Един народ е богат преди всичко със своите синове, а народът, който е родил Левски, трябва да се счита за един от най-богатите в света!”



Дата31.03.2018
Размер55.46 Kb.



СОУ „Васил Левски”- ОПАКА

Училищен вестник - Брой 4, Февруари 2011
138 години от гибелта на Апостола
Един народ е богат преди всичко със своите синове, а народът, който е родил Левски, трябва да се счита за един от най-богатите в света!”

М. Макдермот

1837-1873

19 ФЕВРУАРИ, ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ЛЕВСКИ

Плач на траурни гарвани смътно


се надига отново във мене.
Ти си мъртъв.
                        Живеят безсмъртно
всички болки от стари измени.
Всяка история лее куршуми,
вдига бесилки всяка история,
за да направи
                        големите думи
непостижими за малките хора.
Този трънен венец ти

прилича.
Ти си предан,


                предаден,
неженен
и изпълва света със величие
твоето мраморно продължение.
Капе от лампите жълта влага.
Светлината е толкова гъста -
просто няма
                        къде да избягаш
от очите на поп Кръстя!

Иван Цанев




Васил Иванов Кунчев

Известен като Васил Левски и Апостола на свободата, идеолог и организатор на българ-ската национална рево-люция, основател на Вътрешната революци-онна организация (ВРО) и на Българския револю-ционен централен коми-тет (БРЦК), български национален герой.


Семейството на Левски

Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Кара-иванова. Има двама бра-тя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка.

Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилен-дарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдив-ското класно епар-хийско училище „Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопот-ския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митро-полит Паисий го ръко-полага за йеродякон.



Революционна дейност

По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.



На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според леген-дата е направил лъвски скок по време на военни упражнения).

През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон на свобо-дата Васил Левски.

През 1866 г. на румън-ска земя се движи в сре-дите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се сре-ща с Раковски.

През 1867 г. по предло-жение на Раковски е определен за знамено-сец в четата на Панайот Хитов, която се подго-твя за прехвърляне в България. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867–1868).



Левски във Втората българска легия, 1867/68 г.

След разтурянето й преосмисля изминатия път. Стига до убежде-нието, че трябва предва-рителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до П. Хитов съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, "в което ако спечеля, пече-ля за цял народ, ако за-губя,губя само мене си".



Организиране на революционни комитети

Първата си обиколка из българските земи Лев-ски започва в началото на януари 1869 г с цел да се запознае с услови-ята и възможностите за революционна дейност. На 24 февруари се за-връща в Румъния. След двумесечен престой на 1 май 1869 г. Апостолът започва втората си оби-колка в българските зе-ми с изходен пункт Ни-копол. Сега той е снаб-ден с революционна прокламация и пълно-мощно, които удосто-веряват, че Левски не е случаен човек, а изразя-ва мнението на българ-ската политическа орга-низация в Румъния, подпечатани с печат на "Привременното пра-вителство на Балкана". По време на тази оби-колка Левски поставя началото на изграж-дането на вътрешната революционна органи-зация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен. Втората оби-колка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдиг-нато толкова скоро. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа.

В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на БРЦК. Стреми се да убе-ди емиграцията, че цен-търът на подготовката на предстоящото въста-ние трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да раз-читат на своите собстве-ни сили. До края на 1871 г. успява да създаде гъс-та мрежа от революци-онни комитети със сто-лица на ВРО Ловеч.

Когато работата нара-ства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски - Димитър Общи и Ангел Кънчев. Изработва програма и проектоустав на БРЦК.


Залавяне 


На 22 септември 1872 г. Димитър Общи органи-зира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Ники-форов. Левски решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен при Къ-кринското ханче. Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 фе-вруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. при-съдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се на-мира в центъра на днеш-на София, където е из-дигнат негов паметник.

През 1956 г. при архео-логически разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ в цен-търа на София е разкри-то погребение, около ко-ето избухва спор дали това не е тялото на Лев-ски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Поле-миката периодично затихва и се възобно-вява през годините, до-като през 1986 г. БАН взема решение да поста-ви паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.




Прякори


Левски е най-малко из-вестен с истинското си име (Васил Кунчев) и с духовното си име (дякон Игнатий). Самият той се подписва в протоко-лите Дякон Левский („Левски“ идва от „лъв“), а съратниците му го наричат Васил Дя-кона или само Дякона. Други прозвища са Гла-вния книжар, Тропчо, Драгойчо или армен-ското Ованес. Има и ня-колко турски псевдони-ма, като Аслан Дервишо-олу Кърджалъ (доку-мент на БРЦК — Буку-рещ, 16 юни 1872 г.; „аслан“ значи „лъв“), ефенди Аслан Дервишо-олу и Джин гиби .

След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в ши-рока употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.





 

Следите на Апостола

Две следи във снега. Две човешки следи.


Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях - две лукави и жълти звезди -
позлатени очи на предател.
Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет столетия трупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
не успял да затрупа следите.
Две следи. Там снегът и до днеска кърви -
ах, навярно човекът е куцал.
Знаел той - имал сума ти път да върви -
от въжето до моите внуци.
От султанския съд чак до мойта душа.
Път мъчителен, славен и трескав.
Как би минал човекът по него пеша,
пък дори да се казва и Левски!
Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък дори не човек да се казва, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!
Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, как
по следите ти пресни да мина!
За да стигна до твоя върховен живот
и да върна дълга ти грамаден:
десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток -
„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“

Дамян Дамянов




 

Кр. „Млад журналист”





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница