Гражданско право
Изтегляне 8.15 Mb.
|
|
cxlviii Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната. cxlix Чл. 3. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992г., бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Чужди държави и чуждестранни юридически лица не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи. cl Чл. 3. (4) (Изм. - ДВ , бр. 28 от 1992г.) Чужди граждани могат да придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон. Те са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да я прехвърлят на лицата по ал. 1. cli Чл. 22. (2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права. clii Чл. 3. (5) (Изм. - ДВ ,бр. 28 от 1992 г.) Чуждестранни юридически лица и чужди граждани могат да придобиват право на ползуване на земеделска земя или други ограничени вещни права върху земя при условия и по ред, определени със закон. cliii Чл. 29. (Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 59 от 2000 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго. cliv Чл. 29. Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет. clv 1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения. 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. 3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници. 4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
clvi Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. clvii Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3. clviii Чл. 37. (1) Наказанията са: 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място; clix 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. 3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници. 4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2. Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3. clx Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. clxi Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. clxii Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди. Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. Чл. 48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него. Тия лица не отговарят , ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
clxiii ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7/1959 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ За обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане (чл. 45-50 ЗЗД) Затова и на основание чл. 17 от Закона за устройството на съдили-щата Пленумът на Върховния съд ПОСТАНОВИ: 1. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД. 2. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се по-ражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до до-казване на противното. 3. Родителите, осиновителите, настойниците п другите лица, които са задължени да упражняват надзор над неспособни да разбират или ръководят постъпките си, отговарят лично за причинените от неспособните вреди. Те нямат право на регресен иск против неспособния за онова, което са заплатили на увредения. 4. Малолетните са неспособни по смисъла на чл. 47 ЗЗД и не отговарят за непозволено увреждане. Непълнолетните отговарят за непозволено увреждане, освен когато се окаже, че не разбират свойството и значението на онова, което извършват, или не могат да ръководят постъпките си. 5. Лицето, което е причинило вреди другиму при крайна необходимост, дължи обезщетение за тях, макар и деянието му да не е обществено опасно (чл. 46, ал. II ЗЗД и чл. 6 НК). (1) 6. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицето, и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. 7. Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. 8. Присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна и за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние. 9. Отговорният по чл. 49 ЗЗД не може да бъде осъден да заплати на увредения обезщетение, по-голямо от онова, за което е осъден причинителят на вредите. Той може да възразява, че действителният размер на вредите е по-малък от онзи за който е осъден причинителят, освен, когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е осъден причинителят. 10. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, не, отговарят за вреди, причинени с нея по изключителна вина на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта, не може да противопостави на увредения възражението, че вредата е резултат на недостатъци на вещта, за които ,отговаря собственикът. 11. Работниците, служителите и членовете на ТКЗС и ТПК не отговарят по чл. 50 ЗЗД за вреди, причинени от вещи които са им били поверени във връзка с възложената им работа. 12. Влязлата в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за злополуката, не е пречка той да възразява по предявения против него иск за обезщетение, че и пострадалият е допринесъл за злополуката, ако наказателният съд не се е произнесъл по този въпрос. 13. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда, като се взема предвид характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с разглеждания случай. (Отм. с постановление N 4/68 г.) 14. Когато предприятието, учреждението или организацията, при които е на работа причинителят на вредата, е заплатило по силата на чл. 49 ЗЗД обезщетение и е предявило иск по чл. 54 ЗЗД против виновния, по-следният може да възразява за наличността на вина и у други работници или служители на същото предприятие, учреждение или организация и да иска разпределяне на сумата по чл. 127 ЗЗД. Виновният за причиняването на вредата не може да прави такова възражение по предявения против него регресен иск, когато въпросът за неговата отговорност е разрешен с влязла в сила присъда или решение по гражданско дело, в което е участвувал той и отговорното по чл. 49 ЗЗД предприятие, учреждение или организация. (2) 15. При присъждането на обезщетение за имуществени вреди, понесени от трудова злополука, съдът е длъжен да приспадне от него полученото от пострадалия обезщетение по чл. 150 КТ. (3) 16. Когато от пострадалия или от наследниците му е направено искане за отпускане на пенсия за инвалидност поради злополука и е предявен пред съда иск за имуществени вреди, понесени в резултат на същата злополука, производството по заведеното пред съда гражданско дело следва да се спре на основание чл. 182, буква ,,г" ГПК. 17. Влязлото в сила решение на пенсионната комисия по искането на пострадалия или на наследниците му за отпускане на пенсия за инвалидност поради злополука е задължително само относно правото на пенсия и нейния размер за съда, който разглежда иска за обезщетение на понесените в резултат на същата злополука имуществени вреди. За изясняване на фактическите обстоятелства във връзка с този иск съдът може да изиска и приложи към делото пенсионното производство, данните по което следва да преценява по правилата на ГПК. 18. Вземанията за обезщетение поради непозволено увреждане против бюджетни учреждения и бюджетни предприятия се погасяват с изтичането на тригодишната погасителна давност по чл. 42 от Закона за бюджета. (Отм. с постановление N 11/63 г.). Отговорността за непозволено увреждане е предвидена от закона в за-щита на социалистическата и лична собственост, както и на другите права и интереси на гражданите, предприятията, учрежденията й обществените организации. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват социалистическата законност и да не увреждат противоправно пра-вата и интересите на другите граждани и на социалистическите организации. Разрешаването на споровете във връзка с отговорността за непозволено увреждане е важен дял от дейността на съдилищата. В отделни случаи съдилищата разрешават нееднакво тези спорове. Поради това се налага обобщаването на практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с тази отговорност. 1 По Наказателния кодекс от 1968 г. съответства чл.13.
clxiv Чл. 12. (2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис. clxv Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. clxvi Чл. 73. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза. clxvii 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. clxviii Чл. 12. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години. (2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис. (3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.
clxix Чл. 18. (1) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите и детето, ако е навършило 14 години. При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон. При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите и детето, ако е навършило 14 години. (2) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването. clxx Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на: 1. осиновяващия; 2. родителите на осиновявания; 3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания; 4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години. (2) Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е неизвестно. (3) Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава управителят на заведението.
clxxi Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. clxxii Чл. 7. (1) Кооперацията е открита за членуване на физически лица, които са навършили 16 години, не са поставени под пълно запрещение и са съгласни с устава є. Ненавършилите пълнолетие лица и поставените под ограничено запрещение могат да членуват в кооперация с предварително писмено съгласие на родител или попечител. clxxiii Чл. 301. (1) Минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16 години. (2) По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По изключение на ученически длъжности в цирковете могат да се приемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години, а за участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да се привличат и лица, ненавършили 15 години, при облекчени условия и в съответствие с изискванията за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Условията на труда в тези случаи се определят от Министерския съвет.
clxxiv Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3. clxxv 4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. clxxvi Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. clxxvii Тълкувателно решение № 91 от 1. Х. 1974 г. по гр. д. № 63/74 г. на ОСГК Предявяването на иска за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях. Когато обаче в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с вещното право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др. такива, или се обременява същото с други вещни тежести, налице е разпореждане с общата вещ по смисъла на чл. 13 СК(1). За тези действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия. Чл. 13, ал. 3 СК(2) Чл. 108 ЗС Съгласно чл. 13, ал. 3 СК съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или само от единия със съгласието на другия, а действия на обикновено управление могат да се извършват от всеки един от тях. За отговора на поставения въпрос е от значение да се изясни съдържанието на понятието "акт на разпореждане" и "действия на обикновено управление", вложени в цитирания текст. Семейният кодекс не дава определение на тези понятия. Съгласно чл. 101 от същия(3) по въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони. Последните съдържат редица текстове - чл. 47 ЗС, чл. 229, ал. II ЗЗД и др., които пряко не дават отговор, но смисълът и съдържанието на които определят и смисъла, съдържанието и обема на първите. Изхождайки от това и от смисъла и съдържанието на чл. 13 СК, следва да се приеме, че разпореждането е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява. От друга страна, действия, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използуване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до три години и др. такива са действия на обикновено управление. Защитата на едно субективно право в гражданския процес се осъществява с редица поредни планомерни действия, които започват с предявяването на иска и завършват с постановяването на решението. Тези правни действия могат да бъдат както от материално правно естество, така и от процесуално правно такова. Когато такива правни действия водят до прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на вещното право, е налице разпореждане с недвижимите и движимите вещи и права върху вещи. Действия, които са насочени към запазване и охраняване на правата, са действия на обикновено управление. Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето лице което владее без основание. С този иск собственикът възвръща в свое владение онази вещ, която е излязла от неговата фактическа власт без основание. С оглед на този характер на ревандикационния иск и посочения критерий за актове на разпореждане и действия на обикновено управление следва да се приеме, че по начало с предявяването на този иск се цели запазването на правото на собственост в неговата цялост, а не погасяването на такова право или обременяването му с други вещни тежести. От тази гледна точка на поставения с предложението въпрос следва да се отговори, че предявяването на иска по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление. Когато обаче в хода на процеса се извършват действия, като отказ от иска, спогодба и др. такива, които водят до промяна - прехвърляне, видоизменяне, ограничаване или прекратяване на вещното право на собственост, налице е разпореждане по смисъла на закона. За такива действия, които излизат вън от пределите на обикновено управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия. 1 СК от 1968 г. е отменен със Семейния кодекс от 1985 г. (срв. чл.19 СК). 2 Срв.чл.22 СК 3 Срв. & 1 от Допълнителните разпоредби към Семейния кодекс. clxxviii 4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. clxxix 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2. Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. (2) По тези производства участието на прокурора е задължително. (3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. (4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси. Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането му. (2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството или от настойника. clxxx Постановление № 5/1979 г. от 13 .II. 1980 г. на Пленума на ВС По някои въпроси на производството за поставяне под запрещение По изложените съображения на основание чл. 53, ал. 3 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ ПОСТАНОВИ: 1. Обръща внимание на съдилищата да подобрят дейността си при разглеждане делата за поставяне под запрещение. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези страдания да се грижи за своите работи. 2. Иск в производството по чл. 275, ал. II ГПК могат да предявят: съпругът на лицето, чието запрещение се иска; близките роднини; лицата, които имат правен интерес от запрещението, и прокурорът. В производството за поставяне под запрещение същинско встъпване и привличане на трети лица е недопустимо. Близки роднини и лица с правен интерес могат да встъпят в започнатото вече производство за поставяне на едно лице под запрещение само ако са налице две условия молителят да е от кръга на лицата, които са посочени в чл. 271, ал. II ГПК, а ако не е близък роднина, да е налице правен интерес от встъпването по смисъла на чл. 275, ал.I I, ин фине ГПК. Ответникът по производството за поставяне под запрещение е винаги лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Ако ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител. Участието на прокурора в това производство е задължително. 3. При разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита непосредствено лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки. Разпитът на лицето трябва да предшествува събирането на други доказателства и по-специално назначаването на вещо лице, което да даде заключение за здравословното състояние на ответника. 4. Вещото лице е компетентно да даде заключение само досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите, които законът има предвид, и може ли да се грижи за своите работи и интереси. 5. Според степента на страданието съдът може да постави лицето под пълно или ограничено запрещение. 6. След като се убеди, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, съдът трябва да назначи временен попечител или настойник до назначаването на постоянен настойник или попечител. До влизането на решението в сила ответникът продължава да участвува лично в производството. 7. След влизане на решението в сила съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Ако същият има съпруг(а) или родител, такова съобщение също се изпраща, но настойник не се назначава. 8. Със смъртта на ответника, настъпила в течение на производството, делото се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такава, се обезсилва. Продължаване на процеса от наследниците на починалия чрез промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в състояние за поставянето му под пълно или ограничено запрещение, е недопустимо. Правните сделки, които такова лице е извършило преди поставянето му под запрещение, както и когато производството е прекратено поради смърт, следва да се атакуват по общия ред. Това се отнася и до правни действия, които не са сделки, но имат правни последици. 9. Лица, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението, с което искането е уважено или отхвърлено. 10. За отменяване на запрещението се прилагат същите правила, които важат за поставяне под запрещение. Ответникът също може да упражни това свое право и чрез органа по настойничеството или настойническия съвет. Когато те откажат да поискат това, може да се обърне към прокурора с молба да предяви иск. В тези случаи разпоредбите на чл. 275, ал. 4, и 276, ал. 1 и 2 ГПК не се прилагат. Искът за отмяна на запрещението на единия родител, който упражнява родителските права по чл. 108, ал. 3 ЗЛС, следва да се предяви срещу другия родител, по чието искане лицето е поставено под запрещение. 11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, а ответникът, ако е направил такива, при отхвърляне на иска има право на разноски на общо основание. От проверките, които бяха направени през 1978 г. в окръжните съдилища, и постоянните наблюдения на съдебната практика се установи, че по начало съдилищата правилно прилагат закона във връзка с производството за поставяне под запрещение и се съобразяват с различните особености на това производство. Констатирани бяха някои съществени слабости и грешки, както и противоречива практика. За отстраняване на допуснатите грешки и слабости и осигуряване правилно прилагане на закона Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде следните ръководни указания: 1. Особеното в производството за поставяне под запрещение се характеризира със специфични за него черти, различни от обикновеното исково производство. То се изразява преди всичко в задължението на съда да разпита лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска, и след него ако (съдът) от разпита му се убеди, че ответникът има явни отклонения от нормалната му психика, да предприеме разпит на близките му, на свидетели и да изслуша експертиза. Предметът на иска по чл. 5 от ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие, и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи. Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността и обявяване недееспособността на лицето. 2. Легитимацията на страните по производството за поставяне под запрещение се определя от особения му предмет. Иск по това производство могат да предявят съпругът на лицето, чието запрещение се иска, близките му роднини или лицата, които имат правен интерес от запрещението, както и прокурорът, когато общественият интерес или защитата на интересите на лицето, страдащо от душевна болест или слабоумие, налагат поставянето му под запрещение, а неговите близки бездействуват. Ответникът по производството за поставяне под запрещение е лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Когато ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител, респ. родител или съпруг(а), ако е сключил брак. В производството за поставяне под запрещение участието на прокурора е задължително и в случаите, когато искът не е предявен от него. Противоречива е практиката на съдилищата по въпроса, допустимо ли е встъпването на трети лица по делата за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение по реда на чл. 174 и 197 ГПК. Същинско встъпване и привличане на трето лице е недопустимо. Спорният въпрос е: могат ли да се присъединяват във вече започнатото производство за поставяне под запрещение съпругът, близките роднини и лица, които имат правен интерес от постановяване на решение в един или друг смисъл. Искът по чл. 275, ал. I ГПК за поставяне на едно лице под запрещение може да бъде предявен от лицата, посочени в закона, от прокурора и всеки, който има правен ннтерес от това.Той може да бъде предявен от едно от тези лица, но няма пречка това да сторят две или повече лица. Другарството на страната на ищеца не е ограничено от закона. Когато бъдат направени отделни искания за поставяне под запрещение на дадено лице и се образуват две или повече дела, в такъв случай съдът по силата на чл. 123 ГПК трябва да ги съедини в едно производство. По тези съображения следва да се приеме, че липсва основание да се откаже и встъпването на посочените лица във вече висящ процес за поставяне под запрещение, стига лицата да са от кръга на тези, които са посочени в чл. 275. ал. I ГПК, или да имат правен интерес от встъпването. Такъв ще бъде случаят например, когато лицето е кредитор на ответника, чието поставяне под запрещение се иска, или е сключило с него сделка. В подкрепа на това е и правилото на чл. 220, ал. 2 ГПК че решението по едно такова производство има действие по отношение на всички, т. е. и по отношение на тези, които имат правен интерес да поискат поставянето някого под запрещение, но сами не са предявили иск. А щом като решението има действие и по отношение на тях, налице е правен интерес по смисъла на чл. 275 ГПК. Следователно лицата, посочени в чл. 275, ал. I ГПК, които могат да искат образуването на производството за поставяне под запрещение, могат при висящ процес и да встъпят в процеса. 3. Съгласно чл. 276 ГПК при разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита лично лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки. Съгласно утвърдилата се практика смисълът на такъв непосредствен разпит изразява защитната функция на съда спрямо цялостната личност на гражданина на социалистическата държава и съставлява гаранция спрямо недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други недобри подбуди искат запрещение на душевно здраво лице. Тази разпоредба на закона не винаги се спазва от съдилищата. Това изискване следва да се спазва, защото като отговорен орган на социалистическата държава съдът може по-добре и по-задълбочено да прецени какви са умствените способности на ответника, като влезе непосредствено в личен контакт с него и разпита неговите близки, които имат постоянна или близка връзка с ответника. Принципът за непосредствеността е важен момент на това производство. Разпитът на ответника трябва да предшествува събирането на каквито и да е доказателства. Неспазването на това правило е съществено нарушение на правилата на особеното исково производство и може да злепостави ответника. Ако лицето се намира в болница за душевно болни и здравословното му състояние не позволява да бъде разпитано лично, съдът, след като събере сведения за състоянието му от управителя на болничното заведение, трябва да отиде на място, за да добие лични впечатления.В такива случаи не е необходимо ответникът да бъде непременно довеждан принудително. Само след като изпълни посочените изисквания на закона, съдът може да събира доказателства, да разпитва свидетели и да назначава вещо лице, което да даде заключение за състоянието на ответника. Тези доказателства обаче могат да се окажат безпредметни, когато съдът след разпита на ответника с оглед непосредствените си впечатления и след изслушване на близките му намери, че ответникът не е нито душевно болен, нито слабоумен, а е с нормални умствени способности. 4. Съдилищата нееднакво схващат и разбират искането за поставяне под запрещение. За да бъде поставено едно лице под запрещение, законът изисква то да страда от слабоумие или от душевна болест, както и да не е в състояние да се грижи за своите работи. Страната въз основа на известни факти може да иска поставянето на лицето под запрещение, а съдът е, който ще реши дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение и според степента на страданието или слабоумието определи какво да бъде запрещението пълно или ограничено. В тази насока съдебната практика също не е еднаква. В едни решения се приема, че ищецът е длъжен да посочи под какво запрещение следва да бъде поставено лицето, а в други, че съдът е единствено овластен, като обсъди данните по делото, да даде квалификация на спора какво да бъде запрещението пълно или ограничено. Становището, че ако е искано поставяне под ограничено запрещение, съдът не може да постанови решение за поставяне лицето под пълно запрещение, е изоставено от съдебната практика. 5. По делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. Само съдът е компетентен да реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде поставено под запрещение и какво да бъде то с оглед изискванията на закона. В съдебната практика се срещат случаи, когато вещи лица са давали заключение, че макар ответникът да не страда от слабоумие или душевна болест, по определени съображения следва да бъде поставен под ограничено запрещение или че общото здравословно състояние на ответника е такова, че се налага неговото поставяне под запрещение. Съдилищата обаче, позовавайки се на своите непосредствени впечатления от разпита на лицето и близките му, са отхвърлили експертизата. Така постановените от съдилищата решения са законосъобразни. Съгласно чл. 157 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. 6. След като се убеди както от личния разпит на ответника и негови близки, така и от заключението на вещото лице, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, първоинстанционният съд трябва да му назначи временен попечител, който да се грижи и защищава неговите лични и имуществени интереси, като изпълнява и представителни функции до назначаването на постоянен, настойник или попечител (чл. 275, ал. 3 ГПК). Това не винаги се спазва от съдилищата. Назначаването на временен попечител ограничава материалноправната дееспособност на ответника, но не и неговата процесуална дееспособност. Ответникът продължава да участвува лично в производството за поставяне под запрещение до влизането на решението в сила. Решението за поставяне под запрещение лишава ответника от дееспособност от деня, когато е влязло в сила. 7. След като решението е влязло в сила, съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Това съобщение обаче следва да се извършва диференцирано с оглед семейното положение на ответника. Съобщението за поставяне под запрещение на пълнолетното лице, което има съпруг(а), има информативен характер само във връзка с обявяване статуса на лицето на органа по настойничеството, а не за да се учреди настойничество. Това е така, защото настойник по право е неговият дееспособен съпруг (чл. 108, ал. посл. ЗЛС). Ако поставеният под запрещение няма съпруг, родителите на същия упражняват по право родителските права и задължения и го представляват пред съда. Настойнически съвет в такъв случай не се учредява. Настойничество се учредява и се съставя настойнически съвет само ако запретеният няма съпруг или родители. 8. Със смъртта на този, чието запрещение се иска, в течение на производството по делото това производство става безпредметно липсва правен субект, нуждаещ се от правна закрила на запретеността. Производството за поставяне под запрещение се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такова, се обезсилва. Промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в състояние, което дава основание същото да бъде поставено под пълно или ограничено запрещение, е недопустимо. Такъв иск не е предвиден в закона. Съгласно чл. 97, ал. 3, изр. второ ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвид в закона. В глава XXVII чл. 275 до чл. 277 ГПК, не е предвидена подобна възможност. Правните действия, които е извършило лицето, чието поставяне под запрещение се иска, преди влизане на решението за поставянето му под запрещение в сила, могат да се унищожат по иск на страните, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, и след смъртта на лицето, чието запрещение се иска (чл. 3 и 5 ЗЛС и чл. 31 и 32 ЗЗД). В тези случаи е от значение под какво запрещение би било поставено лицето. С прекратяването на делото поради смърт на ответника с нищо не се увреждат интересите на лицата, които биха имали възможност да искат обявяване нищожността на правните действия, извършени от ответника преди смъртта му, ако тези действия накърняват техните интереси. 9. Съгласно чл. 5 ЗЛС поставянето под пълно или ограничено запрещение на едно лице може да бъде поискано от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес. Следователно законът третира за ищец този, който е предявил иска или е участвувал.в делата, а за ответник този, запрещението на когото се иска. Затова близките роднини, съпругът и лицата с правен интерес, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението, с което ответникът не е поставен под запрещение. Законът при това производство държи сметка за интересите на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, а не за интересите на близките му, които не желаят това. Във всички случаи прокурорът може да обжалва решението и при уважен, и при отхвърлен иск. 10. За отменяване запрещението се прилагат същите правила, които важат за допускането му (чл.275, ал.2 и 3 и чл.275, ал. 1 и 2 ГПК). Като ответници следва да се конституират лицата, които са искали поставянето под запрещение, или близките му роднини. Няма пречка отменяването на запрещението да бъде поискано и от тези които са били ищци в производството за поставяне под запрещение, ако обстоятелствата са се изменили. Ограничено запретеният може сам или със съгласието на попечителя си, включително и този по чл. 108 ЗЛС, да поиска отменяване на запрещението си. Пълно запретеният също може да поиска от органа по настойничеството или настойническия съвет да сезира окръжния съд, който е постановил запрещението, за отмяна на същото по реда на чл. 277 ГПК. Запретеният в такива случаи се легитимира за оздравяването си с медицински документ или протокол на ЛКК. В едно такова производство същият ще има положението на ищец. Когато попечителят на ограничено запретения, органът по настойничеството или настойническият съвет на поставения под пълно запрещение откажат да поискат отменяване на запрещението, поставеният под запрещение може да се обърне към прокурора с молба последният да предяви иск за отменяване на запрещението. Ако едно лице е поставено под пълно запрещение по искане на единия родител, искът за отмяна на запрещението следва да бъде предявен против другия родител, по чието искане е било поставено запрещението, а не срещу поставения под запрещение. Родителите съгласно чл. 108, ал. 2 ЗЛС упражняват родителските права и задължения и ще го представляват пред съда. 11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, защото ответникът с поведението си не е дал.повод за иска, той се води в негов интерес. Ако ответникът е направил разноски, последните се дължат на общо основание при отхвърлянето на иска. clxxxi 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
clxxxii Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. clxxxiii Чл. 109. (1) Настойничество се учредява над малолетни (деца - ненавършили четиринадесет години), родителите на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение. clxxxiv Чл. 109. (2) Попечителство се учредява над непълнолетни (деца, от четиринадесет до осемнадесет години), родители на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение. clxxxv Чл. 116. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления, както и лицата, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставените под настойничество или попечителство или по други причини не са в състояние да изпълняват настойнически или попечителски функции. clxxxvi Чл. 117. (1) Дейността на настойника е почетна. (2) Настойникът е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той е длъжен да се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетния. (3) Настойникът в срок от един месец е длъжен да уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа.
clxxxvii Чл. 122. (1) Дейността на попечителя е почетна. (2) Попечителят е длъжен да се грижи за личността и за запазване интересите на поставения под попечителство. Той дава съгласие за извършване на правни действия от последния. Длъжен е да се грижи и за отглеждането, възпитанието и образованието на непълнолетния. (3) Правилата на чл. 117, ал. 3, 118, ал. 1, и 120 се прилагат съответно и при попечителството. За теглене на суми от паричните влогове се изисква разрешение от районния съд.
clxxxviii Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. (2) Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. (3) Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.
clxxxix Чл. 1. Тази наредба установява реда и начина на регистрацията на данните, които определят гражданското състояние на лицата в Народна република България. cxc Чл. 2. (1) Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон. cxci Чл. 8. (1) Основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните: 1. име;
2. дата - ден, месец, година, и място на раждане; 3. пол;
4. гражданство; 5. единен граждански номер. (2) В данните за гражданската регистрация на чужденците в Република България се включва и личният номер на чужденеца.
cxcii Чл. 9. (1) Името на гражданите на Република България и на чужденците, родени на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. (2) Името на чужденците и на българските граждани, родени извън територията на Република България, се вписва в регистрите за гражданско състояние и в регистрите на населението, както е изписано в националния им документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои. cxciii Чл. 103. (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен. (2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име. (3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.
cxciv Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ. cxcv Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит. cxcvi Чл. 429. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства. cxcvii Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. cxcviii Чл. 31. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена. cxcix Чл. 13. (1) Не може да сключи брак лице: 1. което е свързано с друг брак; 2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение; 3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея. (2) Не могат да сключват брак помежду си: 1. роднини по права линия; 2. братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително; 3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. cc Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. (2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната. cci Чл. 71. (1) Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на родителите районният съд по местоживеенето им, след като изслуша детето, ако е навършило десет години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред. (2) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва Чл. 120. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника освен ако важни причини налагат да живее другаде. (2) Когато местоживеенето бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от районния съд да издаде заповед за връщането на поставения под настойничество в определеното му място на живеене. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред. ccii Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши: а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението; б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й; в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението. cciii Чл. 37. (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. поправителен труд без лишаване от свобода; 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. задължително заселване без лишаване от свобода; 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място; 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. cciv Чл. 89. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. (2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място. (3) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва наименование на улица - площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент. (4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му. ccv Чл. 90. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. (2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето. ccvi Чл. 93. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. (2) Постоянният адрес е винаги на територията на Република България. (3) Всяко лице може да има само един постоянен адрес. (4) Български граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистрите на населението на район "Средец" на град София. Чл. 94. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава. (2) Всяко лице има само един настоящ адрес. (3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се вписва в личния регистрационен картон, а в автоматизираните информационни фондове се отразява само държавата. Чл. 95. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до общинската администрация. (2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. (3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. (4) Образецът на заявлението се утвърждава с постановление на Министерския съвет. Чл. 96. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до общинската администрация. (2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. (3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. (4) Образецът на адресната карта се утвърждава с постановление на Министерския съвет. Чл. 97. (В сила от 1.01.2000 г.) Български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български документ за самоличност, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България. ccvii Чл. 35. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. (2) Актовете за гражданско състояние за събития, за които няма данни на територията на коя община са станали, се съставят в общината или кметството, на чиято територия е установено събитието. (3) Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.
ccviii Чл. 43. (1) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено и да се обяви устно в срок 5 дни, като денят на раждането не се брои. (2) Съобщението за раждане се съставя писмено по утвърден с правилника по чл. 11, ал. 2 образец. Съобщаването на раждането е задължение на: 1. ръководителя на здравното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е станало в здравно заведение; 2. компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в здравно заведение; 3. длъжностното лице по гражданското състояние, когато в населеното място няма компетентно медицинско лице.
ccix Чл. 43. (3) Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично или чрез нотариално упълномощено лице. (4) В случаите, когато бащата е починал, отсъства от населеното място или е в невъзможност да обяви раждането поради тежка болест, лишаване от свобода и други причини, ако е в неизвестност или е неизвестен, обявяването се извършва от лице, присъствало на раждането. Ако раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението да обяви раждането е на лицето, в дома на което е станало раждането. Майката също може да обяви за раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице. ccx Чл. 45. (1) Актът за раждане съдържа: 1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район; 2. номер на акта и дата на съставяне; 3. номер на оригиналното удостоверение; 4. дата - ден, месец, година, час и минута на раждането; 5. място на раждане - област, община, населено място или държава, ако детето е родено извън територията на Република България; 6. име на новороденото; 7. ЕГН на детето (попълва се само за български граждани); 8. пол и гражданство; 9. данни за родителите - имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство, постоянен адрес; 10. документ, удостоверяващ раждането; 11. обявител - имена, ЕГН, постоянен адрес; 12. длъжностно лице - имена,ЕГН и подпис; 13. бележки. ccxi Чл. 49. При припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. Името на детето се съставя по реда на членове 12-14. Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс. ccxii Чл. 50. (1) При пълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на заверен препис от решението на съда съставя нов акт за раждане. Актът за раждане се съставя в общината или кметството, посочено в съдебното решение, в текущия регистър с дата - датата на съставяне на акта, като за обявител се подписва единият от осиновителите. ccxiii Чл. 59. Акт за смърт на лице, което съдът с влязло в сила решение е обявил за умряло, се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в населеното място по постоянния адрес на обявения за умрял въз основа на препис от влязлото в сила решение. В този случай актът за смърт не се подписва от обявителя. ccxiv Чл. 63. Актовете за гражданско състояние на военнослужещи, които се намират извън територията на Република България или са на територията на страната, но поради военни действия са лишени от възможността да съобщят на гражданските власти, се съставят от военнослужещи, определени от командването да изпълняват такива функции. Тези военнослужещи съставят актове за гражданско състояние и на граждански лица, които съпровождат войската. Актовете се водят в общ регистър, като се попълват на ръка. ccxv Чл. 66. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон. (2) Актове за раждане или смърт се съставят в срок 24 часа от настъпването на съответното събитие. ccxvi Чл. 67. (1) Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните актове за гражданско състояние в службата за гражданското състояние при общината в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българското дипломатическо или консулско представителство в страната, в чието пристанище влезе корабът. Ако в страната няма българско представителство, капитанът на кораба е длъжен да изпрати преписите на българския дипломатически или консулски представител в най-близката страна, където има българско дипломатическо или консулско представителство. ccxvii Чл. 70. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. ccxviii Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на: 1. осиновяващия; 2. родителите на осиновявания; 3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания; 4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години. (2) Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е неизвестно. (3) Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава управителят на заведението.
ccxix 14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт. Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето. 15. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието. 16. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт. При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 18. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска: а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения; б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаял, че обявеният за умрял е жив, и в) изпълнението на задълженията по чл. 12 ал. 2 от деня на поканата. Прекратеният брак не се възстановява.
ccxx Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ. Чл. 437. В молбата трябва да се посочи: а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт; б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи и в) доказателствата за подлежащия на установяване факт.
Чл. 438. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, организациите и учрежденията, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен това се призовава и прокурорът. (2) Заинтересувани се считат: а) лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването; б) организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят, и в) организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използува постановеното от съда установяване. (3) Ако заинтересуваното лице по б. "а" не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересуваните организации или учреждения по б. "в" могат да се представляват и от техните местни поделения.
Чл. 439. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в някое учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства още и със заключението на вещи лица относно подготовката на молителя. (2) В този случай като заинтересувано учреждение по б. "в" на предходния член се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.
Чл. 440. (1) В решението на съда трябва да се посочи установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които този факт е установен. (2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред. (3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 438, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта. 
Чл. 441. По същия ред и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в документите по чл. 436, когато законите не предвиждат друг ред за поправяне на тия грешки.
Чл. 442. Когато фактите по чл. 436 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тая глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на чуждата държава, в територията на която фактът е настъпил. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да се занимаят с молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане. ccxxi Чл. 34. (2) Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. ccxxii Чл. 154. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползува от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила.
Чл. 155. Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
Чл. 156. (1) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. (2) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.
ccxxiii Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит. ccxxiv Чл. 22. (1) На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни (НБД) "Население". (2) Личният регистрационен картон се съставя и съхранява в общината и в кметството, в които е постоянният адрес на лицето. Чл. 23. (1) Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри на населението и компютърният му еквивалент е Националната база данни "Население". (2) Регистърът на населението в общината и кметството се състои от личен регистрационен картон на лицата, имащи или имали постоянен адрес в тази община. (3) Регистърът на населението във всяка община се състои от: 1. регистър на българските граждани; 2. регистър на чужденците по чл. 3, ал. 2, т. 2; 3. регистър на починалите лица; 4. архивен регистър. Чл. 24. (1) Регистрите на населението в общините се поддържат върху хартиен носител и компютърният им еквивалент е Локална база данни (ЛБД) "Население", които са част от ЕСГРАОН. (2) Въз основа на регистрите на населението се издават удостоверения от общинската администрация. Редът за издаването им и образците за тях се определят в правилника по чл. 11, ал. 2. Чл. 25. Личният регистрационен картон съдържа следните данни: 1. име; 2. псевдоним (ако има такъв); 3. пол; 4. дата на раждане - ден, месец, година; 5. единен граждански номер, а за чужденците - и личен номер на чужденеца; 6. гражданство; 7. място на раждане - област, община, населено място, а за родените извън територията на Република България - и държава; 8. акт за раждане - номер, дата и място на съставяне; на чужденците се вписва акт за раждане само ако са родени в Република България; 9. постоянен адрес - област, община, населено място, жилищен комплекс, улица, номер на сграда, номер на вход, номер на етаж, номер на апартамент; 10.образование (степен,специалност); 11. семейно положение; 12. акт за сключен брак - номер, дата, място на съставяне; дата и място на сключване на брака, ако не е сключен в Република България; 13. съпруг/а - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт; 14. съдебно решение за развод - номер, дата и място на постановяване; 15. деца - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите -номер, дата и място на съставяне на акта за смърт; 16. майка - ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт; 17. баща - ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт; 18. братя/сестри - ЕГН или дата на раждане, име, име на другия родител - ако не е еднокръвен или едноутробен, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт; 19. издаден документ за самоличност - вид, номер, дата на издаване; 20. правни ограничения (вид); 21. изменение по всички точки от 1 до 20 включително, предходен постоянен адрес, особености, дата на съставяне на личния регистрационен картон, име и подпис на длъжностното лице; 22. починал - дата, място и причина за смъртта; акт за смърт - номер, дата и място на съставяне. Чл. 26. (1) Личният регистрационен картон на българските граждани (ЛРК-Б) се създава въз основа на един от следните документи: 1. съобщение или удостоверение за раждане; 2. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община; 3. удостоверение за българско гражданство, придружено с копие от документи за гражданско състояние и заявление за постоянен адрес в тази община. (2) Личен регистрационен картон на чужденец (ЛРК-Ч) по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи: 1. разрешение за постоянно пребиваване; 2. удостоверение на лице със статут на бежанец или съобщение за раждане на дете от родители със статут на бежанци; 3. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община; 4. удостоверение за лица без гражданство. Чл. 27. Данните в личния регистрационен картон се вписват и поддържат въз основа на необходимите за това документи или въз основа на извлечение от записа на лицето в Национална база данни "Население". Чл. 28. Личният регистрационен картон се пази в продължение на 130 години, считано от датата на създаването му, след което се предава в Държавния архив. Чл. 29. Регистърът на българските граждани се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани на живите български граждани с постоянен адрес в тази община. Чл. 30. Регистърът на чужденците се състои от всички лични регистрационни картони на чужденци на живите чужденци с постоянен адрес в тази община. Чл. 31. Регистърът на починалите лица се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани и лични регистрационни картони на чужденци с внесени данни за смъртта. Чл. 32. Архивният регистър се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани и лични регистрационни картони на чужденци на лицата, на които постоянният адрес вече не е в тази община. Чл. 33. Общините и районите поддържат компютърни регистри за населението на територията си и могат да архивират личните регистрационни картони по ред, определен от Министерския съвет. ccxxv 131. Юридическите лица са носители на права и задължения. Те придобиват права и задължения чрез своите органи.
132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им. 133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.
ccxxvi 131. Юридическите лица са носители на права и задължения. Те придобиват права и задължения чрез своите органи. ccxxvii Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. (2) Границите на общините се определят след допитване до населението. (3) Общината е юридическо лице.
ccxxviii Чл. 234. (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител. ccxxix Чл. 3. (4) Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите. ccxxx Чл. 62. (1) Образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон. (2) Образуването и преобразуването на общинските предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва с решение на общинския народен съвет. (3) Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества.
ccxxxi Чл. 17. (2) Собствеността е частна и публична. |