„формални и неформални групи

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА
ПО
ОРГАНИЗАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ

ТЕМА:
„ФОРМАЛНИ И НЕФОРМАЛНИ ГРУПИ”

ИЗГОТВИЛ: ЕКАТЕРИНА СОМОВА ПРОВЕРИЛ:

/I КУРС, СПЕЦИАЛНОСТ „МАРКЕТИНГ”, /ДОЦ. Д-Р ИВАЛИНКА

МАГИСТРАТУРА, ЗАДОЧНО/ ПЕНЧЕВА/
ВЕЛИКО ТЪРНОВО,

2019г.

Образуването на групи спомага за постигането на общите цели чрез обединяване на възможностите на хората, заети с изпълняването на трудовата дейност. От това може да се каже, че групата е сбор от хора, целта на които е да се постигнат поставените групови цели, както и задоволяването на техните собствени потребности.

Формирането на групите във всяка една организация е неизбежно, независимо дали са създадени от организационно- управленската структура или за задоволяването на определени социални или психологически потребности. От важно значение е мениджъра да знае, познава и анализира тези групи за правилно разпределение на задачите и ръководене на групите.

Групите са важен източник за осъзнаване, опознаване и прилагане на организационните и обществените норми и ценности, както и трудовото поведение на всеки отделен индивид.

Чрез своето участие в групите както в организацията, така и извън нея, индивидите задоволяват свои индивидуални потребности като – приятелство, сигурност, комуникация, статус и така нататък. Както знаем, тези потребности присъстват и в известната Пирамида на потребностите на Ейбрахам Маслоу.

Поведението и работата на групите е основен фактор за ефективността (неефективността ) на постигането на целите на организацията. Работата, която се извършва в нея, е групово базирана дейност и ефективното ѝ развитие зависи от добре работещите ефективни групи. Затова е от изключителна важност и значение доброто познаване и ръководене на групите.

В организациите съществува многообразие от групи. Според начина на тяхното формиране, те се делят на формални и неформални.

Формалните групи са тези, които се създават от ръководството. Формирането на тези групи се осъществява при разделението на труда по хоризонтала ( структурните подразделения) и по вертикала ( по нивата на управление). Целта на формирането на тези групи е поставянето, изпълнението и контрола на конкретни задачи и постигането на определена цел. Създават се с намерението да изпълняват формални изисквания.

В една организация могат да съществуват три вида формални групи:

Групи на ръководителите – състои се от даден ръководител и неговите подчинени, които от своя страна също са ръководители. Тук са хора с ролеви статуси, предполагащи вземането на управленски решение и организацията на тяхното изпълнени, като например – президент на компания, вицепрезидентите, началниците на отделите, ръководители на производствените звена и така нататък.

Работни ( целеви) групи – състои се от лица, които работят над една и съща задача. Разполагат със самостоятелност при планирането и осъществяването на дейността. Имат временен характер и тяхното съществуване продължава, докато задачата бъде изпълнена.

Комисии (съвети, екипи) – характеризират се с вземане на решение и осъществяване на действия, което ги отличава от останалите.

Просперитета и изпълняването на задачите в една организация е взаимосвързано между отделните групи. Задачите на едно структурно подразделение осигуряват изпълнението на друго или останалите подразделения. Освен за изпълнението на задачите на организацията, групите оказват влияние и върху поведението на отделния индивид.

Освен под влиянието на ръководителите, групи могат да се формират и спонтанно, по естествен път от самите хора в организацията. Такива са неформалните групи. Те са образувани от група хора, които встъпват в постоянно взаимодействие за постигане на дадена цел, както при формалните. Причините за встъпване в неформална група са доброволни, според социалните потребности на хората – чувство за принадлежност, общуване, защита, помощ.

Неформални групи съществуват във всички организации. Причината за това е, че формалните групи не могат да задоволят всички потребности на индивида. Не винаги необходимостта от „влизане“ в неформална група е ясно осъзната от човека.

От гледна точка на психологията, членството към неформална група носи следните предимства, удовлетворения на субекта:

Чувство на принадлежност .

Помощ – много често при проблем хората изпитват страх да се обърнат към ръководителя и затова те се обръщат първо към останалите от неформалната група.

Търсене на сигурност – в групата човек се чувства по- силен и по- самоуверен, което намалява чувството за самота и изолация.

Общуване – за много хора групата удовлетворява потребността им от приятелство и социални контакти.

Власт – групата притежава власт, чрез което могат да са постигат цели, които индивидът не би могъл да постигне сам. При неформалните групи също се установява неформално лидерство.

Осъществяване на целите.

Формалните и неформалните групи си приличат по това, че и двата вида имат своите цели, оказват влияние, имат комуникационни мрежи, лидери, междуличностни отношения и в тях се осъществява контрол.

Формалните и неформалните групи могат да бъдат сравнени по няколко основни признака:

Произход

Формалните групи са планирани от организацията, докато неформалните възникват спонтанно.

Цели

Целта на участниците във формалната група е печалба и ефективност за организацията, докато на тези в неформалната задоволяването на социалните им потребности.

Влиянието на членовете на формалните групи има предимно монетарен характер, докато при неформалните то е личностно, с немонетарен характер.

Лидер

При формалните групи, лидерът е строго определен от организацията, а при неформалната, той е определен от групата.

Комуникацията при формалните групи е „отгоре- надолу“, при неформалните - „лоза“, „лице в лице“, като се използват всички комуникационни канали.

Междуличностни връзки

При формалните те са установени от длъжностите и заеманите работни места, при неформалните пък, се развиват спонтанно.

Контрол

При формалните групи се изразява чрез трудовата дисциплина, с отражение от монетарен вид и санкции. При неформалните са не монетарни, а социални санкции.

Съществено място в управлението на дадена организация има анализа на причините за встъпване в неформална група. Добрият ръководител има за цел, целите и задачите на неформалната група, да не пречат на изпълнението на целите и задачите на форматната такава.

Управление на формалните и неформалните групи в организацията:

Формалните и неформалните групи съществуват успоредно във всяка една организация. Всеки един ръководител, независимо в каква организация работи, трябва да спазва набор от механизми за управление на неформалните групи, като основните са:

• 
  Признаване на съществуването на неформалните групи – това е една от трудностите, пред която са изправени ръководители. Неформалните групи също работят за постигането на поставената цел. Тенденцията е, че формалните ръководители не одобряват и нямат добро мнение за неформалните групи. Унищожаването, обаче на неформалната група, може да доведе до унищожаването и на формалната такава.
  

• 
  Изучването на факторите, влияещи върху ефективното функциониране на неформалните групи. Групата постига своите цели, под влиянието на следните фактори:
  

1. 
   Размер на групата – прието е, че група, ненадхвърляща 5 човека, е най- подходяща за взимане на адекватни и правилни решения. Причината за това е, че при група от по- малко хора, човек се страхува от отговорността, която носят при вземането на решения. При група от повече души пък се наблюдава, че човек става несигурен в това да изкаже своето мнение и да даде гласност на това, което мисли. Още нещо, което се наблюдава е, че с увеличаването на броя на хората в групата, комуникацията, достигането до едно мнение и вземането на решение става по- трудно.
   
2. 
   Състав на групата – под това се разбира степента на сходство в мненията на различните членове на групата.
   
3. 
   Сплотеност на групата – това представлява степента на привличане на членовете на групата един към друг и към групата като цяло. При сплотена група, членовете в нея изпитват силно привличане помежду си. Това влияе на цялостната ефективност на организацията. Колкото по- сплотена е една група, толкова по – малко конфликти и враждебност има в нея.
   

Изводът е, че трябва да се търси златната сред, защото при висока сплотеност се получава ниска ефективност, липса на нови мнение и идеи. Това е в ущърб както на отделния индивид, така и на организацията като цяло. В другия случай – при ниска сплотеност се изказват различни мнение, но това много често води до създаването на конфликти. Активното обменяне на мнение е добре от една страна, но от друга повишава вероятността за вътрешни междуличностни спорове, което отново има отрицателни последствия.

4. 
   Статус на членовете на групата - това е социална класация в дадена група, на базата на длъжността и индивидуалните черти на членовете. Обикновено се свързва с функцията във фирмата, размера на дохода, който получава, старшинството или уменията, които притежава.
   
5. 
   Изпълнявани функционални роли – за нормалното съществуване на групата, съществуват две групи роли – целеви и поддържащи. Първите са разпределени по такъв начин, че има възможност да подбират и изпълняват групови задачи, а вторите са свързани с активизирането и дейността на групата.
   

• 
  Консултации с групата – консултацията с хората от групите винаги говори за уважение. При такива случаи се наблюдава по- добра реакция от страна на членовете на групата и така може да се отслаби отхвърлянето и съпротивлението от страна на неформалната група. Колективните обсъждания могат да помогнат за:
  

• 
  Укрепване на сътрудничеството;
  
• 
  Осигуряване на възможност на групата и нейните членове да участват във вземането на решенията;
  
• 
  Удовлетворяването на групата и нейния лидер на потребността от власт;
  
• 
  Подобряват се отношенията между групата и ръководството на горното управленско ниво;
  

• 
  Осигуряване на лоялността на ръководния персонал – персоналът от по- високо управленско ниво развива у този от по ниско ниво чувство на преданост и отъждествяване с организацията. Поощряването на това чувство може да се постигне чрез създаването на различни клубове на ръководния персонал, конференции и други подобни. По такъв начин всеки ръководителят се стреми да завоюва лоялността на всеки лидер на групата, от което следва и лоялността на цялата група. Чрез това се получава, че управленският персонал и работниците започват да гледат в една посока, което спомага за положителното функциониране на организацията. Отрицателната черта на този метод е, че процесът е много дълъг и не винаги на финала ръководителите ги чака успех.
  
• 
  Смяна на ръководител от средно ниво – когато ръководителят достигне до неуспех при предходния метод, се прибягва до смяна на ръководителят на средно ниво с някой по – предан. При този метод също могат да възникнат проблеми:
  

• 
  Няма гаранция, че новият ръководител ще се справи по – добре от предходния. Възможно е той да бъде изправен пред същите затруднения и също да не може да спечели лоялността на своите подчинени. Поради тази причина, този способ не се прилага често при проблеми с подбуждането на чувство за лоялност.
  
• 
  В случай, че новият ръководител не е напълно запознат с работата и се стреми да се справи добре, може да изпадне в зависимост да разчита на професионалните съвети на своите подчинени.
  

• 
  Преместване на сътрудниците по други работни места – това е добър механизъм, които допринася за развиването на лоялността и отъждествяването с организацията. По този начин се откриват хора с разнообразен опит, което спомага за идентифициране с по – големи структурни подразделения.
  
• 
  Разместване на кабинетите – въздействието на този метод се основава главно до правилното разположение на кабинетите. От разгледаното до тук, стана ясно, че хората влизат в неформални групи обикновено с хора, с които работят по- близо. От това следва, че формирането на ефективен ръководен апарат, мениджърите трябва да са разположени непосредствено един до друг или поне на един и същи етаж.
  
• 
  Признаване на естествените лидери – откриването и правилното управление на естествения лидер е много важен механизъм за управление на цялата група. Ако естественият лидер се намира извън формалната организационна схема, често се случва той да бъде приеман като пречка за осъществяване на организационните цели. Той може да се превърне в център на колективно съпротивление срещу влиянието на организацията и да е предпоставка, целенасочено или не, за оформянето на неформални групи. Като пример за това може да се разгледа способният служител, назначен на по- ниска позиция, може умишлено да насочи своята енергия за стимулиране на недоволството в трудовия колектив. Много често такива хора се превръщат в естествени лидери. Изводът е, че успешният ръководител трябва да открива и познава тези естествени лидери и да се стреми да им дава необходимото официално признание, за да се предотвратяват лошите влияния.
  
• 
  Обмяна на информация в организацията – този процес може да бъде разделен на две:
  

• 
  Формално предаване на информация;
  
• 
  Неформално предаване на информация;