на каноничните, които проповядват вярата. Но самото Евангелие от Тома не само не проповядва вярата, а противопоставя на нея спасителното тайнствено знание /гносис/, както обяснява самият Майер: "Познанието, при което противоположността между познаващо и познавано изчезва, а индивидът добива усещане за изначално единение с вселената, е ключът, нужен за спасението… Тук знанието (gnosis) се противопоставя на вярата (pistis)."12



Макар Ириней Лионски да твърди, че подобни текстове “поразяват хора несмислени и непознаващи истинските писания”, интелектуалците много лесно могат да попаднат в капана на лъжеучението, ако повярват на думите на Харолд Блум, автора на “Американската религия”: “Иисус в Евангелието от Тома е най-интелектуализираната фигура сред всички версии на Иисус през вековете.”13 Кой уважаващ себе си интелектуалец след такава реклама ще се занимава с изучаването на личността на Христос от каноничните евангелия? Факт е, че понякога и хора, които познават истинските библейски текстове, проявяват интерес към апокрифните книги, като се надяват да намерят в тях допълнителна тайна информация, която идва от апостолското време, без да се замислят, че тя е източник на ереси и води в посока, точно обратна на тази, която предлага – не към небето, а към ада.

1 Евангелие от Тома. С.,Кибеа, София, 2000, с. 13.

2 Ириней Лионски. Против ересите. Кн. І. Гл. 20.

3 Кирил Йерусалимски. Поучения. Кн.4. Гл. 36.

4 Евсевий Кесарийски. Църковна история. Кн.3, ч. 39, гл. 3.

6 Евангелие от Тома, с.21.

7 Свенцицкая, И. Апокрифические Евангелия: исследования, тексты, коментарии. Прицельс, 1996. Цит. по Богомыслие, N 7, с.164.

8 www.philosophy. ru. /Librury/ evangel/ apocrif.html.

9 www. Krotov.org. /spravki/ temy/ gnosti. html.

10 Дани, Дж. Единство и многообразие в Новом Завете. Москва, 1997, с. 310.

11 Евангелие от Тома, виж корицата.

12 Пак там, с. 23.

13 Пак там, виж корицата.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница