Финландия през погледа на един Габровец

Самите местни също не са особено сговорчиви колеги.За тях вие сте.. напаст.Не че те се оливат от работа а понякога и имат страхотна липса на организираност или на идеи. Това не мога да го твърдя за всички,а само за фирмата в която аз работя.Нямам представа кога е основана но е на около 5 години.закупени са две машини които струват много пари. Въпреки това обаче всичко се работи като ден да дойде друг да мине. Някой правил нещо ама не писал.След това ти се чешеш по главата какво трябва да е било това.Ми то добре де, ама аджеба защо поне елементарна документация не се води.Снима се само как се слага дадено приспособление и .. толкова.

Ама какви тънкости е имало в мерене, как се бърка, защо еди си какъв инструмент трябва да е така. Тъмна индия.За сметка на това обаче ако се опиташ да помогнеш,да им кажеш очевидното и/или да опиташ да дадеш нещо от себе си само и само да е по-лесна работата ти си лошият..Все пак накрая стигат след караници малко и естествено нерви за твоя сметка до решението и след това ти казват – ние решихме това.Тъпо е ама е факт.

До колкото разбирам аналогично е в повечето малки фабрики. След като имат малко разхвърляни навици,като правят всичко флегматично те, а ние трябва да бързаме че вечно няма време как аджеба са направили такава държава. Явно след царско време насам дори и Ленин не е успял да им преобърне каруцата ако и да се е крил тук. Има нещо исконно вкоренено и то определено няма да се промени и което ги кара да се развиват все повече и да са все още една от най-благоприятните за живеене страна.

Днес се случи нещо ззабавно което мога да споделя преди да съм забравил. Не че това има кой знае колко общо с идеята ми за тази глава но определно е смешно.Тъй като мястото в което работя има договор с фирмата Ролс Ройс.Е не че правим коли.Просто тя има невероятни заводи тук тъй като има и много възли за корабите които се правят от нея. Та заради някакви детайли правени в „нанякъде си” и които верно са под всякаква критика , та те са дошли при нас за доработка.И така днес дойде един възрастен финландец, който така неопределно е около 60 години със загладена бяла коса,но страхотно жив дядка и явно още работи във фирмата. Едва ли е докер,така да се каже но така както си работехме и мерехме и подготвяхме чух как нещо заговориха на финландски помежду си за това от къде сме и аз разбрах само като нашият организатор каза – булгариа.Тогава тоя чичка се ухили насреща ни и каза – как е хавата. Ей това ни удари направо в земята. Опомняйки се от този лек културен шок попитах цивилизовано на английски – от къде го знаете това и говорите ли български? Той каза че знае само няколко фрази но говореше невероятен английски.В смисъл рязък и твърд за разлика от повечето колеги и/или говорещи го в тази държава. Оказа се че ..подяволите не помня какво точно купували от нас или се правело в БГ но доста години го правели и те били страхотно доволни и от срокове и от качество. Този пич,извинете ме за вулгарният израз определено явно бе сравнително голяма работа,но точно тогава ми идеше да го хвана и да го разцелувам.Сега ще кажете че това е пълна глупост и вероятно драги ми читатели ще сте невероятно прави.

Проблемът е че нашият собственик-шеф на фирма не само че грам англ. не знае..но по принцип не е и длъжен но но смята за някакви некадърни,долни и глупави създания на горите в източна европа.

Веднъж на един детайл който бе сбркан с 10мм при заварката той се обърна , ехидно ни погледна и каза – щом поляци и българи заварят така става.. Точно на фона на това този човек ни погледна строго но съвсем приятелски бих казал и спокойно каза – как е хавата, усмихна се и каза колко е доволен от това което получава като качество и като резултат на работа за техните части. Когато вторият ми въпрос бе – надявам се имате добри впечатления от нас и от държават ни,той се усмихна до уши и каза:приятно място с добри професионалисти

Е аз няма какво да добавя. Явно не във всяко око сме толкова долна нация.

Последно което мисля да споделя е че и тука има донаборници. В смисъл все още е задължително младежите да ходят станат ли на 18-19 години в казарма.Тя е 9 месеца и има един месец като подготвителен. Те си го знаят като казармена подготовка. Имат си и платена армия,но който не желае може да се запише да бъде 9 месеца в полза на обществото. Тоест изклинкваш но за сметка на това че трябва да бъдеш 9 месеца на безплатна служба в някой социалне дом, учлище или каквото е от сорта.Чисто и просто казано – асистент на хората.

Срещат се мечо Пух и Прасчо.. Мечо носи голям нож и се провежда следният диалог:

• 
  Да не си намерил нова пита мед мечо че ти трябва този голям нож, казва Прасчо
  
• 
  Не отговаря Мечо, свинското поскъпна...
  

Малко изминал период след това, времето ме опроверга тотално. Оказа се че и тук си имат – роми. Все още не знам какво е името за хора от този етнос но такива има. За разлика от повечето в българия тези не са толкова чернички,но са със същите черти определено. Другото което е страхотно забележително в тях са.. дрехите. Колкото нашите са опърпани милите и е рядко срещано да видиш нещо конфекционално по задните им части,тези определно са забележими първо с дрехите си. Дали както казват местните,носят такива дрехи за да могат да откраднат по-лесно това или онова нямам идея. Все още не съм видял мъж от този весел и совбодолюбив народ но няколкотоо жени които имах шанса да видя бяха колоритни.

Първо което виждате е необяснимо голямата пола с обрачи в стил екатерина велика. Сякаш за тези хора , времето е някъде около 17 век. Ако и възррастната циганка да бе с нещо като кожено яке,определено и двете носеха тези огромни черни рокли. Всички помним детската приказка за Пепеляшка. Тези бяха досущ като нея.

Самата рокля освенн обрачите и черният цвят има и друга характерна особеност а това са нашитите орнаменти. Както носиите ни имат кантове и нашити шарки, така и тези са изключително оригинални. Косите им са гарваново черни и тук там има забрадки. Естествено не са в стил на арабско забраждане а само прихващат косата.

Носят големи обеци и както всички по света от този етнос трябва да имат дранкулки като гердани,много лъскави гривни и ред други характерни аксесоари.Къде живеят,как и колко са на брой никой с който съм говорил от местните така и не успя да ми доложи. Явно и те не ги харесват особено.

Друг интересен момент от тези няколко седмици е посещението ми в един голям град и няколко музея.

Нека започна моята поредна разходка с музея който е в самият град и е посветен на корабното дело.

На външен вид сградата е достга ретро и мога да кажа че е направо хубава. Боядисана в няколко тона на охрата,досущ като есенна феерия това здание седи като извадка от някоя приказка. Заставайки отпред има две неща който биха ви грабнали. Едното е малката врата която е все едно път към един съвсем стар и непознат свят и червената кула, която когато я погледнеш имаш усещането че всеки момент ще започнеш да чуваш подрънкване на мечове и ризници. Въпреки това тези финландци нямат толкова забаележителни исторически паметници. Влизам със смесени чувства. Само да вметна че на адрес : http://picasaweb.google.com/kovachev.svetoslav има рездел за раума и там има снимки на и от музея.

И така на подобното на рецепция място ни посреща една възрастна симпатична лелка която е на видимо неопределена възраст окло 55-60 години. Сега си викам стана тя каквато стана. Ще иска пари за да може да се снима , ще иска и за вход кинти и на всичкото отгоре като гледам достопочтенната и физиономия си викам на акъла че няма да има и как да питам.. Е, имаше една прословута реплика за българското съмнение и на един виден журналлист който казваше – да , ама не.. И така на чист и стилен английски ни бе обяснено кое какво е, как аджеба седят нещата у тази голяма къща и че срещу тези 7 евро мога да се покъсам от снимане. Да си призная не бях чак умопомрачен от гледката. Стари писма, секстанти, далекогледи , картини и снимки. Доста моделчета на кораби и... толкова. Предполагам ако има музей на корабното дело във Варна, простете невежеството ми но първо на първо не съм бил никога във Варна , грешка която мисля да поправя в най-скоро време и най вече нямам и представа дали изобщо има подобен музей. Обикалям, гледам и...нещо ми се набива така леекичко в съзнанието. Ние нямаме културата като общество. Говоря за постоянното желание да рушим, да събаряме да заменяме. Когато чисто по работа минах през едно малко поселище защото тука е много трудно да определиш кое е гардче, селце, махала или околия та там имаше една огромна табела казваща че има гробище на викинги.

Супер, сега ще видя нещо интересно рекох си. Гледах, зверих се, пулих се ка кон в празна ясла и въпреки повярвайте ми голямото ми и развито въображение не успях да си представя..нищо. Пред мен в земята имаше някакви каманаци с неустановена форма. Имаше нещо дялано на няколко от тях но това колкото викингски камъни можеше и да бъдат следи от багера правил пъта тогава преди примерно 30 години и извадил тези каманаци и ето ти години по късно атракция. Металната плоча идваше да разясни на нас профаните,че тук през еди си коя година имало селище от леко войнствена сган която имала навици..

Стана ми тъжно и болно за това как нашето наследство се руши.Как ни се обяснява че няма пари за култура.

Как няма начин да се консервират толкова ценни обекти, картини.къщи..Гледам минавайки през малките им селца тези толкова характерни къщи.. Винаги в няколко убити цвята като червено,светло синьо и нещо като жълто и охраво.Естествено имах една твърде очарователна и сладка събеседничка която ми разясни за какво е всичко така. Цветовете се определят от благосъстоянието. Всеки селянин решил да си скове шапрон и д му сложи няколко прозореца като нарече тази плевня свой дом е трябвало да я боядиса по някакъв начин.Именно за това червената боя е можело да се напрви чисто в домапни условия, не ме питайте как все още не знам , но това е било единственото средство за правене домът да е защитен поне малко. Охрата е била нешо средно между малко семейна инвестиция и ръкоделие , което в крайна сметка води до цвят подобен на рядка кал. Ако вече вие сте малко по-заможни и искате да изпъкнете не си купувате да речем мерцедес или вила на Боровец а си боядисвате къщата синя. За да бъде риличното ми отплесване малко по-пълно нека да засегна още малко българският синдром. Докато седях и гледах това равно поле само с брези и борове, изпълненое с тези смахнати червени къщи .. се сетих за разнната пролет в България. Всеки от нас поне веднъж се е докосвал до старите мелнишки къщи примерно. Сещате се за тези невероятни обаятелни сутрини когато из въздуха се носи мириса на цветя. Розите са потънали в цвят по тези толкова красиви чардаци на нашите възрожденски къщи. Наоколо има толкова зеленина и дървета че чак не може да си поемеш въздух. Всички знаете какво е усещането когато минавате късна есен през витиня,шипка или който си пожелаете проход. Тези величествени планини обгръщащи ви от всякъде и спиращи ви дъхът. Имате ли си представа колко е красива родината ни. А имат ли си представа тези нахакани гледащи с пренебрежение на нас европейци какво е да минеш през Търново в летният здрач. Да се разходиш по брега на Несебър в лятната августовска нощ. Да видиш Преслав, Плиска,....

Нямат. И повечето няма и да имат. Няма да имат Рогозенското и Панагюрски съкровища по простата причина че тук където съм аз сега е студена мочурлива и неблагодатна земя. А ние имаме рая,но както винаги съумяваме да сипваме,разрушаваме и ... Тъжно е да се мисли така но огледайте се мили читатели. Скъпи ми българино, нямаме измъкване от корените си. Ние сме диви,с гореща кръв. Ние сме балкански народ. Да но сме на едно от пследните места.. във всичко хубаво и от най-първите в смисъла на лошите.Сега седейки пред прозореца и пишейки тези редове почти на лампа че в тази държава дори и слънцето няма желание да седи след 15:00 и разсъждавайки къде се крие проблема на нашето общество стигам до извода че просто трябва да спра да мисля.

Нито съм аз човека който ще оправи странаата,нито този който може да даде смислен отговор. За това уважаеми, след като вече си стигнал до тук нека спра да те дразня преди да се се отказал да четеш и а продължа своя макар и досаден все пак разказ.

Следващата спирка бе музеят в Оосуспанки. Това бууквално на български значи: ново поселище или нов град.

Ако ти мили ми читателю се интересуваш от коли това е твоето място. Или поне едно от местата ти. Както всяко исмислено музейче и това е неугледно и с не кой знае колко инвентар из него. Построено в стар гараж , или по точно в стара част от фабрика площа му е не повече 800 кв. Метра.Може и да греша тъй като нямах рулетка в джоба си за да бъда 100% сигурен. На вратат ни посреща усмихната лелка и честито – билет за вход : 5 евро.

Все пак няма да живея в този музех така че майнта им на парите и да започнем своята обиколка.

Разделен е на две секции. Едната е посветена на ретро времената а другата почти изцяло на сааб. Странно е малко защото сааб в крайна сметка е шведска марка но все пак това е музей до завод произвеждал сааб твърде дълго време. Знам че както обикновено и типично характерно за водолей ще се засиля в неправилната посока но все пак нека да отбележа че за момента завода който е в непосредствена близост до нас сглабя кабриолетите на порше и сааб. В дългата си история е сглобявал дори и... лада. Да! Повярвайте ми тук също има твърде много петици, седмици и .. дори жигулита който са ... в движение. Стартирайки обиколкоата си мога да кажа че интерес за мен бяха моделите на форд Т от 36-та, малкият английски остин от горе долу същата година. Няколко следвоенни недуразомения като БМВ изета и месершмит. Един огромен кадилак и разбира се твърде калсическата концепция майбах. Няколкото стари кадета, фиата и един загубен таунус , една две костенурки и разбира се весдесъщото 2CV допълваха останалата част от колекцията.Тъй като в по-модерните времена вече описателният падеж май се заменя с не много учтивата форма Youtube за това за по нагледно искам да добавя и няколко клипове от музея които можете да намерите на адрес : http://www.youtube.com/longgo

Тъй като прекалено серизно взе да става в тази глава с музеи,паметници и други исторически забележителности нека да добавя една смешна поне за мен история , свързана с напе момче тук нейде във Финландско. Повечето от вас бичат да пият кафе, нали така ? Това е сравнително глупав въпрос тъй като малко сме май хората в БГ който като мен не са чак върли фенове на черната напитка. Случаят обаче е с българин който е част от голямата представителна извадка. Милият имал малко странен акцент на неговият английски и винаги казвал на кофии плийс , ами нещо от сорта на кофе плис. И така нашият герой слиза от автобуса идващт от Хелзинки в неговият град и първата работа в най-близката кафетерия. Сяда на бара и... уан кофе пис.. Бармана му носи една бира. Нашият силно объркан и впечатлен от странната развръзка за него, изпива бирата и отново подхожда с такт и елание към бармата да му барне аджена едно кафенце че вгалвата му вече свири цяла филхармония. И отново същата история: оуан кофе плис.. и прас .. още една бира. Е нашето момче нали си е Българче, не се разправя ами си я шибва и нея на ранина и .. става и си излиза .. Причината да му носи брмана две бири в случая е че тук във Финландия има марка бира която се казва Кофе. Така че уважаеми, ако искате кафенце моля .. опитайте се да го кажете доста по близо до кафе, за да не вигони заради едното кафенце после махморлука.

И така. След като минахме тази смешна част нека ви разкажа за .. барманите тук. Това че говорят минимум суоми, шведски и английски е повече от нормално, Някои говорят и повече, като оставим това че баровете които са не чиста кръчма като напшите и носят звучното име PUB . са си дупка и не са забележителни, то тези изисканите или поне градските са друга работа. Там можете да се насладите на истинска атмосфера която в БГ казваме – върви в София в еди си кой клуб че да видиш за какво става дума. Тук всичко е изискано ако и на три преки да има аналогичен. Там ще е същото. Другото което няма да видите в бар, обикновена пицария, обикновен ресторантче, или кафене – това са.. сервитьори/ки.Просто забравяте за тях. Ходих на нешо като кафене където колкото и странно да ви звучи все едно бяхме в ... студентски стол. Витрините са отворени има каквото искаш за ядене следко, солено , питиета.;Ти се нареждаш в едната страна, взимаш си табличка слагаш чинийки чашки, виличка ако ще ядеш нещо, взимаш си каквото искаш, ако искаш кафе има една голяма кана, наливаш си плащаш на касата и .. сядаш да си хапнеш. Тъпо е нали. В това отношение малкко ми липсва България.

Тук само големите ресторанти имат сервитьори ама ти излиза толкова че по-добре да не ходиш. Една вечеря за двам може да отсече и 100 евро. Ако искаш. Оправили вече барове и дискотеки нека да ви разкажа малко за Турку. Предполагам този град ще го четете още много пъти в моито бележки защото едва ли това ще бъде само едното ми разказване за него, но определено има какво да се каже. Бивша столица нялъде през около 1700-та година(може и да греша) сега това е втория или третия голям град на тази държава. Всичко там е прекалено красиво. Имат стар замък , катедрала , няколко големи църкви. Забележителното е един канал идващ от морето и минаващ през едната част където прилича малко на франция. Има доста корабчета като повечето от тях са на док за постоянно и има в тях ресторантчета. Въпреки че бях в компанията на една прекалено симпатична млада дама мога да кажа че така и не ми се отдаде шанс да ги посетим тъй като работели само през летният сезон.

Е аз не бързам. Има над този канал няколко твърде колоритни моста. Вечерно време те са озарени от светлина и да се разходите по тях е твърде романтично. Центърът е изпълнен със сгради които варират от встари встил 30-те години до супер модерните алуминиеви недомислици. Магазини, кина, увеселителни заведения .. колкото искате. Тук можете за разлика от малките градчета да срещнете всякакви националности,етноси и.. кавоти си искате смахнати. Лично мен ме впечатлиха локалите, вечерните барове намиращи се на партерите на големите хотели и огромният квадратен площад. На него има презветарианска църква и няколко хотела. В близост е автогарата която е досущ като Софийската. Неприветлива, и студена но за сметка на това изпълнена с народ.

Искренно съжелявам само за това че бе вечер че така и не успях да направя снимки. Турку е един от най-големите корабостроителни центрове и при следващата ми разходка там се надявам да мога да покажа снимки ни да разкажа за най големият кораб който се прави сега там. Казвам най-големият не за друго ами по простият факт че това ще бъде най-големият в света изобщо. От там тръгват фериботите за Естония (не съм 100% сигурен) и за Стокхолм. Определно на пролет ще гледам да направя един круиз до Стокхолм за да мога да видя за какво аджеба байно иде реч, което ще рече че обезателно ще споделя за което.

Сега мили ми читателю мисля да се поспра реди да ме е цапнала някоя буква по челото или да се е свършило мастилото.

И така, за пореден път няма да е точно разказ тип пътепис ако и до мястото да пътувах около час и горница но все пак.Пътят до там е доста забележителен. За тези които са ходили илиса били в тази страна може би градове като Пори,Турку и т.н. за познати но за повечето както и за мен до скоро не бяха.Това няма особено значение.

Та тъй като аз съм метнат нейде в едно малко градче так където вероятно и Господ не се сеща да погледне доста,та за това най ми е близо Пори. И така аз имам уговорка с една свръзка от съпротивата да се срещнем в ничията земя наречена Еурайоки. За тези които като мене са невежи на тема Суоми нека кажа че това в превод е нешо като Земя до реката или област до реката.Поне аз толкова схванах. Пътят е тип рали Финландия.Сравнително тесен с остри завои и наклони и изкачвания до колкото тука може да се каже че има баири. Боровата гора от двете страни създава илюзията за тунел и още повече доставя удоволствие от карането.Дали ако бях с някой ХМ,Ксантия или обикновено Митсубиши Лансър Ево нещо си.. вероятно щеше да бъде доста по различно но аз се друсах в служебната тойота пикап която се опитваше да си носи задницата на където си иска заради заледеният път. Както винаги тук се мръква не с кокошките ами още преди да има е хрумнало че може да се мръкне. Тъпо но зимният период е така. И в тази тъмница около 17:00 след обяда аз се носех като Канкунен по този живописен път и се стараех хем да не се превърна в част от печалната слава на района или пейзажа,хем да бъда вашите очи и ужи за реалността. Ако отдалечим малко няколкото поселища в които този път минава,то останалото е само.. път.Нищо друго.След само две обърквания на пътя и малко доза късмет вече сме пред този толкова прехвален център.Реално сме на брега на езеро което в летният сезон играе нещо като плаж или и аз нямам идея какво точно.Може би който е ходилл по малко по-големите язовири в БГ знае за какво иде реч.Малко като барче с пейки,малко плаж и никакво настроение.Това може дда предизвика този сив пейзаж.Истината е че има нещо като алея която със стълби минава от сградата във водата и после пак нагоре.Аз се засмях че това е пътеката на смъртта. Особеното на това ‘живописно’ място е че е на майната си от повечето цивилизация в град или село което вероятно не знае че съществува изобщо на картата и тази барака на плажа. Е бараката се оказа доста добре направена всъщност постройка. С тъхли дъра и т.н. До миналата година идеята е била влизаш в сауната гол,после си мяташ едни бански, влизаш в водата, след това поседяваш навън и пак вътре където ги махаш.Тъпо е така и явно дори те са го озъзнали и за това сега си влизаш в сауната с бански а после дето искаш там върви. Дамите са отделно от мъжете и вероятно има някаква логика.Не поради причина че могат да се закачат помежду си ами може би чед мъжете вероятно траят на по висока температура.Нямам идея изобщо защо казано лично.

И така посреща ме приятна гардеробна без нито едно шкафче.Сега на кибиците чоплещи семки в ъгъла да спомена че ако се чудите дали си намерих телефона,пормонето,парите и фотоапарата в багажа си когато излязох – да.Наистина нямам идея дали има камера в стил биг брадър или не ама верно.. никой не краде.Или поне там се оказа че няма на кой да му хрумне тази идея. И така в тази повече приличаща на съблекалня на стадион заличка аз си оставям милите бродни кубинки да всяват респект че тука не влиза случаен човек а минал гърча на родната неблагодарна служба и не могат да го уплашат току така. Вече облечен с приказният чер бански стил ала идиот и половина, се засилвам към душовете. Мдаа мислех си нда се намъкна дитректно вътре ама се съпикясах за малко че все пак е по-добре да видя какво правят останалите евро братя та да не се покажа и аз като бай ти ганя – Булгааааррр.

Супер.От мен тече вода като за световно, имам усещането че дори кръвта ми започна да завира в и без това празната ми глава. Време за лед. Суперр.Отвън е около – 8 , на водата е вече -2 или толкова показва забоденият във водата термометър. Шокът от толкова горещо на токова студено е.. доста странно изживяване. После сядате на пейката, за малко все едно ще си почивате лятото пред у вас на село и.. айде пак навътре.Айде бе отворени ли сте,що не врътнем още едно кръгче само в студената вода.Лоша идея, и не го правете. Усещам че малко ми стана студено.Айде на топло. Такааа вече по добре.. Седял съм това бункерче може би около 40 или 50 мин.Може и повече да е траела тази процедура,честно казано не съм си водил статистика.