Евангелието на Луцифер

309
— През цялото време допускахме, че това е пергамент.
Препарирана животинска кожа. Но не е така.
— Какво е тогава? — попитах.
— Знам, че може да се дължи на грешка… но нашите химици твърдят, че материалът е синтетичен.
— Синтетичен? — повтори КК, преди аз да успея.
— Както казах, вероятно е да се дължи на грешка в анализите.
Просто не разбираме как може да е възникнала.
Той върна хартията върху ръкописа и затвори кутията.
— Благодаря, че ни го даде временно — подаде ми я.
Да си кажа право, май се радваше да се отърве от текста.
[1]
Историята на Ейнар Скуласон — исландски свещеник и скалд, живял през XII век. — Б.а.
↑

310
2.
Върнахме се в Англия още същия следобед. Хеликоптер ни отнесе от Хийтроу до лабораторията за ръкописи в Оксфорд.
Когато предадохме текста на д-р Гордън, щабът на лабораторията, оглавяван от трима палеографи, математик, експерт по кодовете, езиковед, географ, семиотик и историк, чакаше строен,
нетърпелив, разпален и напрегнат.
Мигът бе тържествен, церемониален. За първи път от Никейския събор насам, след 1700 години, ръкописът „Евангелието на Луцифер“,
бе събран в един цял кодекс.
Щабът от учени беше изправен пред нещо, което очаквахме да се окаже страховита задача: да изкопчи някакво значение от прастарите, неразгадаеми символи.

311
3.
Беше дъждовна вечер. Д-р Алис Гордън се обади на КК и ни помоли да отидем в лабораторията за ръкописи в Оксфорд. Незабавно.
Разгадали кода.
— Точно както предполагахме — обясни тя на КК, когато ни посрещна след проверката за сигурност. Беше задъхана, зачервена и разрошена, сякаш идваше право от обятията на някой любовник. —
Щом третата част си дойде на мястото, дешифрирането излезе изненадващо просто. Всичко си беше готово.
Разкикотена от вълнение и изтощение, д-р Гордън ни заведе до асансьора и слязохме в подземната аудитория. Двамата с КК бяхме прогизнали по пътя от колата до входа. Докато цедяхме водата от дрехите си, тя включи аудио-визуалната уредба и намали светлината.
Големият екран се спусна с жужене. Д-р Гордън започна прожекцията.
Земното кълбо.
— Това, което успяхме да направим — обясни тя, — е да преведем старата координатна система до съвременните мерки за географска ширина и дължина.
Тя сякаш още не можеше да проумее, че с щаба бяха постигнали целта си.
— Чудесно! — възкликна КК.
— Как е възможно? — попитах.
КК даде знак на д-р Гордън да продължи.
— Не знам до каква степен да навлизам в подробности… —
започна тя и премести поглед от мен към КК.
— Не сега — каза той.
— … но както ви е известно, съвременните паралели и меридиани разделят земното кълбо на хоризонтални и вертикални линии: градуси, минути и секунди.
С една бърза анимация земното кълбо на екрана се покри с хоризонтални и вертикални линии, които илюстрираха съвременната ни координатна система.
— Ако цифрите след десетичната запетайка са достатъчно много и точни, можем да съобщим дадено местоположение с удивителна

312
точност. Северният полярен кръг например, минава паралелно на екватора на 66° 33’ 39’’ с.г.ш. Перпендикулярно на паралелите са разположени меридианите. Така нареченият нулев меридиан минава през обсерватория в лондонския квартал Гринуич. Това обаче е само един от начините да се раздели земната повърхност. Вавилонците са разполагали с друг.
— Не можеш ли просто да ни разкажеш какво сте открили? —
разпалих се.
— Вавилонската координатна система, разработена в древността и залегнала в основата на дешифрирането, използва същия основен принцип като системата, която прилагаме днес. Хоризонтални и вертикални линии на базата на числото 60. Въпреки това разликите между двете системи са толкова големи, че…
— Какъв е изводът? — попита КК.
Погледът на д-р Гордън и кратката пауза издаваха, че изобщо не я бе грижа за нетърпението ни и полагаше усилия да владее раздразнението си.
— Както искате! Преведено на нашите модерни координати,
„Евангелието на Луцифер“ указва следното местоположение…
Екранът се изпълни с редица числа и знаци и тя ги изчете поред:
32° 29’ 34 С 44° 08’ 23 И.
— И къде е това? — попитах.
Д-р Гордън натисна бутон на дистанционното. Картата на екрана увеличи изображението на Близкия Изток… Ирак… Багдад…
Ал Хила…
И спря.
Ал Хила. Ирак.
— Сега разбираш ли? — обади се КК.
— Да — задъхах се. Но всъщност не проумявах нищо.

313
4.
Ал Хила не е от най-известните места на Земята. Градчето се намира на три мили южно от Багдад и дълго е било център на ислямското учение. Пророк Езекиил свършва в изгнание тук, тук е и погребан. В продължение на хиляди години обаче Ал Хила носи съвсем друго име.
Име, обгърнато от загадъчност и митове.
Вавилон.
Легендарният град държава между поречията на Тигър и Ефрат в
Месопотамия. Люлката на цивилизацията.
— Впечатляващо е, че вавилонците са разполагали с познания,
направили възможно да зададат координатите толкова точно — заяви д-р Гордън с лексикалната отдалеченост, характерна за затворените в лаборатории учени, които никога не се движат в действителността,
която се опитват да проумеят.
— Как ще ни помогнат координатите? — попитах. — Не е ли пределно ясно, че Вавилонската кула се е намирала във Вавилон? А и сто на сто сте знаели, че Ал Хила крие руините на древния град.
— Огромен район за претърсване — отбеляза КК.
— Координатите не съвпадат точно с Ал Хила — обясни д-р
Гордън. — Отвеждат ни до място точно на границата между пустинята и плодородната местност по течението на Ефрат.
— А там — добави КК, — се е намирала Вавилонската кула.
— Добрият стар Моисей, или който там е написал книгата
Битие, малко е поразбъркал нещата, когато е предавал мита за разрушението на Вавилонската кула — добави д-р Гордън и щракна с дистанционното. Прочетох на екрана:
„Вавилон
Babilu
Bäb-ilu
ﬥﬤﬤ
Babel

314
Balbal“
Вавилон е гръцкото име на Babilu — или Bäb-ilu на акадски. На староеврейски се пише ﬤﬤﬥ, което с нашата азбука се предава като
Babel. Думата наподобява еврейския глагол balbal със значение
„обърквам“. Така възникнал митът, че Бог объркал хората, като им дал различни езици. В книгата Битие е написано:
„И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула,
чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И
рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е, което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, каквото да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.“
— Ето така — завърши д-р Гордън, — звучи старозаветният мит за Вавилонската кула. Проблемът е, че оригиналното име Bäb-ilu не е акадският вариант на balbal, както си е мислел авторът на Библията.
Bäb-ilu означава нещо съвсем различно от обърквам на акадски.
Значението на тази дума е можело да постави началото на един още по-грандиозен библейски разказ.
— Какъв?
— Bäb-ilu — отвърна тя, — означава Божия порта.
Вратата към Божието царство…

315

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: