Гладуването може да спаси живота ви
Гладуване при хронично заболяване
Изтегляне 0.65 Mb. Pdf просмотр
|
| 18. Гладуване при хронично заболяване Нямам апетит." „Вече нищо не ми е вкусно. Храня се просто по навик." - „Чувствам се изтощен след всяко хранене." Това са част от оплакванията на пациенти, страдащи от хронични заболявания, като колит, хроничен гастрит, сенна хрема, астма, артрит, невроза, язва на стомаха и рак. Тези хора ядат, защото честно вярват, че трябва да ядат - редовно, всеки ден, три пъти дневно - за да живеят. Някои от тях са с наднормено тегло, но повечето са много слаби и си остават такива, дори и да поемат голямо количество храна. Друга категория хора, страдащи от хронични заболявания са, както сами казват „вечно гладни". Те се хранят по всяко време на деня и нощта. Те преяждат по навик, възбуждайки пренаситените си вкусови рецептори с подправки и силни аромати. Често след всяко хранене страдат, но не намаляват консумацията на храна. Следва категорията на тези, които страдат почти толкова, когато не ядат, колкото и когато ядат. Тук „гладът", както вече видяхме, изобщо не е глад в истинския смисъл, а нездраво чувство или комбинация от чувства, приети за глад. Може да бъде „разяждане" в стомаха, болка в стомаха или някакъв друг симптом на стомашно дразнене. Поради тази причина чувството не може да бъде удовлетворено, фактът, че храната облекчава дискомфорта за момент, не доказва, че е била действително необходима, също както и нуждата от чаша кафе не е необходима, за да облекчи бременно главоболието на човек, привързан към кафето. Най-сигурният и най-прост метод за тези, които са „вечно гладни", да преодолеят така наречения глад е да предприемат гладуване. Мъжете проявяват склонност да се въздържат от храна, когато са под голямо емоционално напрежение. Душевно болните често отказват храна. Макар в съвременната практика да се използва сила, за да бъдат нахранени такива пациенти, съмнително е, че насилственото хранене е правилно. Хората по инстинкт гладуват при определени условия, както и низшите животни, и отказът на душевно болните да поемат храна вероятно е инстинктивен акт, който, ако не бъде прекъснат, доказва, че е извънредно полезен. И опитът ми с такива пациенти ме е убедил, че това е истина. Най-важното качество на гладуването при хронични заболявания е отбелязаното ускоряване на елиминирането -то бързо освобождава тялото от натрупаните токсини. Изчезването на симптомите - някои от които са се трупали в продължение на години - по време на гладуване е драматично. Гладуването дава възможност на организма да направи за себе си това, което не е в състояние да направи в условия на пресищане. Пресищането прави невъзможно почистването на течностите и тъканите при физиологическия процес на отделяне. Правилно проведеното гладуване позволява на хронично болния организъм да екскретира токсините, които са отговорни за здравния проблем, след което един правилен начин на живот позволява да се постигне състояние на крепко здраве. Не трябва да мислим, че е нужно да продължаваме да се храним, докато организмът сам не се противопостави решително на храната. Когато е налице функционално нарушение и се появят симптоми като леност и безпокойство, тогава е време да предприемете така нареченото гладуване с предпазна цел. На този етап не е необходимо гладуването да бъде дълго. Подобрението често настъпва незабавно - предотвратява развитието на сериозна болест. Когато видим как по време на гладуване погледът се избистря, кожата се изглажда и дъхът се освежава, или видим как нездравият тен изчезва или как други симптоми изчезват и силата се възвръща - можем да бъдем сигурни, че гладуването е позволило на организма да извърши изчистване с предпазна цел. Грешка е да очакваме едно предприето гладуване, дори с голяма продължителност, да бъде достатъчно, за да даде възможност на организма да се освободи от всички натрупани отпадъчни продукти. Токсините, поемани в продължение на цял живот, не могат да бъдат изчистени само за една седмица. При болести като артрит, тумор с големи размери и други състояния, които са се развивали в продължение на години, често е необходимо да се предприемат три или повече гладувания, за да бъде постигнато подобрение. Синузитът е възпаление на носните кухини. Нашите родители могат да го нарекат катар, но съвременната тенденция е да не се прилага употребата на толкова общ термин като катар, а да се използват така наречените специфични термини. Синуитът може да бъде както остър, така и хроничен. При повечето хора има възпаление в една или повече от частите на слузните мембрани на 51 тялото - това означава, че имат един или повече „катара". Наименованията на катаралните Възпаления са различни в зависимост от тяхното разпространение, но това е едно и също заболяване, причинено от една и съща причина. Обикновено всяко локално възпаление се класифицира с различно наименование и по този начин му се придава индивидуалност; това смущава както лекарите, така и пациентите. И поддържа жива заблудата, че има много болести. В отговор на твърдението, че гладуването понижава съпротивителните сили при болест, д-р Уегър казва: „Бил съм свидетел на много случаи на инфекции от различен вид, които се възстановяват напълно, когато се предприеме гладуване. Да вземем за пример случай на напреднал стадий на синузит след направени 5 или 6 болезнени операции - фронтална, етмоидална и антрална - с хирургичен дренаж и промивки 2 или 3 тъпи седмично, продължили за период от 2 до 5 години, без облекчение или подобрение на симптомите. След почти нетърпими страдания, такива пациенти са по правило слаби и са физически и душевно измъчени. Когато постигнат пълно подобрение след продължително гладуване, както става с повечето от тях, това не е ли достатъчно доказателство, че гладуването по някакъв начин съдейства или по-скоро увеличава силите на организма да се пребори с инфекцията? Което твърдя, че е истина за синузита, е истина и при други инфекции - дори инфекции, които са разположени анатомично на места, където хирургичният дренаж не е възможен, и затова се налага да се абсорбират." Това, което се казва тук за възстановяване от синузит, важи в същата степени за възстановяване при други възпалителни състояния в дихателния, храносмилателния, урогениталния тракт и други органи и системи на организма, които са покрити със слузни мембрани. Освен това при отит, конюнктивит, гастрит, дуоденит, колит, метрит - при всички тези състояния, се постига подобрение с гладуване, предприето за дълъг период от време. Само в относително редки случаи се препоръчват два курса на гладуване. Сенната хрема и астмата, и двете включени в една и съща група „заболявания", биват напълно излекувани по време на гладуване от силите на организма. Богатият опит с гладуване, провеждано при голям брой заболявания, обхващащ период по- продължителен от сто и тридесет години и позоваващ се на труда на стотици мъже и жени, поели грижата за хиляди пациенти, е показал, че щом гладуването освободи храносмилните органи от техния товар, енергията на организма се пренасочва към органите, ангажирани в екскрецията, позволяваща им да използват пълния си капацитет, за да освободят организма от натрупаните токсини. Това, което организмът може да направи сам за себе си, за да възстанови нормалните функции и пълната си сила и мощ, когато е освободен от товара на токсините, трябва да бъде видяно, за да може да бъде напълно оценено. Когато говори за злокачествена анемия, Тилдън казва: „Гладуване с продължителност две седмици, без да се приема нищо друго, освен вода, подобрява състоянието на пациента като увеличава броя на кръвните телца, понякога е възможно до 500 000, за този период от време." При всички тези случаи е налице интоксикация от храносмилателната система и най-вероятно септичното замърсяване на кръвта от този източник е причината за недостига във функциите на кръвотворните органи. Подобно септично замърсяване вероятно съществува и при рака, причинявайки анемия в това състояние. Трябва силно да се подчертае, че човек, страдащ от анемия, трябва да предприема гладуване само под ръководството на опитен специалист. Същата необходимост от наблюдение, проведено от специалист, съществува и в случаите, когато диабетик предприема гладуване. Страдащият от диабет може спокойно да предприеме гладуване с благотворен ефект, особено ако е с наднормено тегло. Ако пациентът е бил на инсулинова терапия за дълъг период от време, рядко се препоръчва гладуване. При болест на Брайт също може да се предприеме гладуване, и това би имало голяма полза. И при двете болестни състояния, както и при всички други подобни „болести", много по-важна от самото гладуване е цялостната промяна на начина на живот. Наложително е тези пациенти да се научат как да се хранят и да разберат какви индивидуални ограничения трябва да си поставят. Те могат да живеят в добро здраве - с постигнато постоянно възстановяване на здравето - ако всички вредни навици се прекратят и пациентът усвои законите на правилното хранене. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|