Гладът – приятел и лекарство
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Язви, запек, прекиселинност се търпят и носят не само с години, а и с десетилетия и за тях започва да се мисли едва тогава, когато положението стане сериозно и непоносимо.
| ПРОЦЕС В ДВЕ ФАЗИ.
Колкото и добре да се оформи дневното меню - със спазване на необходимия качествен и количествен състав на храните, издържан по всички изисквания на природосъобразното хранене, възниква един нов въпрос - ДАЛИ СТОМАХЪТ НИ И ЦЕЛИЯТ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН АПАРАТ Е ГОТОВ ДА Я ПРЕРАБОТИ И АСИМИЛИРА и така обработената храна дали ще стигне до своята крайна цел - цялостно изхранване на клетките, тъканите и органите на тялото. Процесът хранене се оказва двуфазен, като при първата фаза задачата е да се разреши необходимото меню - какво да сложим на масата като храна. А втората фаза - дали нашият храносмилателен апарат е в състояние да се справи с подадената храна, т. е. дали тя ще бъде пълноценно преработена и тялото нахранено както трябва. Защото- човешкият организъм се храни не с храната, която поглъща, а с тази, която успява да абсорбира. Ако действително се разполага с добре работеща и здрава храносмилателна система, храната ще бъде преработена и възприета пълноценно в нейния пълен състав от соли, витамини, ензими, микроелементи и пр. и тя ще задоволи напълно нуждите на организма. Но ако храносмилателният апарат е с някакви увреждания, преработването и абсорбирането ще бъдат непълноценни и предоставената храна няма да го задоволи. С тази непълноценна храна, в която ще липсват някои от елементите, клетките ще останат недохранени, от което ще следва намаляване на техния силов потенциал, а с тях и силите на тъканите и на целия организъм. И колкото уврежданията са по-големи, толкова по-непълноценни са преработването и абсорбирането на храната - нуждите на организма системно ще бъдат неудовлетворявани. При това може да се яви липса на някакъв съществен елемент, което може да стане причина за тежки болестни последствия. Примерно, ако е нарушено абсорбирането на витамин В може да бъдат засегнати функциите на нервната система, при нарушения в абсорбирането на желязото може да се развие анемия и т. н. Още повече че всяко нарушение във физическото състояние на тялото води не само до общо разстройване, но, и до отклонения в психичното състояние на човека, тъй като те са тясно свързани. - Наша грижа трябва да бъде не само съставянето на правилното меню, но и да се прецени дали храносмилателният апарат е в истински здраво състояние. Има ли здраво храносмилане - храната е оползотворена, тялото - нахранено, силите са на мястото си... Но има ли нарушения, колкото и добре да е подбрана храната, тя не нахранва човека пълноценно, силите са намалени и нанесените болестни поражения са в зависимост от допуснатите увреждания. Какво значи здраво храносмилане? Това означава с приемането на храната да не чувстваме стомаха си, да му е леко - все едно, че той не съществува. Има ли някакъв дискомфорт, чувство на тежест след нахранване, подуване, реакция след ползване на определени храни, болки или газове и прекиселинност, както липса на апетит, обложен език, нарушенията на храносмилателния апарат вече са налице. Облагането на езика винаги говори за стомашно възпаление и за намалена асимилативна способност на стомаха. При здравото храносмилане опразването на отпадъците (дефекацията) е редовно - обикновено два пъти на ден. Има ли задръжка, вече има болестно състояние. При констатиране и на най-незначителния симптом трябва да изострим вниманието си за нормализиране на състоянието. Има ли здрав храносмилателен апарат, има и здраво тяло. Все по-чести са изказванията на учени през последните години, че болестните състояния в организма започват точно с уврежданията на храносмилателните органи и колкото по-големи са те, толкова по-тежки са болестите. За съжаление в нашия цивилизован свят здравата храносмилателна система е все по-рядко явление. За учудване е, че много хора знаят, че имат гастрит, язва, колит или друго някакво заболяване на храносмилателната система и не правят никакви усилия за излекуването им. Язви, запек, прекиселинност се търпят и носят не само с години, а и с десетилетия и за тях започва да се мисли едва тогава, когато положението стане сериозно и непоносимо. Особено нехайно отношение, което граничи с невежество, се проявява към уврежданията на дебелото черво с проява на запек. Никога не се забравя редовното хранене по няколко пъти на ден, докато за редовното изхвърляне на отпадъците от тази храна никога не се мисли. Те се задържат в червата по няколко дни. За корекция на затрудненото положение се търси най-лекият, но самоубийствен начин с вземането на пургативи или билки за разхлабване, без да се мисли всъщност за излекуването му. Но нека се върнем към проблема - слабият, хилав човек! С казаното дотук читателят вече е разбрал защо този човек е слаб, защо продължава да боледува и слабее, както и за грешките, които прави със засилването на храната. Това е човек, който, без да е гладувал, е с изгладнели тъкани. Той гладува въпреки изобилното си хранене. Препоръките за засилване на храната увеличават уврежданията в храносмилането. Малкото възприета храна не задоволява организма, а непреработената храна се изхвърля неоползотворена. С този подход заболяването се задълбочава, тялото остава още по-недохранено, увеличава се умората, силовият заряд се намалява още повече. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|