Финландия през погледа на един Габровец



страница1/21
Дата23.02.2017
Размер2.92 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Финландия през погледа на един Габровец- стр от

Част 1
Реших да започна това като разказ за нещата които са ми направили впечатление в една отдалечена от нас страна.За хората които остават загадка за нас и за ... сауните.

Датата е 02.11.2008 – неделя.Времето бе сравнително благосклонно но мрачно.Таксиджията дойде да ме вземе от къщи и да ме закара на автогарата.Цели 20 кг. -багаж. Всъщност в билета който дойде на пощата ми пишеше 20кг общ и 10 ръчен.Чудех се какво ли токова може да хване човек че да ги докара до 20кг. Истината е,че нямах представа но като се нагласих.. се оказа че го превишавам с малко.Е едва ли някой ще седне да ми го тегли ама нека все пак да не се оливам че току виж самолета не се вдигнал..Терсене ми е.Оставям приятели,колеги хора и т.н. близки с които свикнах в последните 10 години.Всяко едно ново начало е трудно.За добро или лошо поне е разнообразие.Дори приятели ме базикаха че по-добре би било да си взема летни дрехи.Все пак това е севрна страна и зимно дрехи ще имат в изобилие ама лятна мода малко е вероятно.

Пристигам вечерта в София и веднага ми се наби в очи задръстването по Витиня.Клаксони,нерви..Като цяло притока бе сериозен и колкото за цвят или за компенсация имаше преди единия тунел полицейски патрул който бе толкова заинтригуван от трафика колкото и от времето на Филипините.Мъкнейки се със скороста на пияна хлебарка, рейса малко нервно но наперено пресече пътя на няколко бързаци и се вля в общият поток.Така или иначе вече бе тъмно и нямаше какво толкова да гледам ама и то какво да се види като този път съм го минавал сума ти пъти.Сънят и умората както и лекото напрежение си казаха думата...

Събуждайки се малко преди столицата забелязах колко красив изглежда всеки град когато е тъмно. Безброй блещукащи лампички и светлинки озаряват полето.Сякаш е жътва и ннавсякъде са плъзнали едни светулки...

Интересно ми е как ли е изглеждало всичко в началото на 19 век.Сега всичко е озарено от неони,лампи и безброй чудесии...Чака ме кратка нощ.

Хотелчето е близо до Пирогов.Странна ирония.Именно в Пирогов бе една от поредните случки в живота ми защото там лежах през ’86 заради стчупена ръка. Сега бях срещу него, но пред поредна промяна в живота ми.

Като за 60лв на вечер не останах особено очарован от трите черни брънбарчета които ме посрещнаха в банята щуркайки се насам натам,паежината над врарта й, ужастният климатик и т.н...но пък май съм прекалено претенциозен а?

Е на фона на едната къща в която спах при една разходка в страната това е като студентско общежитие но все пак е София за това трябва да е скъпо,ако това има кой знае какво значение пък и ще съм само една вечер.Последна проверка на багажа,лекарства и т.н.Опаа изпуснал съм да купя нещо и се снабдявам в близка аптека..Вечеря в нещо което е май ресторант само на документи и... бум в леглото.

На следващата заран следва ранно ставане.Е то преди всяко тръгване на пък се чувствам изпълнен със смесени чувства.Вълнение от пътя и нерви да не оплескам нещо.

Ето ни на летището.Няма да споменавам с раздразнение факта, че дошлият таксиджия не само че не ми помогна да си кача куфара в колата ами пуши,псува и т.н. през цялото време. Както и да е. Все пак е милата ни родина и аз трябва да съм му благодарен че ми е свършил тази огромна и естествено финансово подплатена услуга.

Летището рано заран е изпълнено с хора.Чуват се разни езици мен ме гони една предстартова терска,и което доведе до ходене до тоалетна и повикването ми за полета..Странно е да си чуеш името по спийкър фона на летището а най-вече в тоалетната.. Молим лицето Ковачев да се яви на терминал еди си кой за полет еди си кой.. А де, ами аз нали чета – да си там в 6:20 на чек контрола.Е часът бе 6:22.. какво ми дават зор..а може и телефона ми да не е бил в час..

Ето ме вече в еърбъса на Луфтханза. Няма връщане назад. Като се има предвид, че това ми е първият полет..

Рулиране.. Добре че пича ме пита до пътека или до прозорец и аз твърдо казах до прозорец. През малкото стъкло се виждаше всичко. Ето ни вече на пистата..Малко форсиране и... гаааззззз..Брей.. До сега съм си мислел че е много яко ускорението на спортна кола..Това нямам идея за колко ускори , ама бе страхотна тръпка.

Другото което малко ме притесняваше е че ме е страх от високото. На блока по покрива когато ми се налага да ходя ми е адски шибано пък той е на едва 6 етажа. Сега съм на 10 000м и мога да кажа че ми е супер добре..

Стюардесите са германки и поне са млади и симпатични..Всъщност питат нещо на немски , аз казвам : sorry,

may be in English..и слагам една мазно вежлива усмивка от ухо до ухо...Естествено че няма проблем.Ето тук всъщост се получи вторият ми гаф..Тъй като не ми се пиеше кафе, а имаше и за хапване исках само вода. Но направих фаталната грешка да кажа : only water(само вода)…а тая булка с прекрасните черни очи и бритонче като на детска кукла да чуе: hot water(топла вода) ... е поне няма да ми е замръзнат зъбите нали?

Та така ..изчаках да изтине водата.. пийнахме,хапнахме кифличката с кашкавал и доволен като някой нахранен пудел на каишка се оставих на гледките. Сега разбирам какво е било усещането на хората за първи път видяли земята от високо. Супер е...но пък лошото е че след малко минахме над облаци и всичко долу изчезна.Тъпа работа.. Та и без това като няма какво да се гледа,списание нямам.. какво да правя.. и се унесох..

За дремането няма да пиша,и сами можете да оттренирате при домашни условия, не е трудно.


Малко по късно в салона нахлува леко дрезгавият глас на ко пилота и казва, че времето е прекрасно,облачноста е ниска и под нас може да се видят приказните Алпи.Как не..приказни.Надникнах и.. осъзнах че бе прав до колкото тази дума има знчение,тъй като едва ли е бил прав в кабината. Летяхме над едно море от скатове,сняг и тук там езера. Хребетите нежно галят крайчеца на това море от бяла паежина стелеща се над тях.Толкова много скали а между тях тък там зеленичко.Дори на един крайчец на ниска част от планината си личи път.Невероятно красиво е,но с думи трудно се описва. Ако ви се отвори дневен полет за Мюнхен ще минете точно отгоре им и ако е пак таха хубаво времето да няма облаци тогава и вие ще останете изумени. Наистина както звук трудно се описва с думи,така и това.Всеки качил се на Вихрен или Мусала би затаил дъх ..а това е погледнато още по от високо и на още по голяма площ.Тези последни 10-мин над планините ме оставиха замислен,че дори и това да е последното нещо което ще видя пак си е струвало.

Бялата голяма птица направи няколко кръгчета за да свали височна и тогава забелязах друго интересно.Под нас , там където вероятно бе Мюнхен се бе спуснала гъста облачност и в това огромно море се прокрадваха няколко връхчета и което бе по-любопитно поне за мен едното бе цял етаж от телевизионната кула. Нямам представа къде се намира точно и колко е висока но май бе една от най-високите здания в европа,бе много красиво.

След последният маньовър,самолетът се гмурна в облаците и се озовахме на бетонната писта.

Летището си е летище..само дето нашето в София май е като частна писта спрямо това.Наистина мащабите са ... големи.Загледал се бях по време на скучното прелитане над морето от бял пух в брошурата на седалката пред мен.Освен листовката на два езика за инструктаж ако трябва кислород или спасителна жилетка какво да се прави,имаше и някакво списанийце на Луфтханза.Там имаше схема да летището в Мюнхен.Още там във въздуха ми направи впечатление колко ли би трябвало да е голямо.Сега вече в рейсчето което щеше да ни докара до самото летище разбрах колко релно е. Ако ви се играе да позяпате погледнете това:


http://maps.google.com/maps?f=q&hl=en&geocode=&q=airport,munich,germany&sll=48.133559,11.56414&sspn=0.081571,0.351563&ie=UTF8&ll=48.354424,11.79348&spn=0.020305,0.087891&t=k&z=14
Разходете се по картата и до нашето и сравнете..Интересно а? Добре де ..не е толкова огромна разликата,но има нещо друго.Веднага се усеща европа.С всичко около теб вече не се чувстваш добре.Не си на място.Всеки момент имах усещането че някой ще ме хване за ръкавчето и ще ме пита – алоо къде си мислиш че си тръгнал.Нали ни учеха по социалистическо че тука те изяждат само с поглед и върлуват страшни тайни агенти.Явно това е в миналото защото дори страшният служител на чек контрола който се правеше на силно заинтригуван от паспорта ми а явно проверяваше дали не ме издирват някъде не бе вече чек толкова страшен.Може би за това си е и приказката – камъкът си тежи на мястото.Видях и две полицайки.Тук полицаите са посред студен сезон по къс ръкав и са в зелено..Все едно гледам горски. Особено не на място е момента да вмъкна следното.На летището имаше малък павилион за вестници и подобни.Реших да се обадя да кажа че до тука всичко е наред и се сетих че няма как. Бях си купил един бикънект ама нямаше кой да се сети поне да активира роуминга.Е и таз добра.Покрай теб всички плещят на немски,или някакъв език..и само тази бутка за вестници а там един... или циганин или индиец..Хм..пробвам аз – говорите ли английски? Да разбира се,отвръща ми човека.На акъла си мисля.. е от де да се разбира..Аз гордият наследник на бай Ганьо,и един циганин насреща ми на немско летище от де на къде да се разбира,ама събирам аз увереност и питам – фоно карти за телефон.Да,за каква стойност искате? Има за... Абе взех за 10 евро, поблагодарих и тъкмно да се засиля за телефоните и ..викам си,я да видя колко е часът че да не стане пак..ама тука няма да си чуя на Бг името.Опаа 55 мин до следващият полет за Хелзинки.Е,имам време за телефона.Отивам и ..там се почувствах като идиот пред пишеща машина. Инструкция на ..немски.Телефоните умни та чак в излишък само дето аз,човека раглобил и сглобил с двете си леви ръце толкова компютри,една ксантия,и дето се има за можещ и знаещ в света на високите технологии ... не мога да се обадя.Оная ми ти телефонна слушалка ми се кара нещо на немски,после открих че като избера на кой си бутон и мога да се обадя в както искам .Е що не каза... Пиша аз заветните +359 и ала бала номера и... Сори пич ама тоя номер не може да бъде избран.Събирам си аз останалите мозъчни клетки в една кесия ... тръскам тръскам...барем се излюпи отговор на моя проблем...ама едно голямо нищо. Пак, този път с 00359.... и пак...този номер..Абе този номер е в страна която даже е членка на евро съюза бе машинка нещастна,как така няма да мога да се свържа с милата ми родина..Да ама розовото телефонче ме гледа безучастно и си знае неговата..Не може да се обадите.Брех майка ти да... И то стана време да се качвам на самолета.Ако някой е по-запознат нека да ми каже как тяхната.. тези автомати дето са на летищата и са на т-мобил могат да се ползват с фонокарти,с кредитни карти,със скайп акаунт и с всичко друго ама не са правени за такива като мен..

Ето ме пак на края на самолета, до прозореца.Сега вече ще е забавно.Рулираме по пистата,стюардесите които са вече около 40-те си показват как се ползва спасителната жилетка и т.н..Хм..защо спасителна жилетка? Е ама съм и аз,нали ще бъдем над морето толкова време.Не че ако паднем от 10 000м ще има особено значение за рибите дали ще сме с жилетки или не но стига черногледство.Вече летим. Познатото отпускане на всички вътрешнности след излитането се заменя пак с онова удоволствие да гледаш всичкко от птичи поглед.

И пак ... само облаци и тук там леко прокрадване на море.Корабите са интересна гледка от толкова високо.

Приличат на малки ваденки на някоя карта...Красиво е, слънцето пече яко че нали сме над облаците.Аз съм облечен добре,нали все пак заминавам на север..Доспива ми се...


Част 2

Събуден от лекото притръсване забелязвам,че вече кръжим с цел да се снижаваме.Нямам идея дали тези пилоти бяха на някоя и друга водка че нещо им беше много весело та ни люляха насам натам но в един момент се стрелнахме надолу като ястреб и минавайки през облаците под мен се откри вече крайбрежието на тази нова и непозната за мен земя. Кое се набива веднага на очи ли? Многобройните малки пристанища,боровете и брезите и безкрайно подредените ниви и къщи над които прелетяхме.След още едно кръгче самолета се предаде и в крайна сметка се изплющяхме на летище Хелзинки. Не е толкова голямо като Мюнхен но определено е голямо.

Интересното в случая бе че за разлика от мижавото хлебче с парче зеле и кашкавал в полета до Германия,тук имаше цяла подложка с прибори,сладко,хлебче,натурален сок,два типа сирене и кашкавал както и натурален сок.Е да ама до Германия летяха главно българи и малко чужденци,докато тук бяха само скандинавци и германци..Е сега кажете че няма предрасъдаци и дискриминация.Те така..Кеф та дрънка.Расисти такива..

Ето ме на летището. Като цяло вътре е като малък град.Тъй като ми трябваше информация за автобусите за моето градче,попитах на информацията.Там любезно ми обясниха кога тръгва и от кой сектор.Е то вън ме чакаше другата изненада..Сектори като някой паркинг..Поне 30-тина.Имайки повече от 45 мин аз започнах да се оглеждам насам натам.Тук едното нещо което веднага се забива в зоркият ми поглед е терминали за скайп разговори и интернет.Приличат малко на електронни игри но иначе са си компютри с екран,мишка,клавиатура и джаджа за вкарване на кредитна карта.Другото нещо което разликата оот нас се е чистият въздух,хотела до сами летището и..многото големи надписи и табели.Кое е другото ли? Чистотата по пътя.Оглеждах да видя поне някое обърнато кошче,мизерия,боклуци..Е..няма и това е. Викам си че то и на Софийското нямаше че тука ли..

Багажчето ми се изсипа на таркаалото и аз вече доволен сякаш съм гушнар роднина се отправям навън.

Рейса от летището до нещо като околовръстен път на който се взема автобус за където си е...безплатен. Шофьорите знаят отллично английски и описват всичко с подробности.Сега да кажа колко гадни са тия.Вътре не само че е чисто ами на всчки места има поглавни кърпички,бели и явно скоро сложени.Мирише на чистичко, и е тихо и топло.Естествено шофера си слуша някаква тяхна си местна станция ама какво ме еня.Нали рейса е за където тррябва.Другият факт е че..самият шофьор сам си качва и сваля багажа от рейса.Ти не пипаш.До тук е добре само дето видях и жени автобусни шофери на междуградски.То тука има някаква странна еманципация.Карат коли,мотори,автообуси и което е странно може да видите 28-9 годишна стройна мадама да кара тир..Нормално е ... за тях... за нас не..Можете да видите мацка с колана с инструментите да е зидар,

Мюнхен ми се изплъзна да го разгледа защото само се прикачих,както и Хелзинки,но ще си наваксам някой ден


Сега возейки се в рейса се сещам колко е смешно е как ние се възмущаваме че английския много навлизал в родината ни.Тези хора осъзнават че езика им е нехарактерен и учат.Няма да отидете в магазин,банка,кафене,бензиностанция или аптека и ако знаете англ. да останете необслужени или да не ви се каже за какво става дума.По старите не го знаят но младите го учат.И то здраво и добре.Може би се повтарям но помислете колко хора по улиците ако срещнете и знаете само англ. ще се разберете.Говоря за у нас и тук.

Градчето е около 30 – 36 000 жители.По важните неща на на двата езика.Ние сме си от България и се дразним за налагането на имена и т.н на чужд език,но замисляли сме се колкко е лесно на идващите у нас са се оправят.

Аз не виждам тези хора да са загубили нещо от това но да не политизирам написаното,макар че има толкова неща които са дребни на пръв поглед но липсват със страшна сила в нашата мила родина.

Рейса обаче си се движи по пътя смело напред.Ако не бях сигурен че това е обикновен централен път щях да кажа че сме на магистрала.Всички казвзаме – карал ли си скоро по еди си коя отсечка.. колко е хубава.

Тук никога няма да чуете такова нещо.Всички пътища са невероятно гладки,добри,очертани и... без никаква дупка.Имам вече около 800км по-техни пътища и мога да кажа че и дума не може да се каже за тях,освен може би – идеални.Знам че социалистическото в мен напира и си повтарям,че няма начин да няма нещо уличаващо.Все пак това би трябвало да е панорамен път за да го показват на балъците за да им смъкне самочувствието че тук всичко е уредено а всъщност да е ... Да ама не,както казваше един виден български журналист.Отвътре все повече взе да ме гложди идеята че май само собствената ми заблуда е причината да си мисля така.Около час след тръгването,застигаме друг автобус на една спирка.От него слиза една лелка в униформа подобна на консомолските и се качва с една голяма чанта в нашия.Това е контрольорката.Плащам и продължавам да се возя.Пейзажи и гледки.Гледам да попия максимално от околноста докато не се е стъмнило.Когато дойдох преди две седмици се стъмваше около 17.. сега още в 15:40-50 започва да се стъмва а се зазорява около 8:30..

Ливади,къщи.. и брези смесено и с борове..

Ето тук на фона на гладко избръснатите ливади ми се набива като трън в очите и факта че балите със сено си седят те току така на нивата.Обвити са в един голям найлон подобно на софийските боклуци, цилиндрични просто си седят там на нивата.Където има да се ремонтира нещо е обозначено така че и кьорав да си ще го видиш.Въпреки правите улици и междуселищни пътища които са с жълта маркировка, знаците са на жълт фон,което мислех за глупост но откакто една заран карах в мъглата и те се открояваха като зелен кон насред житна нива разбрах колко идейно е то.Нека да спомена още малко пътищата.Пътувах една вечер от Раума за Турку.Турку е малко корабостроително градче с около 120 000 жители но и там организацията на движението и пътищата са такива че дори столицата ни има много хляб да изяде докато ги стигне.Та магистралата до там в по-голяматаа си част бе с ... улични лампи.Да.. за 100 км , около 45 бяха с ... лампи..По големите извънградски кръстовища със светофар,осветени и табелките с... лампи под тях.Бях чувл че имало дори такива които са по-важни са с лампа под тях и като наближиш си светват сами.

Отстрани лентите са маркирани с една набраздена ивица и като я закачиш започва да ръмжат гумите и веднага ще ти направи впечатление.От края на лентата има метър асвалт преди да се влезе в банкета.И отр двете страни има на интервали едни стълбчета със светлоотразители.Е това го имаше преди години , тоест ореди много години и по нашите пътища ама отдаван е спомен.

Та по тези друми райски има и още една особеност.Един голям знак с една камера.Е в началото помислих че това оранжево табло с фотоапарат в него зарегистрира туризтическа забележителниост или място за снимки.Вероятно повечето от вас вече са се сетили за какво иде реч ама аз нали съм си куха лейка...Това се оказа че е всъщност предупреждение за това че има камера на полицията и трябва да си спазваш 80те километра в час.Не че и тук няма такива дето не се съобразяват с това но то си е рядкост в общи линии.

Съжелявам че все още не съм снимал какви странни табелки имат за начало и край на град. Едно като контур на къщи и църква черно на жълт фон а под него името на града и мине се не мине символ за внимание за диви животни. Мацето каза нещо по уредбата в рейса ама на финландски и ми прозвуча все едно има астма


и приказва с варен картоф в устата си.

Сещам се за един друг забавен момент.Тъй като времето на пътуване е голямо реших че спрем ли в някое градче за 10-тина минути аз слизам да пикая.Добре че спря тоя пич за малко почивка че иначе..щах да се...Обаче егати и тоалетната. Повече няма да се оплаквам като в бг дам 50ст. за кенеф.Тука ми костваше 1евро или 1.95лв

Ама че работа.Освен че това е страната на скъпите явно тоалетни , на нокия и флегматичните движения това е и една от страните със сравнително висок стандарт на живот,но и на белите нощи.С нетърпение чакам да успея да мярна северното сияние.Дали ще успея само времето ще покаже...

Тук като са казали че е страната на многото езера прави са били.За последното нямам съмнение.Сега пред погледа ми се пръква зелена трева.По това време на годината?!?

Времето въпреки парното в рейса си подсказва че е хладно ама аз имам в чантата и бански.Е нали все пак трябва да имат и закрити басейни,а и такива минерални извори,та няма да се излагам я.
Част 3
Имах възможност да се запозная на живо лице в лице с мениджъра си.Тука нямат навика да си казват фамилиите.Едно име и толкова.Много характерно за тези хора е любезноста и това че се поздравяват и дори да не се познават но да те покани финландец в къщата си, значи трябва да си изключително признателен.Това е чест която рядко се дава,още повече към чужденци.Нещата с които малко трудно свиквам са магазините за тръби на които отгоре с големи букви пише..: PUTKI..Кирпутори са 2-рата ръка магазинчета които бачкат главно в събота и еркиоски.Последното е нещо като РЕП само че има и бира , и мляко и вестници и малко др дреболийки,но най-вече ваучъри за мобилните предплатени услуги.

Близо съм до град Хуинтинен и Пори..абе странни хора са.Хем спокойни хем диваци,особено акто се почерпят че пият до откат.Това ме навежда на спомени за две неща.Истории разказани ми от колегите тук.

Единият казва: както си се мотам и си бачкам влиза в халето едно маце готино такова русичко и младо по дънки и пуловерче и пита:отвън има един тир с два детайла.Къде да ги оставим.Моя човек вика ..ами вкрайте ги тука в халето(за справка то е голямо че два тира да влязат в него).И както оная изчезнала и той си мислел на ум как тоя шофьор е късметлия да си има такава компания и тира влиза на заден ход и какво било очудването му когато на волана било същото маце....как да не ти е кеф да го напсуваш на дупе такъв шофьор а?

Но все пак да не сме цинични.То като казвам цинични,много са спънати тия финландци на тема мамата.Имат само перкеле и сатана.Като първото е общо за даена ситуация а второто е да те обидят.Толкова.Също толкова рядко можете да го чуете и да го ползват.Хуомента е добро утро,моро е нещо като привет а моой е нещо като чао на италианците и за здрасти и за чао.Когато говорият и се чудят или възклицават думичката е йоо.

Те такива са.Но нека да продължа с разказа на втория колега.Межу Турку и Стокхолм има ферибот.Пътя е доста часове и аз също мисля да му ударя една разходка с колегите че една каюта за 4-ри човека е 80 евро или 20 на човек.Е да но този круиз финландците го ползват да се ...напият като свине.Това е един от проблемите им който те с неохота споделят.Въпреки че за цял град от 30 – 35 000 жители има само в един магазин да се продава алкохол и той не е евтин.. те се нашморцват.

Донякъде може и да имат причина защото сега пишейки тези редове часът е 8:30 а отвън е едва започнало да се развиделява,а след това ще се стъмне в 15:30....Постоянно има ниска облачност и е мъгливо и ръмящо.В комбинация с това мадамите има са...Абе да си призная за две седмици видях само една около 35 годишна кака която малко ми се наби по-така в окото.Не че съм мистър вселена но тук просто жените са различни.Докато в България примерно ако се вземат случайно 30 жени 28 от тях биха хванали окото,докато тука...

Това си е субективно мение и не искам да обидя или засегна никой четящ с това.

Какви са им взаимоотношенията.Тук има един неписан закон който те явно спазват с усърдие и удоволствие.Няма значение дали сте чужденец или местен.Ако примерно вие днес с работодателя си говорите че след две седмици примерно искаш да ти бъде дигната заплатата с 2 евро на час и той се замисли каже става и си стиснете ръцете,от нея дата започвате да я получавате.Няма ама сега не мога,ама може би другия месец.Стиснете ли си ръцете и кажете ли добре-направено е!

Ако примерно финландец помолите да ви помогне да речем след 4 дена за нещо и каже „добре” на четвъртия ден е при теб да го свършите.Няма като в нашата мила родина, да ве ...няма проблем и 10 мин преди уреченото да каже – сори пич ама имам спешна работа(мързи ме да дойда) , боли ме нещо кръста и май няма да мога да дойда(боли ме оная работа че имаш зор).Ще кажете че е малко нещо,но в действителност това е едно от нещата които правят една държава държава. Сигурен съм че ако излезе министъра да каже – днес имамем нужда един ден да отделите и да работите безплатно за страната си,всички ще го направят без да зададат въпроса защо или да кажат,абе те другите ще излязат.Има по този повод една много хубава приказка от Габровските шеги:

Щели да идват в село комисия да проверява качеството на ракията и за това всеки трябвало да донесе по половин ведро ракия и да го сипят в голяма бъчва.Дошла комисията иядосана си заминала.Вътре имало само вода защото всеки си мислел че половин ведро вода на една голяма бъчва силна ракия няма да навреди.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница