Характеристика на дейността и счетоводството на банките
За систематизирането и отчитането им се използва група 23 "Дългосрочни кредити и вземания" със следните подгрупи
Изтегляне 4.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Специфични провизии за кредитен риск и провизии (обезценки) за кредитен риск
| За систематизирането и отчитането им се използва група 23 "Дългосрочни кредити и вземания" със следните подгрупи:
Подгрупа 231 "Дългосрочни кредити и вземания, предоставени на банки и други финансови институции". Подгрупа 232 "Дългосрочни кредити и вземания, предоставени на нефинансови предприятия и други клиенти". Подгрупа 236 "Просрочени дългосрочни кредити и вземания на банки и други финансови институции". Подгрупа 239 "Просрочени дългосрочни кредити и вземания на нефинансови предприятия и други клиенти". Чрез сметките, които се откриват и използват към подгрупите, дългосрочните кредити се разпределят и отчитат по същия начин, както и краткосрочните в зависимост от вида на валутата, на заемополучателите и тяхната резидентност. Информацията от аналитичното отчитане на кредитите има първостепенна значимост и е изходна база за изготвянето на редица важни регистри в банките, както и за оценяването и анализирането на кредитния риск. 3. Специфични провизии за кредитен риск и провизии (обезценки) за кредитен риск3.1.Специфични провизии за кредитен рискНа 3 април 2008 година Управителният съвет на БНБ прие нова Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяването на специфични провизии за кредитен риск, както и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на кредитните институции. Едно от най-съществените нововъведения е, че специфичните провизии за кредитен риск по Наредба № 9 не са елемент на счетоводните разходи на банката, но представляват резерв срещу загуби от бъдещи събития, който участва при изчисляването на капиталовата адекватност на банката. Това породи и съответни промени в Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на кредитните институции. За правилното прилагане и счетоводно отчитане на посочените нови моменти от първостепенно значение е правилното разбиране на понятието "специфични провизии за кредитен риск". По смисъла на Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск специфични провизии за кредитен риск са превишението на балансовата стойност, изчислена по приложимите счетоводни стандарти, над рисковата стойност на експозицията, изчислена по реда на чл. 12 от наредбата. Рисковата стойност на експозицията се определя, като: 1. Договорените парични потоци се намаляват с процент за риск от загуби в зависимост от класификационната група на експозицията: а) за експозиции под наблюдение - не по-малко от 10 %; б) за необслужвани експозиции - не по-малко от 50 %; в) за експозиции, класифицирани като загуба - 100 %. 2. Установените по този ред парични потоци се дисконтират чрез прилагане на метода на ефективния лихвен процент, след което се сумират. Рисковата стойност на експозиция, по която има приемливи обезпечения или гаранции, се формира, като към нея се прибавят стойността на приемливите обезпечения или гаранциите по Наредба № 8 на БНБ след прилагане на изчислителните процедури по същата наредба. 3. Когато по експозицията е налице обезпечение, към рисковата стойност се прибавя половината от нетната му реализуема стойност. Специфичните провизии за кредитен риск се установяват срещу конкретно определени рискови експозиции, класифицирани като рискови експозиции под наблюдение, необслужвани или загуба. Редовни са рисковите експозиции, които се обслужват и за които данните за финансовото състояние на длъжника не дават основание за съмнение, че той ще изплати изцяло задълженията си. Една рискова експозиция се класифицира като редовна, ако за нея са налице едновременно следните условия: 1. главницата и лихвите се изплащат текущо в съответствие с условията на договора или със забава до 30 дни, но само когато забавата е допусната случайно; 2. длъжникът използва заема за целите, предвидени в договора; 3. банката разполага с достатъчно актуална информация за финансовото състояние на длъжника и източниците за изплащане на неговите задължения, както и други документи, свързани с дейността му; 4. банките не могат да класифицират като редовни балансовите експозиции, възникнали в резултат на изпълнение на задбалансови ангажименти. Експозиции под наблюдение са рисковите експозиции, при които са налице несъществени нарушения в тяхното обслужване или съществува възможност за влошаване във финансовото състояние на длъжника, което може да постави под съмнение пълното изплащане на задължението. Една рискова експозиция се класифицира като експозиция под наблюдение, ако отговаря на посочените вече или на едно от следните условия: 1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 31 до 90 дни; 2. длъжникът използва заема за цели, различни от предвидените в договора; 3. предоговорен е крайният срок на кредит с еднократно погасяване, предоставен на новообразувано дружество или на такова с недобра кредитна история. Необслужвани експозиции са рисковите експозиции, при които са налице значими нарушения в тяхното обслужване или има данни, че финансовото състояние на длъжника не е стабилно, текущите и очакваните му постъпления не са достатъчни за цялостно изплащане на неговите задължения към банката и към другите му кредитори, както и когато има установени слабости с ясно изразена възможност банката да понесе загуба. Една рискова експозиция се класифицира като необслужвана експозиция, ако отговаря на посочените или на едно от следните условия: 1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 91 до 180 дни; 2. във финансовото състояние на длъжника има значимо влошаване, което е в състояние да застраши погасяването на задълженията. Рискови експозиции, класифицирани като загуба, са тези, при които поради влошаване финансовото състояние на длъжника се очаква задълженията му да станат несъбираеми, независимо че имат частична възстановителна стойност, която може да се реализира в бъдеще. Една рискова експозиция се класифицира като загуба, ако отговаря на посочените или на едно от следните условия: 1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава над 180 дни; 2. длъжникът има траен паричен недостиг; 3. длъжникът е обявен в несъстоятелност или е в процес на ликвидация и съществува риск да останат неудовлетворени кредитори; 4. вземането, отразено като балансова позиция, е предмет на съдебно производство или е присъдено от съда на банката, но не е събрано; 5. други условия, даващи основание да се счита, че съществува опасност рисковата експозиция да не бъде изплатена. Специфичните провизии за кредитен риск могат да се установяват и за група от експозиции със сходни рискови характеристики за покриване на съществуващи загуби и рискове, които не могат да бъдат конкретно определени за всяка отделна експозиция. Можем да направим извода, че ако една банка използва по-либерален подход при определянето на провизиите (обезценките) за кредитен риск по приложимите счетоводни стандарти, разликата от провизиите (обезценките) по възприетия от банката подход и по консервативния подход на Наредба № 9 на БНБ формира стойността на специфичните провизии за кредитен риск. Специфичните провизии за кредитен риск по реда на наредба № 9 на БНБ не са обект на счетоводно отчитане. С тях директно се намалява капиталът на банката. Банките съставят отчет за класифицираните рискови експозиции и установените специфични провизии за кредитен риск към последната дата на всяко тримесечие. Отчетът се представя в управление „Банков надзор" на БНБ до 15-о число на месеца, следващ отчетния период. Банките представят в Българската народна банка и годишен отчет за класифицираните рискови експозиции и установените специфични провизии за кредитен риск като неразделна част от годишните надзорни отчети. Банките съставят и консолидиран отчет за класифицираните рискови експозиции и установените специфични провизии за кредитен риск по реда на Наредба № 12 от 2007 г. на БНБ за надзор на консолидирана основа (ДВ, бр. 107 от 2007 г.). 3.2. Провизии (обезценки) за кредитен риск Кредитната дейност на банките крие определени рискове от загуби. Редица фактори оказват влияние върху нивото на риска по предоставения кредитен ресурс от банките. Като такива могат да бъдат определени: - наличието на висок относителен дял на просрочените кредити; - концентрация на кредитни ресурси в предприятия от един отрасъл; - концентрация на предоставени кредити в икономически свързани предприятия; - нарастването на относителния дял на предоставените кредити на предприятията спрямо размера на техните депозити; - предоставени големи кредити на предприятията, чийто размер се доближава до максимално допустимия за съответната банка; - специфичните кредити, предназначени да обслужват разплащателния процес, които имат характера да се възобновяват; - недобре обезпечени кредити; - предоговорени кредити поради влошено финансово състояние на кредитополучателите и др. Към гореизброените фактори, оказващи влияние върху риска по предоставените кредити, се отнася и вътрешноприсъщият риск на кредитите. Следователно за отразяването на риска от кредитната дейност и за своевременното признаване на възможните загуби от нея възниква обективната необходимост от провизирането (обезценяването) на кредитите. За да изпълнят своето предназначение - защита срещу риска, провизиите следва да притежават качеството достатъчност. Това качество се третира като международно възприета банкова норма при определянето на техния размер. При вземането на решение за необходимостта от провизиране и прилагането на съответния подход по приложимите счетоводни стандарти (най-вече МСС 37 "Провизии, условни пасиви и условни активи") се налага задълбочено оценяване и анализиране на кредитния портфейл, оценяването и структурирането му в определени от търговската банка рискови групи, със съответни коефициенти за необходимите провизии. Като основни задачи при този своеобразен преглед на предоставените кредити се предлагат: 1. Определяне на общия размер на предоставените кредитни ресурси. 2. Структуриране на предоставените кредити по основни видове и изследване на техния обем, както и тенденциите в неговите промени. 3. Разкриване и отделяне на проблемните кредити, по които са натрупани просрочени плащания по главници, лихви, такси и др. 4. Структуриране на разкритите проблемни кредити по периодите на забавяне на плащанията. 5. Разкриване и структуриране на предоставени кредити, които са донесли загуби за търговската банка или се е наложило предоговаряне и преструктуриране. 6. Разкриване и структуриране на концентрация при предоставянето на кредити, като за критерии могат да се използват: видът на кредита; отрасълът; регионът; икономическата свързаност на кредитополучателите. 7. Определяне на конкретните икономически условия в страната на макро- и микроравнище, както и основните тенденции в международните икономически условия. 8. Установяване характера на кредитната експозиция на банката, което ще рече проследяване на съотношението между общия размер на предоставените кредити и броя на кредитополучателите. Така се установява дали преобладават предоставените относително малки по размер заеми на голям брой кредитополучатели или е налице обратната по-високо рискова тенденция, а именно малък брой кредитополучатели с висока стойност на предоставените кредити. 9. Определяне характера (от гледна точка на ликвидност) и вида на обезпеченията по предоставените кредити. 10. Определяне на способността на получените обезпечения да покриват предоставения кредитен ресурс, което ще рече извеждане на съотношения между справедливата стойност на обезпеченията и размера на предоставените кредити. За точното извеждане на резултатите от анализирането и оценяването на предоставените кредити с цел определяне на стойността на провизиите (обезценките) по тях е необходимо изготвянето на редица документи и справки в търговските банки. Тези документи трябва да съдържат основна информация за всеки предоставен кредит от банката. Информацията може да бъде получена изключително бързо от Клиентската картотека и Регистъра на предоставените заеми, където счетоводната система е осигурила съхраняването и актуализирането на информация за всеки клиент - кредитополучател. Оценката на необходимите провизии ще бъде още по-обективна, ако се възприеме и подходът на оценяване не само на настоящото изпълнение на ангажиментите по кредитите, но се пристъпи и към прогностичен анализ с цел оценяване на бъдещото изпълнение на кредитните ангажименти. Предложението за двуаспектно представяне на тази оценка се структурира, както следва: Ù оценка на бъдещото изпълнение на кредитните задължения от кредитополучателите при съществуващите текущи условия на дейност; Ù оценка на бъдещото изпълнение на кредитните задължения от кредитополучателите при заложени прогнози за бъдещото развитие на дейността им. Прогностичният анализ е полезен за отчитането на риска, свързан със специфичната дейност на кредитополучателите и тенденциите в бъдещото й развитие. Още повече този анализ дава много добра възможност за многовариантност при определяне на условията. С негова помощ банката кредитор може да получи оценка на необходимите провизии (преоценки) при възприемането на оптимистични, песимистични и реалистични варианти за развитието на дейността на кредитополучателя. От голямо значение за банката кредитор е при определяне на необходимия и достатъчен размер на провизиите (обезценките) да се отчетат степента на обезпеченост и ликвидността на обезпечението по провизирания кредит. Отчитането на оценката на обезпечението и степента му на ликвидност може да има прогностичен характер. За получаването й се използва информацията от аналитичните счетоводни сметки, изградени по следните критерии: - вид на обезпечението; - степента на ликвидност на обезпечението; - характер на обезпечението, т.е. доколко банката може да бъде сигурна, че то наистина ще изпълни своето предназначение; - относителен дял на обезпечението спрямо кредитната експозиция. С помощта на предложения модел за индивидуално оценяване на предоставените кредити след обобщаване на данните се получава цялостна оценка на предоставения кредитен ресурс. Последното дава реалната възможност за изпълнение на целта на проведения анализ, а именно структуриране на кредитите по възприетите от банката рискови категории и след прилагането на съответните коефициенти към тях получаване на обективна, точна и вярна оценка за размера на провизиите по кредитите, които да притежават качеството - достатъчност. Стойността на провизиите по предоставените кредити и критериите за тяхното формиране са обект на нормативно регламентиране. Съгласно Закона за кредитните институции банките периодично оценяват рисковите си експозиции и формират провизии (обезценки) за кредитен риск по критерии, определени от БНБ. Начислените провизии (обезценки) за кредитен риск се отчитат (признават) като финансови разходи, като се използва сметка от подгрупа 622 "Разходи за провизии (обезценка) на рискови експозиции" и като коректив на отчетната стойност на активите чрез използването на сметките от подгрупи 251 "Корективни сметки за провизии (обезценки) на рискови експозиции в левове" и 252 "Корективни сметки за провизии (обезценки) на рискови експозиции във валута". От учебно-методически съображения счетоводното отчитане на провизиите (обезценки) за кредитен риск се представя в осма глава "Счетоводно отчитане на разходите в банките". Ключови понятия и термини Изтегляне 4.1 Mb. Сподели с приятели:
|