Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| ВЯРВАТЕ ЛИ В СЕБЕ СИ Аз съм лозата, вие пръчките който пребъдва в Мене и в него, той дава много плод защото без Мене не можете да вършите нищо. (Йоан 15:5) Винаги съм се съмнявала в една от основните мантри на съвременния свят вярата в себе си. Много бих се изненадала, ако ви сее разминало дълбокомисленото поучение Вярвай в себе си, ако искаш да успееш в този живот. Или, ако никой не ви го е казвал, със сигурност някъде сте прочели колко е важно да си вярваш. Да, ако си луд. Да вярваш в себе сина сто процента е единственият начин да поддържаш за себе си идеята, че си полилей, Бог или Наполеон. Лудниците са пълни с хора, които наистина вярват в себе си. За съжаление – улиците също. Не е трудно да се сблъскаш с някого, който вярва в себе си и собствената си правота дотолкова, че е готов да те убие – посред бял ден, на натоварено кръстовище например. Пълната самоувереност не е просто грях или слабост. Тя е болест – психично разстройство, породено от ума. Само-ум-вереност – тоест да се довериш изцяло на ума. Пълна противоположност на евангелското послание, че ако искаш да станеш мъдър, първо трябва да станеш безумен (1 Кор 3:18). Тоест да се откажеш от този тип мислене, което изчерпва света със самото себе си. От логиката на сериозния, важен човек, който свежда всички взаимовръзки на битието до собствената си личност. Ще използвам няколко вица вместо притча, защото онагледяват идеята много добре От една стая в психиатрия се чуват викове – Аз съм Наполеон! Аз съм Наполеон – Кой ти каза – Бог! От съседната стая долита вик – Нищо подобно не съм му казвал 42 * * * Психиатър разпитва пациент, който се мисли за Бог: – Разкажете ми повече за себе си. – Откъде да започна – Ами от началото. – Добре. Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз Да бъде светлина. * * * В една психиатрична клиника главният лекар минавал на визитация. Влязъл в една стая и видял, че пациент виси от тавана. – Какво е това, защо болният виси от тавана – попитал завеждащият лекар. – Ами той се мисли за полилей – отговорил лекуващият психиатър. – Това е недопустимо Веднага го свалете оттам – наредил шефът. – Моля ви, недейте! Ние с какво ще си светим после? – обадил се друг пациент. Има две категории в православния живот, които смятам за едни от най- важните добродетели, които си струва да развиваме негрижене и трезвение. Негриженето означава да отмахнеш сериозността от себе си, да спреш да дундуркаш егото, да се изпразниш от самомнение, да станеш никой. Когато си никой, най-малкото няма как да бъдеш полилей, нали Условие за негриженето обаче е трезвението. Трезвението е Здравомислие – стремежът за правилна оценка на собствените способности и сили, познаване на слабостите и немощите ни и упование на Бог. Състояние на несъмнено съмнение, както го наричат богословите несъмнено да се съмняваш за всяко дело, което правиш, ида знаеш, че това, което правиш, не е валидно, ако Бог него удостовери. Ето един пример. Вече го споменах в гатанката за талантите, нощеси позволя да го кажа и тук. Питали са ме как съм успяла като писател, как съм повярвала толкова в себе си, чеда постигна мечтата си. Не съм повярвала в себе си. Доверих сена Бог. Несъмнено е било желанието мида пиша. Винаги ще имам съмнение, че съм писател. Притеснявам се да се наричам така, за да не би да си въобразя, че ако казаното от мен докосне нечие сърце, Заслугата е моя. Не бих искала да си повярвам, че съм полилей, без чиято светлина другите не могат да виждат. |