Факултет по педагогика Катедра „История на педагогиката и управление на образованието

осигуряване на тяхната елементарна грамотност в килийните училища и

Изтегляне 0.49 Mb. Pdf просмотр страница 38/66 Дата 23.04.2024 Размер 0.49 Mb. #121069 Тип Автореферат

Навигация на страницата:

• 2.3. Книжовността в манастирската и енорийската система Приемствеността и непрекъснатостта
• образованост
• 100 преписа на стари богослужебни

осигуряване на тяхната елементарна грамотност в килийните училища и организиране на достъпни за широките обществени слоеве литературни творби. Развитието на връзката на Църквата с българското образование се проявава в няколко основни направления. 2.2. Енорията и просветата в тесния смисъл на думата Основната цел на църковната просвета в тесния смисъл на думата е сплотяване на голямата българска православна общност във верско отношение, поддържане и развитие на религиозната и обща образованост на духовните лица, както и на елементарната образованост и грамотност на българското население. Нейната специфична черта е, че поддържайки вярата, съдейства в най-голяма степен за физическото и психическо оцеляване на българското християнско население. За осъществяването й с особена значимост са факторите: църковно строителство, канонична литература и енорийско духовенство. Свещеникът е признат авторитет при прилагането на канона и обичайното право и при елементарното ограмотяване на населението, и личен пример при формирането на християнските добродетели у енориашите. 2.3. Книжовността в манастирската и енорийската система Приемствеността и непрекъснатостта на връзката намира израз както в частичното подновяване на богослужебния книжовен фонд от времето на Българското царство поредством възстановяването и съхраняването на образци на старата българска църковна литература и подготовка в переспектива на истинско книжовно творчество, така и в ролята на създадения книжовен фонд относно поддържането и укрепването на православния култ и образованост, етническата идентичност и народностното самосъзнание на българите християни. Преобладаващите агиографски произведения, възвеличаващи и апологетизиращи новите светци и мъченици за вярата с цел идеен отпор срещу ислямизацията, както и преписите на Евангелия, Четвероевангелия, Часослови, Псалтири, Апостоли, богословски и богослужебни книги, осигуряващи необходимите за богослужение и проповедническа служба книги, са предназначени и за обучение на бъдещите духовници на православието и възпитание на пасомите в епархията в християнските норми на поведение. На свой ред историческите добавки към преписите, историческите разкази и дамаскинските сборници като нов литературен жанр и възобновената химнография развиват религиозния мироглед и се грижат за просветното издигане на българите християни. 33 Достигналите до нас исторически извори – 100 преписа на стари богослужебни Изтегляне 0.49 Mb. Сподели с приятели: