Горива. Горивни процеси и системи
Изтегляне 1.58 Mb.
|
Свързани:
Задача процеси ТДТП, Чек-лист ремонт на КИ
| 7.1.2.5. Топлина на изгаряне
Количеството топлина, което се отделя при пълното изгаряне на единица маса твърдо гориво (при нормални условия) се нарича топлина на изгаряне на това гориво. Горната топлина на изгаряне на горивото (Q rs) включва и топлината разходвана за изпаряване на водата от горивото и водата получена от окислението на водорода при горивния процес. Тъй като изразходваната за изпаряване топлина не се оползотворява при работа на парогенераторите, топлинните пресмятания в тази област се извършват с долната стойност на топлината на изгаряне(Q ri). Връзката между Q rs и Q ri се определя от израза: Q rs – Q ri = 25,14. (9H r + W rt) kJ/kg (7.1.10) Сравнително точно определяне на топлината на изгаряне се извършва с помощта на калориметър. Експеримента се осъществява в следната последователност: около 1g аналитична маса гориво се поставя в калориметрична бомба, която се затваря херметически и се запълва с кислород до налягане 23 MPa; бомбата се поставя в тялото на калориметъра (термоизолирано от околната среда) и по електрически път се запалва въглищната проба. Горната топлина на изгаряне на аналитичната проба се определя по формулата (топлинен баланс на калориметъра): Q as = Q aб – 94,2.S a – в.Q aб , kJ/kg 7.1.11) където: Q aб - е топлината , която се е отделила при изгаряне на пробата в бомбата (определя се по количеството топлина възприета от водата в калориметъра), kJ/kg; 94,2 - е количеството топлина отделена за всеки процент сяра в горивото, окислен до SO2 и SO3, които са разтворени във водата , kJ/kg ; в - коефициент, който отчита отделената топлина в резултат на образуването на азотна киселина в бомбата. За черни, кафяви, лигнитни въглища в = 0,0061, а за антрацит, постни черни въглища и течни горива в = 0,0042. Топлината на изгаряне на работна маса се изчислява съответно по формулата: Тъй като отделената при изгаряне на горивото топлина зависи от процентното съдържание на горимите елементи от органичната част (както и от това на пиритната сяра), съществуват формули за определяне на Q ri във функция от елементния състав на горивото. Задоволителна точност при такива пресмятания се постига с формулата на Менделеев: Q ri = 339,39.C r + 1257.H r + 108,94.(S r – O r) – 25,14.(9.H r + W r), kJ/kg (7.1.13) За определяне топлината на изгаряне на български лигнитни въглища е предложена формулата: Q ri = 305,58.C r + 933,48.H r + 96,28.S rорг – 25,14.(9.H r + W r) ,kJ/kg (7.1.14) Използуването на тези формули предполага предварително определяне стойностите на аргументите (H r, C r, S r, O r и др.), което е свързано с трудоемки и продължителни експерименти. В практиката често се използува и съществуващата зависимост между топлината на изгаряне и баластните показатели на горивото (А d, W rt), тъй като тяхното определяне е сравнително лесно. Тези зависимости се установяват чрез статистическа обработка на представителна по обем база данни. Такава обработка е осъществена за основните въглищни находища в България. Предлаганите на тази база формули за експресно пресмятане на Q ri (както и стойностите на други основни изчислителни характеристики) за въглищата добивани в някои от тези находища са представени в таблица 7.1.2 Пресмятане топлината на изгаряне на кокс, полукокс и дървени въглища (на база на елементния състав) може да се извърши при използуване на зависимостта: Изтегляне 1.58 Mb. Сподели с приятели:
|