Геофизични проучвания на територията на парцел viii-244, квартал Княжево, София
Изтегляне 3.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Методика на електричните проучвания
|
ГЕОФИЗИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА парцел VIII-244, квартал Княжево, София Въведение За детайлното картиране на приповърхностния геоложки разрез освен традиционните сондажни методи успешно се използуват и геофизични методи. Предимството на геофизичните методи се обуславя от възможностите за получаване на данни от непрекъснати последователности за определени интервали или обеми в пространството или в определени периоди от време. Широко приложение за картиране на приповърхностния геоложки разрез намират електросъпротивителните методи. Тяхната геоложка ефективност се обуславя от диференциацията на скалите по специфично електрично съпротивление. За конкретен геоелектричен разрез специфичното електрично съпротивление на скалите зависи от предпоставките за изявяване на йонна електроповодност. В настоящия доклад са отразени резултатите от електропроучвателните изследвания, извършени от катедра “Приложна геофизика” при Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски” на територията на парцел VIII-244, квартал Княжево, София. Измерванията са проведени по три профила с обща дължина 90 m (всеки с дължина 30 m). Топографската основа на терена на проучване, границите на парцел VIII-244, квартал Княжево – София и разположението на геофизичните профили се представят на фиг. 1 Методика на електричните проучвания Използван е съвременен подход за геоелектрично проучване, който е насочен към картиране в двумерно пространство (2-D електротомография). Такива изследвания обикновено се извършват с помощта на голям брой електроди, достигащи 25 и повече, свързани към многожилен кабел. С помощта на механично или електронно устройство се избират подходящите четири електрода за всяко измерване. Информацията се записва в текстов файл или на хартиен носител с цел последващо въвеждане в компютър за обработка. Фиг.1. Топографска основа на терена на проучване, граници на парцел VIII-244, квартал Княжево-София и разположение на геофизичните профили На фиг. 2 е показана типична 2-D измервателна схема с 20 електрода, разположени на еднакво разстояние “а” по един профил. При прилагането на Винерова измервателна схема се извършват последователно измервания с разстояние между електродите “n.a”. Първият етап е извършването на всички възможни измервания с разстояние между електродите “1а”. Измерванията включват съответната подбрана комбинация на захранващи и приемни електроди. При система от 20 електрода има 17 възможни измервания при разстояние “1а”. Фиг.2. Разположение на електродите при 2-D електропроучване и последователност на измерванията при прилагане на Винерова схема (показани са измервателните схеми за станция 1, станция 18 и станция 32) След завършване на цикъла измервания с разстояние “1а” между съседните електроди се пристъпва към следващия цикъл измервания с разстояние между електродите “2а”. Процесът на измерване се повтаря с разстояние между съседните електроди “3а”, “4а”, “5а” и “6а”. С увеличаване разстоянието между електродите намалява броят на направените отчети. Максималният брой отчети, който може да се направи при дадено разстояние между електродите и определен брой електроди по профила зависи от типа на използваната измервателна схема. Винеровата измервателна схема дава най-малък брой отчети в сравнение с другите типове, използвани при 2-D проучвания. За конкретния случай сме използвали схема тип “полюс-дипол”, която дава най-добро хоризонтално и вертикално покритие и същевременно има висока чувствителност към локални нееднородности. На фиг.3 е показана възможната последователност от измервания за схема полюс-дипол за система от 20 електрода. Разстоянието между съседните електроди по профилната линия е “а”. Вторият захранващ електрод C2 е разположен на разстояние 5 пъти по-голямо от максималното разстояние С1-Р1. Първото измерване се извършва с електроди 1, 2 и 3. Електрод 1 е вторият приемен (потенциален) електрод Р2, електрод 2 е първият приемен електрод Р1, а електрод 3 се използва като първи захранващ (токов) електрод С1. При второто измерване електродите 2, 3 и 4 се използват съответно като Р2, Р1 и С1. Тази процедура се повтаря докато електроди 18, 19 и 20 се използват при последното измерване с разстояние “1а”, т.е. при стойност 1 за фактора “n” (отношението на разстоянието между електродите С1-Р1 към разстоянието между Р1-Р2). При система от 20 електрода има 18 (20-2) възможни измервания при n = 1. Фиг.3. Разположение на електродите при 2-D електропроучване и последователност на измерванията при прилагане на схема тип “полюс-дипол” (показани са измервателните схеми за станция 1, станция 19 и станция 36) След завършване на цикъла измервания с разстояние “1а” между електродите С1 и Р1 се пристъпва към следващия цикъл измервания, при който n = 2 или разстоянието между електроди С1 и Р1 става “2а”. Първо се използват електродите 1, 2 и 4. При второто измерване се използват електродите 2, 3 и 5 и т. н. Докато се достигне позиция 17, 18 и 20 електроди при последното измерване с фактор n = 2. Аналогично, при следващите цикли на измервания разстоянието между електроди С1 и Р1 последователно се увеличава. За да се увеличи областта на хоризонтално покритие на системата, особено при ограничен брой електроди, след извършването на последователността на измервания, кабелът се придвижва по посока на единия край на профила на определено разстояние, кратно на единичното разстояние между електродите. Всички измервания, които включват електроди не припокриващи оригиналния край на профила се повтарят. Стъпковото преместване (“приплъзване”) на кабела с примерна стъпка 2а се илюстрира на фиг.4. Фиг.4. Принципна схема на стъпковото преместване (“приплъзване”) на кабела с примерна стъпка 2а При проведените измервания са използвани две коси от 8 жилен кабел с разстояние между електродите 2 m (общо 16 електрода на разстановка). Регистрацията е извършена с помощта на апаратура Terrameter SAS 300B производство на шведската фирма АВЕМ. Тя работи с изходно напрежение 150 V и максимален изходен ток 20 mA и се състои от предавател, приемник и микропроцесор, обединени в едно тяло. Принципът на измерване включва натрупване на сигнала с последователни измервания и аналогово филтриране, като резултатите се извеждат на дисплей. Това позволява да се контролира процесът на измерване и да се подтискат по избор 2, 4 и 8 пъти статистически разпределени шумове в приемната верига. По този начин се постига по-висока точност на измерванията, която е особено необходима при работа с по-слаби сигнали. Изтегляне 3.14 Mb. Сподели с приятели:
|