„Светче” и „Требник”. На свой ред обучението в девическите килийни училища започва с молитвата „Царю Небесни”, следвана от други молитви, произнасяни на обяд; черковнославянският език от края на ХVІ в. („Острошка Библия – 1581 г.) замества старобългарската писменост и се установява трайно в килийното обучение. Обобщение.В условията наликвидирана държава, унищожени висши органи на Църквата в лицето на Патриаршията и архиепископиите, ликвидиран висш клир и аристокрация (а с това и елитарната култура), разпаднала се византийско- славянската православна общност и откъсване от европейската цивилизация, неимоверно тежката задача посъхраняването на българската образователна традиция, народност и самосъзнание се пада в най-голяма степен на Българската православна църква. Същевременно разпокъсването на единнатаорганизация на Българската църква и поставянето надуховно-просветната й дейност в пряка зависимост от Цариградската патриаршия и от отделните регионални църковни центрове,исторически променящи своя статут, води до неравномерно осъществяване на ролята й на ръководител и организатор на образованието в отделните региони на диоцеза й. Изведените аргументи за пореден път доказват непрекъснатостта и приемствеността като най-характерни черти на връзката Българска православна църква – българско образование и училище, чиято спецификав уловията на робството е нейният неизбежен и необходим характер. Без образование и възпитание, чийто субект на организация и ръководство е Църквата, е невъзможно нито оцеляването на българския етнос, нито подготовката му за едно ново качество на образование, типично за Българското просвещение.
