Етиката като наука


Категориите на етиката са основни
понятия, които отразяват „най-
съществените страни и елементи на
морала и най-пълно разкриват
нравствените изисквания и мотиви на
поведение на хората в различните
обществени условия” (Речник по етика. С.,
1974:145).


Основните понятия в етиката имат специфични черти, които са характерни само за тях:

Широка приложимост не само в етиката, но и във всички социални и естествени науки, тъй като пред всеки учен стои въпросът „В името на какво?” се създава, се изгражда, изследва. В името на доброто или злото; на прогреса или регреса.

По-малка степен на общност в сравнение с понятията във философията. Например понятието „необходимост” се отнася и за природата и за човешкото мислене и човешкото общество, докато етическото понятие „дълг” се отнася само до човешкото общество.

Тъй като са социални понятия, тяхното съдържание е обвързано със социално-икономическите и материалните отношения на обществото.


Притежават своеобразен оценъчен характер.

Понятията в етиката имат своя противоположност: добро-зло, щастие- нещастие, справедливо-несправедливо и т.н.

Понятията в етиката се делят на
съдържателни – отразяват съответните социални отношения (добро, дълг, щастие) и
структурни – имат всеобщо етическо значение (нравствено съзнание, нравствено поведение, нравствени принципи и т.н.).

С
ЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА КАТЕГОРИИТЕ
В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ЕТИКА

Категориите на педагогическата етика са едновременно и извор, и основно изходно начало за дейност, те разкриват нивото на етическото познание в педагогическата практика.

Акцентирането на основните категории в педагогическата етика ще направим през призмата на съвременните информационни и комуникационни технологии и в частност в условията на онлайн обучение.


Тъй като понятията в педагогическата етика отразяват най-вече педагогическата практика, притежават специфични характеристики, които могат да се очертаят във всяка професионална етика. Тук на преден план се извеждат взаимодействията между понятията „дълг”,
„съвест”, „чест”, „достойнство”, а на заден план остават взаимодействията между най-общите етични понятия като „добро” и „зло” „справедливост” и „идеал”. От това може да се изведе изводът, че категориите в педагогическата етика очертават най-общи рамки и изисквания за качество и ефективност на дейността на педагогическите специалисти, като насочват поведението им към обекта на въздействие и определят взаимоотношенията им с колеги, родители, социални групи и общности при реализиране на професионалната им дейност.


Категориите в педагогическата етика имат едновременно оценяващо и нормативно значение, защото са обобщени оценки на педагогическата дейност и на нормите насочващи към определен начин на поведение, към определени средства и форми на общуване за постигане на висшата цел на педагогическото взаимодействие.

В своята педагогическа дейност педагогическите
специалисти могат да срещнат такива нравствени
норми и правила, чието изпълнение може да води
към противоречие с други нравствени норми и
правила. Подкрепете това твърдение с примери.

П
ЕДАГОГИЧЕСКИ ДЪЛГ

Това е една от основните категории в педагогическата етика,
представляваща съвкупност от нравствените изисквания, които обществото предявява към дейността на педагогическите специалисти.
Най-общо педагогическият дълг може да се приеме като отношението, предявявано от обществото към дължимото от педагогическите специалисти при осъществяване на учебно-възпитателния процес.


Въпреки настъпилите огромни промени в обществено- икономическия строй на страната и навлизането на информационните технологии в обществения живот,
няма особено големи промени в отношението на обществото към дължимото от страна на педагогическите специалисти при осъществяване на взаимодействията им с децата. Изискванията към педагогическите специалисти са все така високи,
въпреки значителния спад на имиджа на учителската професия, поради което педагогическият дълг изисква активно отношение от тяхна страна в две основни направления – на първо място към колектива, към който те принадлежат и на второ – към професионалната дейност, която изпълняват.

П
ЕДАГОГИЧЕСКА СЪВЕСТ

Педагогическата съвест е емоционално-оценъчното отношение, което всеки педагогически специалист проявява към собствените си действия, доколко те са в съответствие с нормите и целите на професията.
Педагогическата съвест се характеризира със способността на педагогическите специалисти да осъществяват нравствен самоконтрол и да формират нравствени задължения към себе си.


Педагогическата съвест поставя качествен
„знак” пред всяка една постъпка, като по този начин реализира ценността на професионалната отговорност и нанася съответните корекции при изпълнението на професионалния дълг.


Изтегляне 482.96 Kb.

Сподели с приятели: