Етиката като наука


В
условията на глобалната система от комуникационни средства,
педагогическите специалисти трябва да бъдат много предпазливи при изразяване на мнения и оценки, особено по въпроси свързани с широк обществен интерес. Привидното чувство за прикритост, което дава интернет, тъй като не комуникираш директно със събеседника, може да им изиграе лоша шега, тъй като техните лични мнения и оценки изказани дори и неформално в социалните мрежи може да доведат до уронване не само на техния авторитет, но и до авторитета на училищната институция.


Важна особеност на педагогическият авторитет
е неговата неоспоримост и общопризнатост, за
него не са необходими непрекъснати
доказателства, а той се приема като несъмнено
достойнство на педагогическите специалисти.

Авторитетът, който имат педагогическите специалисти пред децата, е пряко свързан с възрастовите им особености. В ранна детска възраст децата безусловно се подчиняват на педагогическия авторитет, дори и само заради това, че те са по- възрастни, но растейки децата започват все повече да възприемат онези личностни и професионални качества на педагогическите специалисти, които действително изграждат техния авторитет.


По-малките ученици с изразена охота приемат и изпълняват дадените им указания, защото все още тях ги удовлетворява ролята на изпълнител, но колкото повече растат, толкова повече проявяват самостоятелност и инициативност. Това разкрива наличието на педагогическия авторитет, който се предоставя на педагогическите специалисти от ролята, която изпълняват в учебно-възпитателния процес, но при липса на личностни качества от тяхна страна същия е застрашен, тъй като учениците забелязват това и въпреки „официалната роля” и положението им няма да запазят авторитета, който са имали.


Педагогическият авторитет, това е нравственият статус, който имат педагогическите специалисти в съответната социална група (колектив), който се намира в пряка зависимост от личностните професионални и нравствени качества.

В кои групи – на ученици, на родители и
на колеги се формира и утвърждава най-
лесно и най-трудно педагогическият
авторитет и защо

П
ЕДАГОГИЧЕСКИ ТАКТ

Педагогическият такт е мярка за съобразителност и оптимален подход на педагога към обучаваните във всички сфери на педагогическите отношения.

Педагогическият такт се основава на общоприетите морални норми, като включва умението да се общува, както с възпитаниците, така и с колегите, като се проявяват необходимите възпитаност и уважение. Той се формира върху основата на индивидуално натрупаните специфични и психолого- педагогически знания на личността на педагогическите специалисти, както и в ежедневната им професионална дейност.


Педагогическият такт се проявява, като едно непрестанно търсене на оптимално решение при множеството променливи и противоречиви ситуации, като задължително включва в себе си съобразяване с прогнозирания нравствен ефект от предприетото действие в следствие на това решение. Същността му се изразява в реалното чувство за мяра във всеки един момент от професионалната дейност.

Педагогическият такт изисква и при най- противоречивите ситуации, които могат да възникнат при изпълнението на професионалната дейност, педагогическите специалисти да проявяват уважение към участващите в педагогическия процес, но същевременно да бъдат непримирими към техните недостатъци.


Затова е необходимо да се обърне особено внимание на формата, на съдържанието и на тона в отношенията на педагогическите специалисти с другите.

Педагогическият такт се намира в диалектическо единство, и е преди всичко проява на личностните качества на педагогическите специалисти и на тяхното педагогическо майсторство. При неговата липса действията на специалистите са от позицията на администрирането, на заплахата, на фамилиарниченето, което води до отблъскване най- вече на децата от тях.


Изтегляне 482.96 Kb.

Сподели с приятели: