Характеристика на дейността и счетоводството на банките
Кратка характеристика на обекта на отчитането
Изтегляне 4.1 Mb.
|
1. Кратка характеристика на обекта на отчитанетоВ най-общ смисъл и за счетоводни цели капиталът може да се определи като съвкупност от източници на средствата (активите) на предприятието (банката). Съществуват две групи източници - източници на собствени средства (активи), които съставляват собствения капитал на предприятието, и източници на чужди, временно привлечени средства, които са привлеченият капитал. Собственият капитал се формира от стойността на вложените активи от собствениците за учредяване на предприятието и необходими за осъществяване на основната му дейност. Той включва още резервите и печалбата, създадени при функционирането на предприятието, които се използват главно за разширяване на неговата дейност. В Международните счетоводни стандарти (МСС) и в Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) собственият капитал е определен като остатъчна стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви. В този план сумата, с която собственият капитал се представя в баланса на предприятието, зависи от установяването на активите и пасивите. През последните години вниманието на банките към проблемите със собствения капитал е засилено. Задължителният размер на капитала на една банка се определя от банковото законодателство, подлежи на засилен контрол от страна на органите на банковия надзор и трябва да отговаря на условието за достатъчност за покриване на поетите от банката рискове[1]. Редът и начинът за образуване и изменение на собствения капитал зависят от правно-организационната форма на предприятието. Според Закона за кредитните институции търговските банки се учредяват и работят като акционерни дружества (АД). Следователно собственият капитал на банката се формира и поддържа като акционерен капитал. Общият ред за това е определен в Търговския закон (ТЗ). Специфичните изисквания се регламентират в Закона за кредитните институции като специален закон. Общи постановки по Търговския закон. Собственици на банките като акционерни дружества са акционерите. Те правят акционерни вноски, които са парични и непарични. Паричните вноски се правят в брой или с банков превод. Непаричните вноски се правят по реда на чл. 72 от Търговския закон. Те се оценяват от 3 вещи лица, назначени от съда, пред който ще се извърши регистрацията на дружеството по искане на вносителя. Оценката в устава не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица пред съда. С направените вноски акционерите записват и закупуват акции. Номиналната стойност на акциите изразява основния капитал на банката. Той се отчита и показва в пълен размер независимо от това, дали е изцяло или частично внесен (платен). Този размер съответства на сумата, с която основният капитал е регистриран в съдебния регистър. Изтегляне 4.1 Mb. Сподели с приятели:
|