Гладът – приятел и лекарство
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Когато се случеше да се разболеят от простуда или грип, оставях организмът им да реагира според собствените си нужди: те инстинктивно посягаха само към плодове или течности.
| СЛУЧАЙ 12
С нея ни свързва съвместната работа около издаването и редактирането на книгата ми. Това, което ме впечатляваше при нашите срещи, бяха силните очила, които тя носеше и под които аз не можех да видя очите й, защото бяха дебели като лупи. Оказа се че това, от което тя страдаше, беше: 1. СИЛНО КЪСОГЛЕДСТВО (-9,75 диоптъра) 2. ПИЕЛОНЕФРИТ 3. ЗАПЕК Но по-добре да предам личния й разказ: „С ръкописа на Лидия Ковачева, който носеше работно заглавие „В хармония с природата", се запознах преди пет години, помолена от приятели да съдействам за издаването й. Прочетеното за племената Тубу и Хунза и за селцето Вилкабамба за мен, съвременния човек, прозвуча като фантастична приказка. Съмнението, че подобно здраве би могло да се постигне и в екологично замърсения свят, спъваше редакторската ми работа и затова реших да експериментирам върху себе си. Самостоятелно проведох две кратки неуспешни гладувания и накрая отчаяно помолих Лидия за среща с нейните излекувани вече пациенти. Безизходицата беше накарала тези хора да се заслушат в съветите й и да излязат от ада на своите страдания. От разказите им разбрах, че приказката може да стане реалност. Когато започнах третото си, въодушевено вече от примера им гладуване, бях преминала трийсетте и бях успяла да се запася с няколко хронични заболявания, най-мъчителното от които беше силното ми късогледство (-9,75 диоптъра), съпроводено с пробита ретина, спасявана неколкократно с лазерна хирургия. След осмия ден усетих неудобството на собствените си очила и ги свалих с облекчение като прекалено тясна дреха. През това време работех усилено без тях, а когато на деветнадесетия ден реших да изляза от къщи и понечих да ги сложа отново, получих силен световъртеж и главоболие. Помислих си, че от гладуването съм качила диоптрите, въпреки че виждах без очила, и още на другия ден отидох на лекар. За мое изумление зрението ми бе коригирано до -2,75 диоптъра, за което не получих никакво обяснение от лекарите освен неясни догадки за особеност на акомодацията. Опитът ми да споделя за проведеното гладуване просто ги разсмя и припряно ми издекламираха съдържанието на учебния материал по очни болести - след 45-годишна възраст късогледството се компенсира с далекогледство. Това трябваше да се случи с мен едва след 10 години, а те се опитваха да открият несъществуващи симптоми, само и само да поставят дадено псевдозаболяване в някои от разделите на медицинската класификация. Вече шест години живея с новото си зрение. Междувременно незабелязано изчезнаха и оплакванията ми от останалите хронични заболявания. Открила вкуса на естествената природна храна, неусетно станах вегетарианка, а децата ми съвсем непринудено също предпочитаха растителна храна. Когато се случеше да се разболеят от простуда или грип, оставях организмът им да реагира според собствените си нужди: те инстинктивно посягаха само към плодове или течности. Новият начин на живот хармонизира бита и социалните ми отношения. За книгата на Лидия не успях да намеря български лекар, който да стане рецензент. Веднага щом разберяха, че става дума за нестандартни методи на лечение, представителите на стандартната медицина отказваха подобен ангажимент, като категорично отричаха възможността за такова лекуване. А в дома на Лидия излекуваните се увеличаваха, щастливи в своето спасение. Рецензент на книгата стана световноизвестният руски учен професор Юрий Николаев, сам основател на клиника за лечение с глад. Когато се запознах с други гладолечебни системи по света, разбрах какви са предимствата на природолечебната система на Лидия: - тя не позволява интоксикация на организма, защото приеманите плодове и билкови чайове поемат отделяния при изчистването токсичен материал и го елиминират. По този начин се избягват не особено приятни клизми или очистителни, задължителни при другите гладолечебни системи; - плодовете запазват перисталтиката на червата, а при нарушена такава я възвръщат към живот с помощта на съдържащата се в тях целулоза; - тази система е най-леко поносимото, безвредно и ласкаво средство, което не изисква нито специално време, нито кой знае какви усилия. Тя е изгодна и функционална българска система на лечение както за самия пациент, така и за обществото. Благодарение на биологичната и слънчевата енергия на суровия плод човек запазва жизнените си сили и продължава пълноценно да се труди; - тя е евтина и нетрудоемка система; лекарство е самата храна. Най-смущаващ за мен е фактът, че почти всички, които идват и продължават да идват при Лидия, са вече със сериозно нарушени функции на органите или с тотално рухнал организъм. Наблюденията върху пациентите на Лидия ми доказаха, че българинът криворазбрано се е цивилизовал. Любознателен за нововъведенията, той е усвоил какви ли не сложни латински наименования на лекарства, а лекомислено е пренебрегвал традициите на хранене на българския народ - скромната природосъобразна трапеза на своите деди." Това, което е от значение за случая, е, че Малина, след като ликвидира пиелонефрита и запека, вече няма страх от никакво заболяване. Разтоварена е в това отношение и цялата й атмосфера вкъщи. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|