Guns, germs, and steel

427 да признаят значението на болестите в човешката история (каквото постигнаха впрочем и двете книги на Алфред Кросби, които съм включил в библиографията към Пролога. Фридрих Фьогел и Арно Мотулски са автори наедно от стандартните изследвания на човешката генетика, в което разглеждат естествения подбор сред човешките популации, осъществяван от болестите, както и развиването на генетична резистентност срещу определени заболявания. Рой Андерсън и Робърт Мей [Roy Anderson and
Robert May, Infectious Diseases of Humans (Oxford: Oxford Univ. Press, 1992)] описват с математическа точност динамиката, предаването и епидемиологията на заразните болести. Бих посочили класическата творба на един изтъкнат медик [MacFarlane Burnet, Natural History of Infectious Disease (Cambridge:
Cambridge Univ. Press, 1953)]. Едно популярно описание от по-ново време ще намерите в Arno Karlen,
Man and Microbes (New York: Putnam, 1995). От книгите и статиите, разглеждащи еволюцията на човешките заразни заболявания, бих посочил следните статията от същия автор „Where did our infectious diseases come from?“, pp. 103–11 in: Health and Disease
in Tribal Societies, CIBA Foundation Symposium, no. 49 (Amsterdam Elsevier, 1977); George Williams and
Randolph Nesse, „The dawn of Darwinian medicine“, Quarterly Rev. of Biology 66:1-62 (1991) и Paul Ewald,
Evolution of Infectious Disease (New York: Oxford Univ. Press, 1994). За разликите между ендемичните и острите заболявания при въздействието им върху малки изолирани общности вж. Francis Black, „Infectious diseases in primitive societies“, Science 187:515-18 (1975). За разпространението и еволюцията на миксовируса сред австралийските зайци вж. Frank Fenner, „Myxoma virus and Oryctolcigus cuniculus: Two colonizing species“, pp. 485–501 in: H. G. Baker and G. L. Stebbins, eds.,
Genetics of Colonizing Species (New York: Academic Press, 1965). За ефекта от появата на някое остро заболяване сред нерезистентни популации (което или ги избива бързо, или ги имунизира) вж. Peter Panum,
Observations Made during the Epidemic of Measles on the Faroe Islands in the Year 1846 (New York: American
Public Health Association, 1940). C подобни епидемии се занимава и Франсис Блек [R. Black, „Measles endemicity in insular population: Critical community size and its evolutionary implications“, J. of Theoretical
Biology 11:207-11 (1966)], за да изчисли и минималния брой хора, необходим за поддържането на въпросното заболяване. За начините, по които паразитите ускоряват разпространението си, като променят поведението на своя преносител, вж. Andrew Dobson, „The population biology of parasite-induced changes in host behaviour“, Quartrerly Rev. of Biology 63:139-65 (1988). За онова, което можем да научим от мумиите за ролята на заболяванията в миналото вж. Aidan Cockburn and Eve Cockburn, eds., Mummies, Diseases, and
Ancient Cultures (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1983). За последствията от заболяванията върху популации, които дотогава не са били изложени на тях – вж.
Henry Dobyns, Their Number Became Thinned (Knoxville: Univ. of Tennessee Press, 1983), който подкрепя с убедителни доказателства тезата, че донесените от европейците болести са убили близо 95% от коренните американци. Впоследствие се появиха и други книги и статии, които разглеждаха този щекотлив проблем, например John Verano and Douglas Ubelaker, eds., Disease and Demography in the Americas (Washington,
D.C.: Smithsonian Institution Press, 1992); Ann Ramenofsky, Vectors of Death (Albuquerque: Univ. of New
Mexico Press, 1987); Russell Thornton, American Indian Holocaust and Survival (Norman: Univ. of Oklahoma
Press, 1987) и Dean Snow, „Microchronology and demographic evidence relating to the size of the pre-
Columbian North American Indian population“, Science 268:1601-4 (1995). За опустошенията, нанесени от европейските болести на Хаваите вж. David Stannard, Before the Horror: The Population of Hawaii on the
Eve of Western Contact (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1989) и O. A. Bushnell, The Gifts of Civilization:
Germs and Genocide in Hawaii (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1993). Епидемията от дизентерия, изтребила почти до крак ескимосите от племето садлърмуит през зимата на 1902–1903 г, е описана в Susan
Rowley, „The Sadlermiut: Mysterious or misunderstood?“ pp. 361–84 in: David Morrison and Jean-Luc Pilon, eds., Threads of Arctic Prehistory (Hull: Canadian Museum of Civilisation, 1994). Обратният случай – масовото измиране на европейци, сблъскали с непознатите за тях задморски болести – е разгледан в Philip
Curtin, Death by Migration: Europe’s encounter with the Tropical World in the 19
th
Century (Cambridge:
Cambridge Univ. Press, 1989).

428 За конкретни болести вж. Stephen Morse, ed., Emerging Viruses (New York: Oxford Univ. Press, 1993), където цели глави са посветени на новите вирусни заболявания на човечеството същото важи и за Mary
Wilson et al., eds., Disease in Evolution, Annals of the New York Academy of Sciences, vol. 740 (New York,
1995). За бубонната чума вж. Colin McEvedy, „Bubonic plague“, Scientific American 258(2):118-23 (1988). За холерата – Norman Longmate, King Cholera (London: Hamish Hamilton, 1966). За инфлуенцата – Edwin
Kilbourne, Influenza (New York: Plenum, 1987) и Robert Webster et al., „Evolution and ecology of influenza A viruses“, Microbiological Rev. 56:152-79 (1992). За лаймската болести growing threat to urban populations“, Proceedings of the National Academy of Sciences 91:2378-83 (1994). За еволюционните връзки на човешките маларични паразити – вж. Thomas McCutchan et al.,
„Evolutionary relatedness of Plasmodium species as determined by the structure of DNA“, Science 225:808-11
(1984) и A. P. Waters et al., „Plasmodium falciparum appears to have arisen as a result of lateral transfer between avian and human hosts“, Proceedings of the National Academy of Sciences 88:3140-44 (1991). За вируса на дребната шарка – Е. Norrby et al., „Is rinderpest virus the archevirus of the Morbillivirus genus?“ Intervirology
23:228-32 (1985) и Keith Murray et al., А morbillivirus that caused fatal disease in horses and humans“, Science
268:94-97 (1995). За коклюша, или магарешката кашлица – R. Gross et al., „Genetics of pertussis toxin“,
Molecular Microbiology 3:119-24 (1989). За едрата шарка – Donald Hopkins, Princes and Peasants: Smallpox
in History (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1983); F. Vogel and M. R. Chakravartti, „ABO blood groups and smallpox in a rural population of West Bengal and Bihar (India)“, Human Genetics 3:166-80 (1966) и моята статия „A pox upon our genes“, Natural History 99(2):26-30 (1990). За т.нар. маймунска шарка, сродна с едрата – Zdenek Jezek and Frank Fenner, Human Monkeypox (Basel: Karger, 1988). За сифилиса – Claude
Quetel, History of Syphilis (Baltimore: Johns Hopkins Univ. Press, 1990). За туберкулозата – Guy Youmans,
Tuberculosis (Philadelphia: Saunders, 1979). За тезата, че туберкулозата е присъствала в двете Америки още преди идването на Колумб – най-вече Wilmar Salo et al., „Identification of Mycobacterium tuberculosis DNA in a pre-Columbian Peruvian mummy“, Proc. of the National Academy of Sciences 91:2091-94 (1994); противоположната теза е развита в William Stead et al., „When did Mycobacterium tuberculosis infection first occur in the New World?“ American Journal of Respiratory Critical Care Medicine 151:1267-68(1995).

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: