Юридически лица с нестопанска цел

На законодателно ниво уредбата се дава преди всичко от ЗЮЛНЦ, но би следвало да се държи сметка и на неотменените 131 –133а ЗЛС, новият ЗПП и ЗВероизп от 1947 г., КТ, който урежда синдикалните организации като тип юридически лица с нестопанска цел.

Трябва да се отбележи, че политическите партии, организациите, осъществяващи религиозна дейност и синдикалните организации, по силата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЮЛНЦ, се уреждат с отделни закони.^cclix

Видове юридически лица с нестопанска цел

1.Според целите, които преследват юридическите лица с нестопанска цел биват следните видове:

-политически партии

-синдикални организации

-религиозни сдружения

-професионални съюзи

-научни съюзи

-спортни дружества

-културно-просветни дружества и т.н.

а) отворен тип юридически лица с нестопанска цел (синдикатите напр.) – т.е. всяко лице може да членува в тях

б) затворен тип юридически лица с нестопанска цел (напр. съюз на архитектите, на лекарите, на юристите и пр.) – особеното е, че не всеки може да бъде член на едно такова сдружение, а само онези лица, чиято професия (занятие) се покрива с предмета на дейност на съответното сдружение.

3.Според наличието/липсата на членски състав, юридическите лица с нестопанска цел се подразделят на:

а) сдружения – те имат корпоративно устройство. Особеност е, че докато обикновеното изискване спрямо сдруженията е, техните членове да са физически лица, то членове на сдруженията, осъществяващи общественополезна дейност, могат да бъдат както физически, така и юридически лица – 19 ЗЮЛНЦ.^cclx

б) фондации – при фондациите няма членски състав.

Когато се касае за организации с членски състав, се поставя въпроса за тяхната правосубектност – принципът е, че само дееспособни лица могат да членуват в тях.

Друга особеност е при синдикалните организации – в синдикатите могат да членуват както лица, намиращи се в трудово правоотношение, така и лица, които се намират в приравнено нему правоотношение, т.е. членове на синдикални организации могат да бъдат и непълнолетните, които работят.

ЗЮЛНЦ дава една нова уредба на този тип юридически лица – в него структурно се включва една встъпителна част, в която влизат общите правила, важими за всички юридически лица с нестопанска цел (Глава първа от ЗЮЛНЦ).

ЗЮЛНЦ, подобно на ЗЛС, прави една диференциация в зависимост от вида на съответното юридическо лице с нестопанска цел (дали е сдружение или е фондация), но от друга страна законът прави и разграничение в зависимост от характера на извършваната от юридическото лице с нестопанска цел дейност – дали дейността се извършва в частна или в обществена полза. Такъв е смисълът на 2 ЗЮЛНЦ, който допуска възможността за самоопределение на юридическите лица с нестопанска цел.^cclxi

В общите си разпоредби ЗЮЛНЦ отделя място за въпроса, свързан с дейността и целите, към които е насочено функционирането (дейността) на юридическите лица с нестопанска цел, както и за принципните положения, на които почива избора на средства за осъществяване на съответната дейност. Тук има някои законотворчески неточности – 3 ЗЮЛНЦ (“Цел на дейност”), всъщност урежда свободата при избора на средства при реализирането на дейността на юридическите лица с нестопанска цел, ограничаването на средствата и границите, в които тези юридически лица могат да извършват и стопанска дейност.^cclxii Друго несъответствие е 2 ЗЮЛНЦ (“Определяне на дейността”), който закриля принципът за свободата при избор на целите. Т.е. има едно смесване на понятия, които задължително трябва да присъстват като индивидуализиращи белези в устава на сдруженията (20 ЗЮЛНЦ)^cclxiii и фондациите (34 ЗЮЛНЦ).^cclxiv

Целта на организациите с нестопанска цел не е дефинирана изрично, не е определено също така какво е съдържанието и значението на целите при тези юридически лица. Това е един пропуск на законодателя, тъй като понятието “цел” е ключово при юридическите лица с нестопанска цел, защото обуславя валидността на правния субект, т.е. най-малкото би било неоправдано да се създава такова юридическо лице, ако то не си е поставило за постигане някаква цел (б. М. Ш.). Независимо от този безспорен пропуск, целта на юридическото лице с нестопанска цел трябва да е на първо място постижима, от друга страна да не противоречи на закона и добрите нрави и не на последно място – да не заобикаля императивните законови норми.

Актът, чрез който се учредява едно юридическо лице с нестопанска цел е било едностранна сделка (при фондациите), било многостранна сделка (при сдруженията). Целта е онова, към което е насочена дейността на съответното юридическо лице, докато предмета на дейност са фактическите и правните действия, които то извършва.

В ЗЮЛНЦ се прави следното разграничение – понятието “предмет на дейност” се отнася само до онези юридически лица с нестопанска цел, които извършват и стопанска дейност, докато при “нормалните” юридически лица с нестопанска цел се говори за “цел и средства”.

Хипотезата обаче е по-друга при юридическите лица с нестопанска цел, които извършват и стопанска дейност – те трябва да посочат извършването и на тази стопанска дейност в устава си.

Възникването на юридическите лица с нестопанска цел става по нормативно-регистрационната система, като и тук в правопораждащия фактически състав елементите са два:

1.Многостранна сделка (напр. учредителният договор при сдруженията) или едностранна сделка (при фондациите).

2.Охранително производство, в резултат от което юридическото лице с нестопанска цел се вписва в регистъра за юридическите лице с нестопанска цел към ОС.

ЗЮЛНЦ изрично предвижда, че правоспособността на този вид юридически лица възниква с вписването в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел към ОС по седалището на юридическото лице. Тази правоспособност е универсална (обща), тъй като съгласно 6, ал. 3 ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел са носители на всички права и задължения, които не са свързани с естествените качества на физическите лица и могат да притежават имущество.^cclxv

Юридическите лица с нестопанска цел имат наименование, за което също важат изискванията при търговските дружества – наименованието трябва да включва ясно означение за вида на юридическото лице с нестопанска цел, да не въвежда в заблуждение третите лица и да не накърнява добрите нрави, да е изписано на български език и т.н.^cclxvi

По-детайлно е уредена защитата на наименованието чрез иск за защита правото на име – вписаното в регистъра юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко друго юридическо лице с нестопанска цел, което е вписано по-късно и носи същото наименование, да преустанови неговото използване (7, ал. 5 ЗЮЛНЦ). Т.е. дори не е необходимо юридическото лице с нестопанска дейност, което неправомерно си служи с наименование на друго такова, да вписано.

Устройство на юридическите лица с нестопанска цел

Отклонение от предвидените норми в ЗЮЛНЦ може да има в учредителния акт или устава на съответното юридическо лице с нестопанска цел (11, ал. 1 ЗЮЛНЦ).^cclxvii

ЗЮЛНЦ изрично предвижда материята, свързана с преобразуването и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел:

1.Преобразуване на юридическите лица с нестопанска цел – 12, ал. 1 ЗЮЛНЦ предвижда, че юридическите лица с нестопанска цел могат да се преобразуват в друг вид юридически лица с нестопанска цел, да се вливат, да се сливат, да се отделят или разделят.^cclxviii Ал. 3 от същия член предвижда, че членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е сляло или вляло в друго юридическо лице с нестопанска цел, стават негови членове, а членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е разделило, стават членове на новообразуваните юридически лица с нестопанска цел и то по избор.^cclxix Според 12, ал. 2 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел, които са се отделили или разделили, отговарят солидарно за задълженията, възникнали до преобразуването им.^cclxx

2.Прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел. Прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел е уредено в 13 ЗЮЛНЦ^cclxxi и бива следните видове:

а) ex lege – когато е изтекъл срокът, за който то е учредено

б) с решение на върховния си орган (Общото събрание)

в) с решение на ОС по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:

-юридическото лице с нестопанска цел не е учредено по законния ред

-когато извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави

-когато съответното юридическо лице с нестопанска цел е обявено в несъстоятелност

Ликвидация на юридическите лица с нестопанска цел

Когато прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел не на основание решение на ОС (когато е било заради изтичане на срока, за който то е учредено, било по решение на Общото събрание), прекратяването се вписва служебно и се назначава ликвидатор. Поначало ликвидаторът е управителния орган на юридическото лице с нестопанска цел или конкретно определено от него лице.

14, ал. 4 ЗЮЛНЦ предвижда, че що се касае за ликвидация/несъстоятелност, за юридическите лица с нестопанска цел се прилагат разпоредбите на ТЗ,^cclxxii т.е. макар в ТЗ да се имат предвид само търговците, ЗЮЛНЦ препраща към неговите разпоредби.

В хода на ликвидацията се извършват всички действия, както и при ликвидацията на търговските дружества – събират се вземанията на юридическите лица с нестопанска цел и се изплащат задълженията към кредиторите. Особеност е, че разпределението на останалото имущество става било по правилата, записани в устава (учредителния акт) на юридическото лице с нестопанска цел, било по решение на върховния орган. Ако такова решение не се вземе, то тогава разпределението на оставащото имущество се прави по решение на ликвидатора.

Когато в устава (учредителния акт) или по решение на върховния орган/ликвидатора, е прието имуществото да отиде у определено лице, но то не съществува или не може да бъде определено точно, то тогава имуществото преминава у общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел – 15, ал. 2 ЗЮЛНЦ.^cclxxiii

След разпределението на имуществото, ликвидаторът иска заличаване на вписването на юридическото лице с нестопанска цел, с което последното престава да съществува в правния мир.

Минималният брой лица за учредяването на едно сдружение, са 3, като е без значение дали са физически или юридически), които се обединяват за извършването на дейност с нестопанска цел. Ако сдружението се самоопредели (т.е., ако извършва дейност в обществена полза), то тогава учредителите трябва да бъдат 7 физически лица или 3 юридически лица.

На учредителното събрание трябва да се приеме устав, който да съдържа всички правно-индивидуализиращи белези на юридическите лица с нестопанска цел – наименование, седалище, цели и средствата за постигането им, определяне вида на дейност, предмет на дейност, органи на управление, клонове на сдружението, правомощия на органите на управление, правилата, относно представянето на сдружението пред третите лица и т.н. (20 ЗЮЛНЦ).^cclxxiv

Членственото правоотношение при сдруженията се свежда в:

1.На първо място в едно имуществено задължение – имуществените вноски, които всеки член на сдружението е длъжен да направи, ако това е предвидено в устава. Членовете на сдружението отговарят само до дела си, предвиден в устава. Имуществената отговорност на сдружението е отделена от тази на неговите членове.

2.От друга страна в неимуществените правоотношения – всеки член има право да избира и да бъде избиран в управителния съвет, да бъде информиран за дейността на сдружението, да се ползва от имуществото му и резултатите от дейността му, по предвидения в устава ред (21, ал. 2 ЗЮЛНЦ).^cclxxv

Имуществените права са прехвърлими, докато неимуществените – са непрехвърлими.

Прекратяването на членственото правоотношение става при:

-едностранно волеизявление от страна на някой от членовете

-със смъртта или поставянето под пълно запрещение на някой член

-с изключване от сдружението по решение на Общото събрание

-с прекратяването на сдружението

Изключване може да стане и по решение на Управителния съвет, ако това е предвидено в устава.

Органи на сдружението

1.Върховният орган на сдружението е Общото събрание. Правомощията му са свързани с вземането на решения за промяна/допълване на устава, за да формира управителните органи, да приема/изключва членове от сдружението (това правомощие може да се предостави и на Управителния съвет), да взема решения за преобразуване и прекратяване на сдружението и т.н.

Поначало тези решения подлежат на съдебен контрол, като споровете по законосъобразност на решенията на Общото събрание могат да се водят от всеки член на събранието или негов орган, или от прокурора. Преклузивният срок за обжалване е един месец, а онези членове на сдружението, които не са присъствали на събранието, могат да обжалват решението му не по-късно от една година от неговото узнаване.

2.Управителен съвет – управителният съвет на сдружението се състои от минимум три лица, като те биха могли да са и юридически. В последния случай, юридическите лица могат да посочват като преки участници в управителния орган и лица, които не са членове на сдружението, т.е. лицата, които са членове на Управителния съвет, трябва да са членове на сдружението, като само, когато в него участват юридически лица, членовете на изпълнителния орган могат и да не са негови членове.

Членовете на Управителния съвет се избират за срок от пет години, като в неговите компетенции е да избере свой председател, освен, ако в устава не е посочено друго.

Управителният съвет има типичните правомощия, които имат изпълнителните органи и при другите типове юридически лица – да управлява и представлява сдружението, да привежда в действие решенията на Общото събрание, а може също така и да се разпорежда с имуществото на сдружението, ако в устава е предоставено това право.

Поначало контрол от страна на държавата върху дейността на сдруженията не се предвижда в 4 ЗЮЛНЦ, който урежда взаимоотношенията между тези юридически лица с нестопанска цел и държавата. Последната упражнява само контрол за законосъобразност в хода на вписването. Напротив, изрично е записано, че държавата може да насърчава и подпомага юридическите лица с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза – предвидени са облекчения от данъчен, кредитно-лихвен, митнически и т.н. характер.^cclxxvi

Контрол от страна на държавата върху учредяването и дейността на сдруженията има в хипотезата на онези от тях, които осъществяват религиозна дейност – регистрацията става по ЗВероизп, като режимът е разрешителен.

Фондациите нямат членски състав. Тъй като поначало в ЗЮЛНЦ няма определение за този вид юридически лица с нестопанска цел, формулировката на фондациите може да се даде по следните два начина:

1.Фондацията се определя като юридическо лице без членове, на което гражданско-правните субекти, които го създават предоставят безвъзмездно имущество определени нестопански цели, които то ще осъществява, както и органите, които ще осъществяват тези цели, т.е. фондацията се определя като юридическо лице-учреждение.

2.Фондацията се определя като имущество с определено предназначение.

Като юридическо лице, фондацията се учредява доброволно от гражданско-правни субекти, които обаче не са негови членове, а само предоставят имущество за осъществяване на дейността й, определят целите, които преследва и органите й. Органите на фондациите не е задължително да бъдат посочени в учредителния акт, тъй като 34, ал. 2 ЗЮЛНЦ изрично посочва, че, за да има валидност учредителният акт, е необходимо в него да са посочени само целите, преследвани от фондацията и предоставеното й имущество.^cclxxvii Следователно останалите реквизити, съдържащи се в учредителния акт (34, ал. 1 ЗЮЛНЦ),^cclxxviii не са предпоставка за действителността на акта на учредяване.

Фондациите се учредяват по особен начин – или с едностранен учредителен акт inter vivos, или с едностранен учредителен акт mortis causa, т.е. актовете, с които се предоставя имущество на фондациите са следните:

1.Едностранна правна сделка, която поражда действие след смъртта на завещателя.

2.Дарение (отново едностранна правна сделка), което поражда действието си приживе. Тук има една особеност – не се касае за договор (под каквато форма е заложено дарението в 225 – 227 ЗЗД), тъй като той изисква наличието на две страни, а тук, при фондациите, дарението предшества учредяването на юридическото лице и следователно, към момента на извършването на дарението втори субект няма. Затова дарението при фондацията може да се обясни като едностранна сделка, която проявява действието си под отлагателно условие.

В тази връзка е и 33, ал. 4 ЗЮЛНЦ, където се съдържа законодателната фикция, според която имуществото, предоставено чрез учредителния акт, се счита имущество на фондацията от датата на извършване на учредителния акт приживе или от датата на откриване на наследството.^cclxxix Т.е. имуществото на фондацията е нейно от момента на възникването й доколкото тя изобщо е възникнала.

Когато фондацията се учредява чрез дарение, необходимо е учредителният акт да има нотариално заверени подписи. Ако се касае за вещни права върху недвижими имоти, учредителният акт трябва да се впише от съдията по вписванията при РС.

Учредителите нямат качеството на членове на фондацията. Само в 36 ЗЮЛНЦ се говори за запазване на права за учредителите или за трето, посочено от тях лице.

Други лица, които имат връзка с дейността на фондациите са бенефициерите, които поначало не могат да претендират никакви права срещу фондацията, освен тогава, когато се касае за фондации, определили се да извършват дейност в обществена полза.

Фондациите следва да се разграничават от фондовете, които понякога могат да са и юридически лица. Това отграничаване е необходимо, тъй като, когато става въпрос напр. за фонд за построяване на църква, касае се за обособено имущество, което не е имущество на юридическо лице, а се събира от други юридически лица. Понякога обаче фондът е обособен като юридическо лице (напр. Фонд “13 века България”), но разграничителният критерий не е абсолютен.

Фондациите следва да се разграничават и от спонсорския договор. Последният е договор, при който едно лице предоставя едно имущество на друго лице срещу някакво насрещно задължение. Фондацията би могла да встъпи по правоотношение по един спонсорски договор.

Видове фондации

Както сдруженията, така и фондациите могат да се определят като:

1.Юридически лица с нестопанска цел, извършващи и стопанска дейност

2.Юридически лица с нестопанска цел, неизвършващи стопанска дейност

3.Юридически лица с нестопанска цел, извършващи общественополезна дейност

4.Юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в частна полза

Правопораждащият фактически състав при фондациите обхваща следните два елемента:

1.Безвъзмездна едностранна сделка – inter vies или mortis causa.

2.Охранително производство (вписване).

Искът за вписване от учредителя. Когато фондацията възниква по завещание, искането за вписване се прави от изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт (34, ал. 3 ЗЮЛНЦ).^cclxxx

Предвид на това, че фондацията възниква с акт mortis causa, в законът е предвидена особена техника за изменение и допълнение на учредителния акт, когато това не е възможно. В този случай, заместващ волята на учредителя е ОС по седалището на фондацията, който се сезира с искане за промяна/допълнение на учредителния акт, т.е. тук има изменение на една едностранна сделка по съдебен ред. Сходно е положението и при допълването на договора по 300 ТЗ.^cclxxxi

Други хипотези, при които ОС по седалището на фондацията замества волята на учредителя са случаите, когато в учредителния акт не са посочени органите на фондацията (35, ал. 4 ЗЮЛНЦ)^cclxxxii или тогава, когато органите на фондацията не са в състояние да вземат решение за попълване на състава си (35, ал. 3 ЗЮЛНЦ).^cclxxxiii

Това са и трите изключения, при които волята на Окръжния съд по седалището на фондацията замества волята на учредителя й.

Фондациите по принцип имат само един орган, но, ако волята на учредителят е предвидила повече органи, то тогава за съотношенията между тези органи, се прилагат правилата, уреждащи правоотношенията между органите при сдруженията.

ЗЮЛНЦ въвежда тези нови категории.

Особеност е, че за юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, освен на общите правила, се подчиняват и на специални правила, т.е. юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност могат да бъдат както фондациите, така и сдруженията.

Дейността на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност е да подпомагат развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката , културата, да подпомагат социално слабите, инвалидите и лицата, нуждаещи се от помощ, да защитават човешките права, околната среда или други цели, определени със закон (38, ал. 1 ЗЮЛНЦ).^cclxxxiv

Законът неизчерпателно посочва целите на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност. Това изброяване има примерен характер, тъй като е предвидено целите да са и други. Следователно, констатирането на отклонение от целите на юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, ще е недействително. Тези цели определят и лицата, които ще ги изпълняват.

Едно юридическо лице с нестопанска цел се самоопределя като извършващо общественополезна дейност било чрез устава си/учредителния акт, било последващо, т.е. възможно е това да стане и чрез изменение в устава (при сдруженията). По-деликатен е въпросът с фондациите, в чиито учредителен акт не е записано, че тя извършва общественополезна дейност. Възниква питането – може ли това самоопределяне да стане в последствие чрез промяна на учредителния акт? Ал.1 на чл. 2 ЗЮЛНЦ^cclxxxv трябва да се тълкува стриктно и да не се прилага спрямо фондациите, освен, ако при стриктното тълкуване на учредителния акт, би се стигнало до извода, че волята на учредителя допуска самоопределянето на съответната фондация като юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност. Това ограничително тълкуване се налага и от разпоредбите на 34, ал. 4 ЗЮЛНЦ^cclxxxvi - т.е. рамките, в които съдът е ограничен да внася промени в учредителния акт на фондациите.

Определянето на юридическото лице с нестопанска цел като такова, което извършва дейност в обществена полза, става в регистъра за юридическите лица при ОС по седалището му. След вписването на съответното юридическо лице с нестопанска цел като извършващо общественополезна дейност, вписването става неотменимо в смисъл, че в последствие не се допуска юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел, извършващо дейност в частна полза (42 ЗЮЛНЦ).^cclxxxvii

След вписването си в регистъра към съответния ОС, юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност подлежи на вписване и в още един регистър – този към Министерството на правосъдието. Заявените обстоятелства в този втори регистър се вписват незабавно по решение на министъра на правосъдието. Отказ да се впише юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност е възможен, когато то не е вписано в регистъра на ОС по седалището си или дейността му е противозаконна (и двете изисквания са глупави). Тези решения за отказ за вписване могат да се обжалват пред ВАС в четиринадесет дневен срок.

Значението на това второ вписване е в следните насоки:

1.Като че ли това вписване в Министерството на правосъдието има оповестително действие – всяко вписано обстоятелство се счита за известно на третите лица от деня на вписването (45, ал. 8).^cclxxxviii

2.Важно е, че това вписване в централния регистър няма конститутивен характер.

Изключение от този принцип се наблюдава при заварените от ЗЮЛНЦ юридически лица с нестопанска цел, които искат да бъдат определени като такива, осъществяващи общественополезна дейност. Тези юридически лица с нестопанска цел не се пререгистрират в ОС, а само подават заявление за вписване към централния регистър, като вписването се съобщава служебно на регистъра към ОС.

3.Вписването в централния регистър има определено правно значение с оглед пораждането на определени права за юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, т.е. от датата на вписване в централния регистър е моментът, от който за съответното юридическо лице възниква правото да ползва съответните данъчни, митнически и т.н. облекчения.

Органи на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност

При юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност има върховен орган, който е колективен и управителен орган, които провежда решенията на върховния орган. Последният взема решенията си по правилата, по които взема решението си Общото събрание на сдружението (32, ал. 4 ЗЮЛНЦ).

Юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност могат да набират приходи и от друга дейност, като законът ограничава сделките, които тези юридически лица сключват с лица от състава на органите си – за безвъзмездно изразходване на имуществото му, е необходимо мотивирано решение на върховния му орган с мнозинство 2/3 от всички негови членове, когато това изразходване е в полза на: лица от състава на другите му органи и техните съпрузи, роднините им по права линия (без ограничение), роднините по съребрена линия (до четвърта степен) или роднините по сватовство (до втора степен включително); лицата, които са били в управителните му органи до две години преди датата на вземане на решението за безвъзмездно изразходване; юридическите лица, които са го финансирали до три години преди вземане на такова решение и юридическите лица, в които роднините на членове на юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност са управители или могат да наложат/възпрепятстват вземането на решения (41, ал. 3 ЗЮЛНЦ).^cclxxxix

Юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност е поставено под един по-завишен административен контрол – съществува задължението на такива юридически лица с нестопанска цел, да предоставят за проверка от лицензиран експерт-счетоводител дейността си, да предоставят публичен доклад за дейността си, да предоставят отчет за безвъзмездно полученото имущество. Тази информация се предоставя и на централния регистър, като юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност се намират под текущ контрол от страна на министъра на правосъдието (46 и 47 ЗЮЛНЦ).^ccxc

Ако юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност системно не предоставя тези данни, извършва противозаконна дейност, системно не внася в срок публичните си вземания или пък е останало с членове под изискуемия минимум за повече от шест месеца, вписването му в централния регистър се заличава служебно от министъра на правосъдието. Такова искане за заличаване на вписването могат да правят прокурорът или органите на държавния финансов контрол (48, ал. 1 ЗЮЛНЦ).^ccxci Това решение може да се обжалва пред ВАС и факта по заличаването се отбелязва служебно в регистъра при съответния ОС.

Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите от наличните средства, а, ако това е невъзможно – да осребри първо движимото, а след това и недвижимото имущество на юридическото лице с нестопанска цел. Останалото след ликвидацията имущество, не може да се прехвърля на учредителите и настоящите и бившите членове на юридическото лице, на лицата, които са били в състава на органите и служителите му, на съпрузите на изброените досега лица, на роднините по права линия (без ограничение), на роднините по съребрена линия (до четвърта степен), на роднините по сватовство (до втора степен) на посочените по-горе лица, на юридическите лица, в които всички тези лица са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения (43 ЗЮЛНЦ).^ccxcii

Поредността на удовлетворяване, която е посочена в закона не е основателна, защото, ако юридическото лице вече се е ликвидирало, би следвало всичкото имущество да се осребри. Въпреки това, такова ограничение има резон от гл.т. разпоредбите на 44, ал. 1 ЗЮЛНЦ, според който останалото имущество трябва да се предостави на други лица с нестопанска цел за общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел.^ccxciii Ако това не стане, тогава останалото имущество се предоставя на общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност в ликвидация – 44, ал. 2 ЗЮЛНЦ.^ccxciv

Извършване на стопанска дейност от юридическите лица с нестопанска цел

12 КРБ предвижда, че сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси,^ccxcv 44 КРБ също урежда правото на гражданите да се сдружават,^ccxcvi а 19 КРБ предвижда, че закон определя условията за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица.^ccxcvii

Въпреки че в Конституцията не са разграничени двата типа юридически лица, нашето законодателство прави това отграничение между търговци и юридически лица с нестопанска цел.

ЗЮЛНЦ даде едно противоречиво решение на въпроса дали и при какви условия юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват стопанска дейност.

КС със своето решение № 10 от 1994 г. предвижда, че освен сдружения със стопанска и идеална цел, могат да съществуват и юридически лица с нестопанска цел, които да извършват стопанска дейност.^ccxcviii

6 ЗКПО обяви юридическите лица с нестопанска цел със стопанска дейност за данъчно-задължено лице.^ccxcix

В 38 ЗЮЛНЦ се изброяват някои типични нестопански цели и се определя, че другите цели на юридическите лица с нестопанска цел трябва да са законово определени.⁷⁰

За да се направи характеристика на юридическите лица с нестопанска цел, извършващи и стопанска дейност, трябва първо да се даде определение на понятието “стопанска дейност”, като формулировките са следните:

1.Стопанската дейност е дейност, при която се произвеждат стоки и се предоставят услуги срещу заплащане.

2.Стопанската дейност е дейност, която се извършва с цел печалба, дейност, при която приходите могат да покриват разходите.

Юридическите лица с нестопанска цел си остават с идеална цел, независимо, че извършват стопанска дейност, тъй като допустимостта да се извършва такава дейност, е изключение от основната им дейност. Доказателство за това е, че стопанската дейност на юридическите лица с нестопанска цел се ограничава в следните насоки:

1.Чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ определя стопанската дейност като допълнителна, т.е. неосновна, но свързана с нея.⁷¹ Следователно стопанската дейност се явява като средство за постигане на идеалната цел.

2.Основните сфери на дейност, в които юридическите лица с нестопанска цел извършват своята стопанска дейност са променени – напр. държавно висше учебно заведение не може да извършва услуги по предоставянето на образование срещу заплащане и т.н.

Повече въпроси поставя изискването на 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ, според който предметът на стопанска дейност се определя от устава/учредителния акт на юридическото лице с нестопанска дейност.⁷² Питането е дали това изискване не се явява ограничаване правоспособността на юридическото лице с нестопанска цел?

Изискването за вписване предмета на стопанска дейност не представлява ограничаване на правоспособността, тъй като в ЗЮЛНЦ няма предвидена санкция в случай, че юридическо лице с нестопанска цел извършва дейност, вън от вписаната. ЗЮЛНЦ не предвижда възможността на отменения 141 ЗЛС да се прекратява сдружение, извършващо дейност, извън вписаната в устава. 13 ЗЮЛНЦ предвижда прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел само, когато е изтекъл срока, за който е учредено, по решение на върховния си орган, с решение на ОС по седалището му, когато не е учредено по законния ред, когато извършва дейности, които противоречат на закона, добрите нрави или обществения ред или когато е обявено в несъстоятелност. В 13 ЗЮЛНЦ не е предвидено юридическото лице с нестопанска цел да се прекратява, когато извършва дейности, противоречащи на устава/учредителния акт. Следователно, едно юридическо лице с нестопанска цел може да извършва и стопанска дейност вън от дейността, вписана в устава/учредителния акт. Нещо повече – може да извършва стопанска дейност дори тогава, когато не е вписано въобще извършването на стопанска дейност. Оттук и изводът, че единственото ограничение е тази дейност да бъде допълнителна и приходите от нея да се използват за определените в устава/учредителния акт цели. Но дори приходът да е разпределен под формата на печалба за членовете на юридическото лице с нестопанска цел, това разпределение на печалбата, не е основание за недействителността на сделките, с които са придобити приходите.

Следователно основните различия между юридическите лица, извършващи основно стопанска дейност и юридическите лица с нестопанска цел, извършващи и стопанска дейност, остава забраната за последните да разпределят печалбата – те могат да я използват за постигане на целите си или да я рефинансират.

Юридическите лица с нестопанска цел, извършващи и стопанска дейност не могат да бъдат търговци по смисъла на 1, ал. 2 ТЗ,⁷³ тъй като те трябва да се регистрират в регистъра за юридически лица с нестопанска цел, а не по търговския регистър.

Оттук следва, че юридическите лица с нестопанска цел могат да бъдат обявени за търговци по 1, ал. 1 или 1, ал. 3 ТЗ,⁷⁴ когато извършват дейност, която по предмета и обема си изисква водене по търговски начин.

Регистрирането на юридическите лица с нестопанска цел обаче не е възможно и не е необходимо. Стопанската им дейност се подчинява на ТЗ, както и по отношение на търговските сделки, по които те са страна, така и по отношение на несъстоятелността (14, ал. 4 ЗЮЛНЦ).⁷⁵
28.Обекти на гражданските правоотношения – понятие, видове. Вещи, доход, плодове
Понятието “обекти на гражданското правоотношение” е един дискусионен въпрос, по отношение на който съществуват различни мнения:

1.Някои автори категорично отричат нуждата от използването на тази категория.

2.Повечето автори, които признават тази категория, не правят разлика между “обект” и “предмет” на гражданското правоотношение. Според проф. Кожухаров облигационното правоотношение няма обект.

Проф. Венелин Ганев счита, че обекта на правоотношението е съществен елемент, той е онова, около което се движи цялото съдържание на правоотношението и представлява някаква материална или духовна ценност, т.е. нещо, което осъществява връзката между идейното съдържание на правоотношението и неговата реализация.

Т.е., тъй като способът за задоволяване на определени интереси е субективното право, последното осъществява тази си функция именно поради връзката си с обекта. И тъй като обектът на гражданското правоотношение може да бъде както материален, така и нематериален, общото е, че обекта винаги има определена ценност, поради което се нарича още и благо.

Следователно определението за обект на гражданското правоотношение може да изглежда по следния начин: обектът на правоотношението е някакво благо, с което е свързано съдържанието на субективно право/правно задължение, онова благо, по повод и във връзка с което се формира поведението на правните субекти.

Според доц. Иван Русчев в теорията следва да се прави разграничение между “обект” и “предмет” на правоотношението. Предмет е онова, към което се стремят страните по правоотношението. Поради това е възможно да има две правоотношения с един и същ обект, но с различен предмет. Напр. договор за наем на имот и договор за продажба на имот. При продажбата, предмет на договора (т.е. на правоотношението) е отчуждаването на недвижимата вещ. При договора за наем на имот, предмет на правоотношението е предоставянето срочно и възмездно на едно благо.

Видове обекти на гражданското правоотношение

Проф. Павлова критикува тезата, че обект на всяко правоотношение е поведението, за което е обвързано задълженото лице. Това обаче е по-скоро не критика на това, какво представлява обекта в правоотношението, а на онова, каква е дължимата престация. От тази гл.т. почти безрезервно се приема тезата, че дължимият резултат, това е винаги някакъв обективен резултат, дори и тогава, когато изглежда, че предмет на задължението е някакво поведение. Напр., когато се сключат договори за обучение с учител, за правна защита с адвокат и т.н., задълженото лице дължи усилието, което полага, за да предаде знанията си/да защити довереника си. Става въпрос обаче за един резултат, който представлява предмет на дължимата престация, т.е. усилието като предмет, включва в себе си броя на взетите часове, знанията, които дава учителя и пр.

В крайна сметка може да се счита, че дължимият резултат е обект на правоотношението.

Гражданското правоотношение има различни обекти, като класификацията е следната:

А.Обекти на гражданското правоотношение биха могли да са вещи. Такива са всички вещни права, голяма част от облигационните права (напр. при договор за изработка, при договор за продажба и пр.). Субективното право на вземане при договора за цесия също може да е обект на правоотношението – тук предмет на правоотношението (на договора) е едно прехвърляне на едно вземане, което е обект на сделката.

Б.Обекти на гражданското правоотношение биха могли да са нематериални блага. Към тях спадат авторските творби, търговските марки, промишлените образци и т.н. Тук се формират специфични права – авторски права, право на интелектуалната собственост и пр.

В.Обекти на облигационни отношения могат да са и съвкупностите от имуществени права и фактически състояния – напр. продажбата по 15 ТЗ,^ccc където може да бъде продадено едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения; продажбата на наследство и т.н.

Тези обекти са предмет на регламентиране с правни норми най-вече в ЗАПСП, 110, ал. 2 ЗС, който определя движимите вещи и пр. Поначало правото се занимава с правата по повод и относно придобитите вещи.

Определение и характеризиращи белези на вещите

Вещта може да се определи като един материален обект, който съществува вън от човешкото съзнание. Вещите се различават от нематериалните блага по това, че при тях нещото, по повод и във връзка с което имаме права, е онзи специфичен начин на подреждане на мислите и специфичния израз.

Според 110, ал. 2 ЗС енергиите са приравнени на движимите вещи.^ccci

Характерно за вещта е, че има телесност, т.е. може да се усети при допир, нещо материално е.

Друга характеристика на вещите е това, че имат и някаква пространствена определеност. Поради това въздухът в своето свободно състояние не е вещ. Но, ако въздух бъде вкаран в един буркан напр., тогава ще придобие качествата на вещта.

Друго изискване е вещта да е достъпна. Става въпрос за това, че една вещ трябва да съществува реално, за да може да се упражняват определени права върху нея (б. - М. Ш.).

Самостоятелността на една вещ се осъществява чрез физическо обособяване. При недвижимите имоти вещите би могло да се обособят като самостоятелни и без да е налице физическа граница (парцелите напр.). Именно поради това са възможни искове като 109а ЗС.^cccii

Поначало, когато съвкупността от вещи е обект на гражданското правоотношение, тя няма характеристиката на отделна вещ. Поради това, продажбата на една имуществена съвкупност представлява продажба на отделните имуществени обекти, които се включват в нея. Продажбата на една имуществена съвкупност е една законодателна фикция, но тогава, когато се окаже, че едната от вещите, принадлежащи към тази съвкупност не е собственост на продавача, продажбата е недействителна.

Вещите биват следните видове:

1.Прости вещи – това са онези вещи, които се състоят само от един материален обект.

2.Сложни вещи – някои от простите вещи, в резултат на смесване или преработване се превръщат в съставна част на една сложна вещ, тъй като загубват своята самостоятелност. Важно е, че липсата на някоя от съставните части (някоя от съставляващите вещи) на сложната вещ, води до недействителност на съответното облигационно отношение.

3.Оборотни вещи – това са онези вещи, които са включени в гражданския оборот, тъй като могат да бъдат прехвърляни.

4.Вещи извън оборота – такива са вещите, публична държавна/общинска собственост, които са непрехвърлими. При прехвърляне на вещ, която е извън оборотна, сделката е нищожна.

5.Недвижими и движими вещи – 110, ал. 1 ЗС дава определението за недвижимите вещи^ccciii - това са земята, растенията, сградите, другите постройки и въобще всичко онова, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Всички останали вещи, които не са недвижими са движими вещи.

Единственият критерий за това разграничение е трайното прикрепване на вещта към земята/постройката от гл.т. на предназначението на вещта. Така напр. вратите и прозорците в една къща са недвижими вещи, тъй като предназначението им е да бъдат част от постройката.

6.Недвижими имоти – недвижими имоти са парцелите, уредени от ЗУТ, земеделските земи, уредени в ЗСПЗЗ и горите, уредени по ЗГ. Това деление има следното практическо значение:

а) ако се касае за прехвърлителни сделки с недвижими имоти, то принципът е разпоредбата на 18 ЗЗД^ccciv, т.е. договорите за прехвърляне на недвижими имоти или за учредяване на други вещни права върху имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт;

б) голяма част от актовете за придобиване на недвижими имоти подлежат на вписване в РС от съдиите по вписванията.

Разлика между недвижимите и движимите вещи се изразява и в придобивната давност по отношение на тях:

а) придобивната давност при движимите вещи е пет години, като е без значение дали владелецът е добросъвестен или не;

б) придобивната давност при недвижимите вещи зависи от това дали владелецът е добросъвестен или не:

-добросъвестните владелци придобиват недвижимите вещи за пет години непрекъснато владеене.

-недобросъвестните владелци придобиват недвижимите вещи за десет години непрекъснато владеене.

78, ал. 1 ЗС предвижда един особен начин на възмездно придобиване на добросъвестно основание на движими вещи.^cccv Онзи, който придобие по възмезден начин собствеността върху движима вещ или ценна книга на приносител от несобственик, придобива собствеността, освен, ако за прехвърлянето на движимата вещ не се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Тази разпоредба се прилага и придобиването на други вещни права върху движимите вещи.

76 ЗС дава един иск, който държателят или владелецът може да предяви срещу онзи, който им е отнел по насилствен или скрит начин движима или недвижима вещ.^cccvi

75 ЗС пък предвижда един друг иск, който се дава на онзи владелец, който е владял или е имал друго вещно право (вкл. и сервитутно право) върху недвижим имот шест месеца непрекъснато, да се защитава от всяко нарушение.^cccvii Преклузивната давност на този иск е шест месеца.

7.Делими и неделими вещи – онези вещи, чиято субстанция позволява да бъдат разделени на реални части, без от това да загубят характера или цената си, се наричат делими вещи. Поначало родово определените вещи са делими. Парцелите като недвижими имоти, макар физически и да могат да бъдат разделени, не могат правно да бъдат разделени, ако след подялбата парчетата са много по-малки от предишното състояние.

Забрана за делене има в 72 ЗН^cccviii и 7 ЗСПЗЗ.^cccix

Съсобствеността върху една вещ не означава, че тя е правно делима. Напр. съсобственост са общите части на една жилищна сграда, но макар тази съсобственост да е дялова (всеки от съсобствениците има свой дял), тази съсобствена вещ е неделима по предназначението си.

Съсобствеността не означава делимост и тогава, когато лицата са съсобственици на една вещ, но без определени дялове в нея. Напр. една бездялова вещ СИО, която след прекратяване на брака се превръща в обикновена съсобствена вещ.

8.Потребими и непотребими вещи.

Потребими вещи са онези, чието използване се извършва чрез засягане на субстанцията им (напр. хляб, горива и т.н.).

Непотребимите вещи са онези, които не се унищожават с еднократна употреба (недвижимите имоти, автомобилите).

Правното значение на това деление е, че по отношение на потребимите вещи се сключва договор за заем за потребление, а по отношение на непотребимите – договор за заем за послужване. В първия случай се прехвърля собствеността върху вещите, срещу което заемателят става длъжник по едно облигационно правоотношение. Във втория случай заемателят следва да върне същата вещ.

9.Заместими и незаместими вещи.

Тук разграничителният признак е следния – ако в гражданския оборот едно определено количество от вещи от дадено качество се третират като равностойни по отношение на други такива вещи, тогава говорим за заместими вещи (напр. тухли). При незаместимите вещи е обратното – такива са напр. произведенията на изкуството.

10.Индивидуално и родово определени вещи – тук волята на страните определя дали обекта на задължението е точно определен по индивидуалните си белези вещ. Напр. тухли, които трябва да се престират са родово определена вещ. Но онези тухли, от лявата страна на горния ред, това вече е индивидуално определена вещ.

Важно е, че заместимите и незаместимите вещи представлява деление на вещите, докато делението индивидуално и родово определени вещи е деление на престациите.

Родово определената престация може да бъде запълнена с незаместими вещи, а индивидуално определената престация – със заместими вещи. (?)

Главна е онази вещ, която може да се използва самостоятелно, без други вещи. Принадлежността напротив, може да бъде използвана само заедно с главната вещ. Особеност е, че не е необходимо принадлежностите да са така свързани с главната вещ, че отделянето им да стане невъзможно. По това се различава една принадлежност от една вещ, част от съставна вещ.

98 ЗС казва, че принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено друго в закона или не е уговорено друго между страните.^cccx Оттук следва, че онзи, който продаде една главна вещ, ако не е уговорил с купувача друго – предава я заедно с принадлежностите й.

Добив

Добивът, това е облагата, получена от една вещ по повод на използването или притежаването й, но без да се засяга цялостта й.

Плодовете биват следните два вида:

1.Естествени плодове – естествените плодове се делят на:

а) органични естествени плодове - това са тези органични производни, които се отделят от вещта-майка в резултат от биологични процеси.

б) неорганични естествени плодове – това са онези неорганични производни, които се отделят от вещта. С извличането им се засяга субстанцията на вещта-майка, но това не води до унищожаването й.

Важен момент е придобиване правото на собственост, което става, когато вещта се отдели от плодоносната вещ.

Принципът за правната връзка между вещта и плодовете е отразена в 93 ЗС, който указва, че добивът от вещта, като добив от вещта, прираст, наем и т.н., принадлежи на собственика й.^cccxi Това са и първият вид приращения. Но често в закона е уговорено и нещо друго – напр., когато един владелец извлича плодовете от вещта и запазва собствеността върху тях до предявяване на иска за собственост. Т.е. добросъвестният владелец придобива собствеността върху плодовете, които е извлякъл от вещта до предявяване на иска за собственост.

Друг тип приращения са тези по 92 ЗС^cccxii – това са онези приращения, които се прикрепват към вещта в резултат на природна сила – напр. в резултат на нанос се увеличава парцела.

Трябва да се отбележи, че приращенията по 92 ЗС се придобиват първично (оригинерно), докато приращенията по 93 ЗС се придобиват производно (деривативно).

2.Граждански плодове – този тип плодове винаги предполагат някакво правоотношение между гражданско-правни субекти (напр. лихвата по повод един договор за паричен заем). Т.е. гражданските плодове са облигационни вземания, а не вещи.
29.Ценни книжа, пари и нематериални блага

І.Ценни книги

Като обекти на гражданското правоотношение, ценните книжа могат да се разглеждат в няколко аспекта:

1.Ценната книга e писмен документ с определено в закона съдържание и реквизити – така напр. 455 ТЗ изисква в съдържанието на менителницата да е записано наименованието “менителница”, безусловно нареждане да се плати определена сума пари, името на лицето, което трябва да плати (платец), падеж, място на плащане, името на лицето, на което или на заповедта, на която трябва да се плати (поемател), дата и място на издаването, подпис на издаващия;^cccxiii

Това се отнася само за т.нар. налични ценни книги, които имат материален носител.

2.Ценната книга материализира сделки. Напр. една запис на заповед като ценна книга представлява едно волеизявление, по силата на което едно лице се задължава да плати определена сума пари на друго лице срещу предявяването на записа на заповед. При записа на заповед лицето, което получава сумата може да е посочено поименно, а може на свой ред със свой запис на заповед, да посочи трето лице, което да получи престацията. Т.е. прехвърлянето на този запис на заповед също има качеството на едностранна сделка, наречена джиро.

Най-важната характеристика на ценната книга е връзката между материалния носител (документа) и материализираното в него право. Тази връзка е от такъв характер, че упражняването/прехвърлянето на правото не може да стане без предявяването на ценната книга. Правата, които ценната книга материализира могат да бъдат следните:

Според вида на връзката между ценната книга като документ и правото, което се материализира в него, делението на ценните книги бива според това