(Първата пчеличка долита)
Гъсеничката:
Аз съм гъсеничка.
А вие, простете, коя сте, кажете?
Пчеличката:
Хей, пчелици – сестрици, елате насам!
(Долитат и останалите пчелички)
Тази малка госпожица няма ли срам?
Представете си, коя съм, ме пита!
Всички пчелички:
Нима не си чувала за медена пита?
(Пеят песничка)
Жу-жу-жин, жу-жу-жин,
кой лети под свода син?
Ние, златните пчелички
със работните ръчички.
Виж, от билки и цветенца
сбираме прашец в гърненца,
после си варим в пчелина
мед за цялата година.
Жу-жу-жин, жу-жу-жин,
идвай в нашия пчелин!
Ще научиш там подред
как се прави сладък мед
Гъсеничката:_Но_аз_не_мога_да_летя,_само_бавничко_пълзя._Как_да_събера_прашец_Как_да_си_варя_медец__Пчеличките'>Гъсеничката:
Но аз не мога да летя, само бавничко пълзя.
Как да събера прашец? Как да си варя медец?
Пчеличките:
Че ти нищо не умееш! За какво живееш?
Поне да беше красива, че златна рокля да ти отива… (Обръщат се и си тръгват)
Гъсеничката:
Чакайте, чакайте, имам за вас предложение –
да участваме заедно в математическо приключение.
Да бъдем един отбор математици
и да получаваме в училище много шестици.
Пчеличките:
Може! Ще почерпим журито със мед –
може да ни донесе късмет!
Разказвач:
Продължила гъсеничката своята разходка
с все по-уверена походка.
Зад тревите надзъртала и си пяла,
додето внезапно спряла.
Край блатото в мрака
чула някой да квака, (Появяват се жабките с подскоци и квакане)
съзряла сред папурите гъсти
пет момчета със зелени пръсти.
Към тях приближила с усмивка мила.
Гъсеничката:
Аз съм гъсеничка.
А вие, простете, кои сте, кажете?
Жабките:
Ний зелени сме жабоци
и се движим на подскоци.
Щъркел ако долети,
скачай в блатото и ти!
А и сме певци големи –
вечно до уши засмени!
(Пеят песничка)
Ква-ква ква-ква-ква, ква-ква ква-ква-ква
Ква-ква ква-ква-ква, ква-ква ква-ква! /2 пъти/
Гъсеничката:
Искам с вас да си играя!
Но да скачам аз не зная.
Жабките:
Е, тогава, скъпа моя,
всяка жаба да си знае гьола! (Жабките се разпръскват с подскоци)
Гъсеничката:
Чакайте, чакайте, имам за вас предложение –
да участваме заедно в математическо приключение.
Да бъдем един отбор математици
и да получаваме в училище много шестици.
Жабките:
Добре! За да не си мислите, че жабите само ловят мушици,
ще ви докажем, че те са и добри математици! (Тръгват си)
Гъсеничката:
Е, опитах се да намеря приятели,
с които да бъдем добри състезатели,
но къде останаха всички,
математици и математички?
Дали ще спазят своето обещание
да дойдат на горското състезание?
Разказвач:
Тогава гъсеничката се сви в мрака и заплака –
беше невзрачна на глед, не умееше да играе балет,
рок не разбираше, не скачаше, мед не събираше…
И изобщо, защо ли се беше родила
само с едната си усмивка мила?
Гъсеничката:
Да можех поне хубавица да стана…
А то…, нищо и никаква дебелана!
Кой ще дружи с такава буба безполезна?
О, ще ми се от света да изчезна!
(Интермедия_залез: Свива се на кълбо и плаче.
Слънцето постепенно залязва и изгрява Луната.)
Разказвач:
И плакала, плакала сред тежки въздишки,
а от сълзите ѝ – ставали нишки,
които се увивали като одеяло
в едно пашкулче топло и бяло.
Накрая, от плач изнемощяла,
гъсеничката заспала.
Сподели с приятели: |
