172173които не се обръща внимание върху естеството на духовното знание) и езотеричните. интерпретиращи християнските истини в езотеричен, гностичен и херметичен дух. Напр. те твърдят, че Евангелието на Марк, Евангелието от Йоан и някои послания на св. Павел свидетелстват за езотеризъм, теза познание, изискващо учение и посвещаване – едно познание, ограничено по такъв начин в сферата на тайното. С
такъв аргумент, акцентиращ върху външната форма на религиозното знание, обаче в никакъв случай не може да се оправдае чуждото задухана християните прибавление, което езотериците внасят в християнското учение под формата на една нова интерпретация на неговите фундаментални положения, променяща смисъла и съдържанието му. Разбира се, с това ние не искаме да омаловажим значението на начина, по който векове наред различни генерации езотерици, херметици и окултисти възприемат божественото начало на света, пречупвайки идеите си за последното през призмата на тези учения. Нашият упрек е
отправен единствено в смисъл, че езо- териците искат да прокарат коварно своите идеи, прикривайки се зад фасадата на голямата и влиятелна система на християнството. Затова доколко е приемливи верен пътят към божественото, избран от езотеризма, може да съди единствено Самият Бог. За настой може да бъде само обектна свободен изборна вяра. В нашето изложение ние искаме да покажем
само фундаменталното различие в съдържанието на християнската култура на мислене и тази на езотеризма. Затова още в самото начало на анализа на понятието християнски езотеризъм“ ние искаме да подчертаем неговото
пълно безсмислие, както и безсмислието на всички други последвали опити за такова парадоксално съчетание, каквото представляват напр.
ученията на тамплиерите, философията на розенкройцерите, ученията на масонските тайни общества и още много други. Всичките претендират, чеса християнски учения, въпреки явните им примеси с езотеризма. В това се заключава и нашата основна цел, поставена в настоящата книга. В течение на настоящото изложение ще покажем как езотеричните влияния в християнството придобиват все по-завоали- рани неясен вид, промъквайки се крадешком към фундаменталните принципи на християнското учение, целейки по този начин да подронят вярата ни в основателя на тази религия – Божият Син Иисус Христос. Но смесването на логически несъвместими познавателни системи е груба грешка с непредвидими последствия и от гледна точка на обичайната светска наука, а колко повече това
трябва да се счита за погрешно, когато въпросът засяга религиозните вярвания на хората. Въвеждането на логически несъвместими с вярата учения в религиозните системи може да доведе до това, че въпросните лъжеучения могат да заблудят мнозина, които искат да се спасят, но за такива хора Иисус Христос е казал ясно Аз никога не съм ви познавал махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“
92
Вярата в такива беззакония, каквато е християнският езо- теризъм и неговите явни и неявни разновидности, появяващи се в динамиката от многообразни форми на безпринципното смесване на християнството с езотеричните,
херметичните, окултните и гностичните учения, е плод преди всичко на невежеството и лековерието на хората. За тяхната заблуда допринася и нарастващата завоалираност на тези учения, скриващи се зад външни подвеждащи форми на християнство. Това е една закономерност в развитието на религиозното знание изобщо, която ще означим като закон за нарастване на заблудата (ЗНЗ). В Библията сме предупредени затова явление, където ни се казва, че Бог допуска то да развие докрай своите проявления, за да може да се види ясно кои са истински предназначените за спасение. Тази заблуда идва „... с всичката измама на неправдата,
между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, аса имали благоволение към неправдата.“
93
Веднъж аз имах разговор седна почтена възрастна дама, която много се интересуваше от книгите ми Физика на Бога. Тя се представяше за
искрено вярваща християнка, но също така ми заяви, че е намерила едно прекрасно духовно просветление за християнските истини в учението на розенкройцирите, след като започнала да посещава техните събирания. Нейният коментар по повод на книгите ми бе, че тя намирала в тях
известно несъответствие с идеите на розенкройцерите, което според нея било едно притеснително обстоятелство. Когато аз ѝ обясних,