Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 184 185 Августин често се позовават на една негова знаменита мисъл „... анализът ни води отвън навътре и отвътре навън. Понеже законите на числата имат основанието сив Бога. Числа и идеи управляват реда на нещата те не са творения, а причастни на вечната Мъдрост, чрез която Бог е сътворил света и която е тъждествена с Него.“ Тези качества на числата и идеите св. Августин характеризира с понятието „forma principalis“ (изначална форма, считано от някои за синонимна понятието „архетип“, което всъщност е изначална форма, отразяваща сътворения и изявен ред, достъпен за човешкото познание. Следователно, пише той, разумната душа е в състояние да възприеме Идеята, наречена изначална форма, първообразна света, породен от Словото на Бога. Това възприемане на Идеята се дължина вътрешно и интелигибилно око на ума, което по такъв начин я управлява. С други думи казано, материята е плодна божествено действие, което е отражение на един първообразен свят, самият той породен от Словото на Бога. Именно в този пункт отучени- ето на св. Августин езотериците виждат допирната точка между християнското учение за Словото и ученията на платонизма и питагоризма. В своето учение обаче Августин отхвърля категорично херметичните учения за теургията и магическата практика. Той посочва като грешка на Трисмегист неговите разбирания за небесните неща, неговите разбирания за одушевените статуи, пълни с чувства и стремежи, които могат да предсказват бъдещето чрез сънищата и по всякакви други начини, способни да ни поразяват с болести ида лекуват болките ни според нашите заслуги...“ 104 Посочените особености в учението на Августин, интерпретирани като“благоприятни“ за езотеризма, пораждат векове наред спора за същността на Идеите и Формите, разкрити във философията на Платон и Питагор. Както вече подчертахме, тези древногръцки философи възприемат математиката като част от един идеален свят, изпълнен с Идеи и Форми, свят на абстрактни истини, определящи разумното устройство на материалния свят. За да придобием познания за този идеален свят, според Платон, не е достатъчно да наблюдаваме и изучаваме материалния свят. Макар че идеалните Форми са образци за материалните обектите се осъществяват в тях по несъвършен начин. Човек може да постигне самите Форми единствено в светлината на разума, който вижда абстракции като математическите истини почти както окото вижда цвета и очертанията. Достатъчно е да насочим към тях окото на разума, за да видим, чете са истинни. В питагорейско-платоничната традиция космосът е подчинен на математическите закони, които могат да бъдат открити от разума. Скритият замисъл в природата е математически по характер. С течение навремето във философията на математиката се появяват две противоположни учения за естеството на въпросните Идеи и Форми, интерпретирани и като математически абстракции. Първото, това е учението на „номиналистите“, които считат, че Идеите и Формите нямат материално битие, аса само думи (номини), те. слова или понятия, представляващи човешки умозрения, способстващи да се разберат и дефинират математическите истини. Противоположна на това учение е философията на реалистите, които считат, че Идеите и Формите имат реално съществуване под някаква субстанциална форма, представляваща първообразна света, породена от Словото на Бога. Древногръцките философи напр. приемат, че геометричните истини, съдържащи се в постулатите и аксиомите на геометрията на Евклид, са изразна платоническите Идеи и Форми. Спорът между „номиналистите“ и реалистите се поражда за първи път в учението на един друг велик езотерист – Боеций (470–525). Според историка М. Грабман, той е последен римлянин и пръв схоласт“, проявил особен интерес към съчиненията на Платон и Аристотел, както и към повечето коментари към тяхната философия отстрана на неоплатониците и нео- питагорейците. Именно от учението на Боеций започва и прословутият спор, продължил почти през цялото Средновековие – този за „универсалиите“, които са синонимна платоновите Идеи и Форми (от лат. universalia – общи понятия. По думите на математика Анри Поанкаре, в своите виждания Боеций се представя като „номиналист поучение и реалист по сърце“. Едно голямо име в средновековната школа на езотеризма е това на Дионисий Ареопагит. Според историка Морис дьо |