G2 – нарастването на масата на поглътителя (за вода), g;
0,112 – коефициент за преизчисляване на водата във водород.
Сярата влизаща в състава на твърдото гориво се разделя на горима (Sорг+Sпир) и негорима (сулфатна Sсулф.) сяра. Наличието на горима сяра е предпоставка за възникване на сярна корозия върху някои елементи на парогенератора и за активно замърсяване на околната среда, поради което тя се явява нежелан елемент в състава на въглищата.
Кислородът и азотът също са нежелани елементи в органичната част на твърдото гориво, тъй като с увеличението им се намалява съдържанието на горимите елементи.
Летливи вещества се наричат газовете получени от разпадането на термически неустойчивите органични съединения в горивото. Те се образуват и отделят при нагряване на въглищата без достъп на въздух. Остатъкът главно от въглерод и пепел се нарича кокс. Количеството на летливите вещества и видът на коксовия остатък са важни показатели при изследването на твърдите горива.Добивът на летливи вещества характеризира термичната устойчивост на горивото и предпоставките за запалване и самозапалване.
За определяне добивът на летливи вещества на аналитична маса (V a) въглищната проба се нагрява до температура 850 C без достъп на въздух в продължение на 7 min.
Изчисляването на V a се извършва по формулата:
(CO2)ка - съдържание на карбонатен CO2 в пробата, % (тази компонента се отчита при (CO2)ak >2%) Така полученият добив на летливи вещества (V a) обикновено се преизчислява за суха безпепелна маса (V daf , % ) на въглищата.
Коксовият остатък (К), който се получава при опередляне добива на летливи вещества, се пресмята по формулата:
Количеството топлина, което се отделя при изгаряне на твърдите горива е сума от топлините в резултат на изгарянето на летливите вещества съдържащи се в тях и на изгарянето на коксовия остатък.