Следователно колкото повече се отдалечаваме от океанския хребет, толкова океанската кора е по-стара. Хипотезата за разширяване на океанските дъна се потвърди преди всичко от съществуването на магнитни
Следователно колкото повече се отдалечаваме от океанския хребет, толкова океанската кора е по-стара. Хипотезата за разширяване на океанските дъна се потвърди преди всичко от съществуването на магнитни аномалии в базалта.
Взаимодействията между литосферните плочи са три типа: раздалечаване, сближаване, отместване една спрямо друга. Те се проявяват по границите на плочите ( в контактните зони) и предизвикват повечето от промените на земната повърхност. Точно на границите се образуват най – големите форми на релефа, там стават земетресенията, изригват вулканите.
РАЗДАЛЕЧАВАНЕ (СПРЕДИНГ) Двете плочи се раздалечават. Магмата излиза на повърхността – образува се нова земна кора (океански тип). Оформят се срединноокеански хребети (СОХ) и вулкани в централните им части.
При раздалечаването на Евроазиатската от Американската плоча Атлантическият океан се разширява с 9 см годишно. Образува се Срединноатлантическият хребет. Остров Исландия е изграден почти изцяло от вулканични скали.
Конвергентна граница
Поглъщането на океанската литосфера в зоните на субдукция представлява главният механизъм за съкращаване на пространството между континенталните плочи при тяхното насрещно движение.
Колизията се съпровожда с мощни тектонски деформации Когато континентите се сблъскват Ако два земни блока се сблъскат, огромната сила на колизията поражда "обратни" разломи с възседи и навлаци. Кората от едната им страна покрива тази от другата и няколко скални пласта накрая се припокриват. В далечното минало това се случва в Апалачите в САЩ и в Бретан във Франция, а преди 25-30 милиона години и в Алпите в Европа. Подобни процеси продължават в Хималаите и днес Индия се придвижва към Централна Азия.
