Решението на решаващия орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му.
Ревизионният акт в частта, която не е отменена с издаденото решение от решаващия орган, може да се обжалва чрез него пред административния съд по постоянния адрес на жалбоподателя в 14-дневен срок от получаването на решението.
2. Съдебно обжалване на ревизионен акт
След приключване на административната фаза по обжалване на ревизионен акт с издаване на решение по чл. 155 ДОПК и в случай, че това решение не е благоприятно за жалбоподателя следва обжалване на акта по съдебен ред. Жалбата се подава чрез органа, издал решението и се адресира до административния съд по постоянен адрес на жалбоподтеля. Срокът за подаване е 14 дни от получаване на решението.
Но ако изобщо липсва произнасяне от страна на решаващият административен орган в предвидения срок това се счита за МЪЛЧАЛИВО ПОТВЪРЖДАВАНЕ на ревизионния акт и също подлежи на обжалване. В този случай, обаче, жалбата се подава в 30 дневен срок от деня, в който органът е следвало да се произнесе.
Възможно е, обаче, в седемдневния срок, в който органът е длъжен да окомплектова жалбата и да я изпрати в съда да се произнесе с решение, макар и закъсняло. В случай, че решението отмени акта, то липсва правен интерес от подаване на жалба и производството по обжалване се прекратява. Но в случай, че органът отмени само частично ревизионния акт, то жалбата следва да продължи своя път до съда, но в частта, в която актът е отменен производството ще се прекрати.
Съдът упражнява контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт (независимо от визираното в жалбата).
Подадената пред съда жалба не спира изпълнението на ревизионния акт, но по изрична молба на жалбоподателя изпълнието на акта може да бъде спряно.
Съдът се произнася с решение, с което решава делото по същество и може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Важно е да се отбележи, че решението на съда не може да изменя акта във вреда на жалбоподателя. Това по същество означава забрана за съда да променя размера на задължението в повече от установеното в РА.
Сподели с приятели: |
