Guns, germs, and steel

131 били одомашнени евразийските коне, но не и африканските зебри Защо тъкмо евразийската свиня, а неамериканското пекари или трите аналогични вида в Африка Защо тъкмо петте вида евразийски диви говеда (зубър, бивол, як, гаур и бантенг), а не африканския бивол или американския бизон Защо тъкмо азиатския муфлон (прародител на днешната овца, а не северноамериканската дългорога овца Дали всички тези хора, живели в Африка, Америка и Австралия, са споделяли – въпреки огромните си различия – и някои общи недостатъци от чисто културологично естество, които са им попречили да одомашнят едрите бозайници, но не са били присъщи на евразийците Например, дали африканското изобилие от едри диви бозайници, които са били по всяко времена разположение на ловците, не е било достатъчен довод за африканците, да не си направят никога труда да се сдобият и с домашен добитък Отговорът на този въпрос е категорично не Аргументите ни могат да бъдат подредени в пет групи бързото усвояване на евразийските домашни животни от неевразийските народи повсеместната човешка склонност към отглеждане на домашни любимци бързото одомашняване на Древните четиринайсет; повторната (и самостоятелна) доместикация на някои от тях и накрая, ограничените успехи от по-ново време в същата сфера. Първо, когато Старшата петорка от Евразия е достигнала и Субсахарска Африка, тя е била усвоена от най-различни хора и народи, стига условията да са позволявали това. По този начин африканските скотовъдци са се сдобили с огромно предимство пред събратята си ловци-събирачи и бързо саги изместили. По-конкретно земеделците банту, сдобили се с крави и овце, бързо са се разпрострели извън границите на своята родина в Западна Африка и в кратки срокове са надвишили по числености изтласкали – предишните ловци- събирачи в повечето части на Субсахарска Африка. Дори и без да разполагат със земеделски култури, койсаните, които в началото на нашата ера вече са разполагали с крави и овце, са изместили събратята си ловци-събирачи в повечето части на Южна Африка. А единственият фактор, попречил на конете да се разпространят извън Западна Африка, са били трипанозомните заболявания, пренасяни от мухата цеце. Същият модел сее повтарял навсякъде по света – хора, които не са разполагали с подходящи за одомашняване бозайници, накрая са получили възможност да го направят, като са се сдобили с евразийски домашни животни. Европейските коне с охота са били усвоени от индианците и в двете Америки, и то само едно поколение след като тези коне са избягали от поселищата на новопристигналите европейци. Например през XIX в. прерийните индианци от Канада и Щатите вече са били пословични като изкусни конни воини и ловци на бизони, но те всъщност са се сдобили с коне едва в края на XVII в. По същия начин овцете, получени от испанците, са преобразили целия бит на индианците навахо – между другото, те пък са прочути с прекрасните вълнени одеяла, които плетат и до днес. Само едно десетилетие след появата на кучетата в Тасмания (отново докарани от европейците) тасманийските аборигени, които дотогава не са зървали подобни твари, са започнали да ги развъждат в огромни количества и саги използвали главно за лов. Ето че пред тези хиляди и съвършено различни народи от Австралия, двете Америки и Африка не са стояли никакви културологични табута, които биха им попречили да се сдобият с домашни животни. С други думи, ако някои местни бозайници са били подходящи за одомашняване, то поне някои австралийски, американски и африкански народи със сигурност са щели да го направят и са щели да възползват от огромните предимства, които те биха им дали – по

132 същия начин, както са извлекли огромна полза от евразийските домашни животни, които са усвоили веднага, щом са получили достъп до тях. Например всички народи в Субсахар- ска Африка са живеели в естествения периметър на дивите зебри и биволи. Защо поне едно племена африкански ловци-събирачи не е направило опит да одомашни зебрите и биволите и по този начин да получи огромно предимство пред останалите африканци, а не да чака идването на европейските коне и говеда Всички тези факти подсказват, че обяснението за липсата на самостоятелно одомашнени бозайници извън границите на Евразия се свежда до наличието на такива бозайници, а не до качествата на местните хора. Втората група доказателства, обясняващи липсата на едри домашни животни, идват от домашните любимци. Да държиш диви животинки край себе си ида се опитваш да ги опитомиш е просто един съвсем ранен стадийна доместикация. Разполагаме с достатъчно данни, за да можем да заявим, че всички традиционни общества в света са имали и домашни любимци. Разнообразието от диви животни, опитомявани по този начин, е много по-голямо от това на тези, които впоследствие действително са били одомашнени, и включва някои видове, които трудно можем да си представим в ролята на домашни любимци. Например в новогвинейските селища, където аз работя, често попадам на хора, които са успели да опитомят я кенгуру, я опосум, я някоя птица (последните варират от дребните мухолови до орлите рибари. Повечето от тези пленници впоследствие биват изяждани, макари с някои да се отнасят точно като с домашни любимци. Новогвинейците дори редовно ловят малките на дивото касовари (една голяма бягаща птица, подобна на щраус, за която вече стана дума) и ги отглеждат, за да ги изяждат след време като деликатес – независимо че порасналите касоварита стават изключително опасни (дори и в плени от времена време изкормват по някой по-непредпазлив папуас. Някои азиатци опитомяват не само соколи, но и орли, за да ги използват като ловни животни, независимо че тези далеч не безобидни твари са известни и с това, че понякога убиват хората, които се грижат за тях. Древните египтяни и асирийци, както и днешните индуси, са опитомявали за същата цел гепарди. От древноегипетските стенописи знаем, че в долината на Нил са опитомявали и някои чифтокопитни бозайници като газелите и антилопите, птици като жеравите и, по- изненадващото, жирафи (които също могат да бъдат и доста опасни. Лично мен най-много ме смущава фактът, чеса опитомявали и хиени, което действително трудно се поддавана обяснение. В римската епоха са били опитомявани африкански слонове (въпреки факта, честях очевидно трябва много да се внимава, а колкото до азиатските, това е практика и до ден-днешен. Може би най-странният домашен любимец е европейската кафява мечка от същия вид, към който спада и нейната сива американска посестрима, известна като гризли. Айните в Япония най-редовно улавят малки мечета, опитомяват ги и полагат най- трогателни грижи за тях, за да ги изядат накрая в рамките на една много тържествена церемония. С други думи, много диви видове са стигали до първия стадий в отношенията между хора и животни, чийто краен резултат е одомашняването, но само някои от тях са се изкачили и на най-горното стъпало (и са заживели примерно в кошари. Още преди век британският учен Франсис Галтън е резюмирал доста находчиво това въпиещо несъответст-

133 вие „Най-вероятно всяко диво животно е имало шансове да бъде одомашнено (…) и с някои това действително сее случило, и то отдавна, но оставащото огромно мнозинство, на което понякога не е достигало нещо съвсем малко, явно е обречено да пребивава във вечна дивота Датите на самата доместикация са третата група доказателства, потвърждаващи и тезата на Галтън, че ранните скотовъдци са съумели доста бързо да одомашнят всички по-едри бозайници, подходящи за тази цел. Всички видове, за чиито дати на доместикация разполагаме със сигурни археологически данни, са преминали тази процедура между 8000 и
2500 г. пр.Хр. – тоест още през първите хилядолетия от историята на уседналите земедел- ско-скотовъдни общества, появили се след края на последната Ледникова епоха. Както ще стане видно от Таблица 9.3, тази епоха на великото одомашняване“ е започнала с овцете, козите и свинете, за да завърши с камилите. След 2500 г. пр.Хр. вече няма по-значими попълнения в списъка на домашния добитък.

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: