Характеристика на дейността и счетоводството на банките
Изтегляне 4.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2. Организация на счетоводството на банките
- МСФО 7 "Финансови инструменти: оповестяване"
Общото заключение е, че в банките има значителни по размери активи, сред които преобладават специфичните по характер и предназначение финансови активи и преди всичко парични средства. В преобладаващата си част пасивите са задължения по привлечени чужди парични средства, характерни само за банките и с много висок относителен дял в общия обем на източниците на средства. Условните вземания и задължения също са от особено естество и немалко на брой. Търговските сделки, които съставляват банковата дейност, са специфични и с много широк обхват на реализация. Част от тях се осъществяват по безналичен начин, но също така значителен е и обемът на операциите, които са свързани с наличие и движение на пари в брой. Всичко това определя особеностите и значението на счетоводството като отчетно-информационна и контролна система в управлението на банките.
2.2. Организация на счетоводството на банкитеСчетоводството на банките е организирано и се осъществява в съответствие със Закона за счетоводството, Международните стандарти за финансово отчитане (Международните счетоводни стандарти) и банковия сметкоплан. По-специално значение има МСФО 7 "Финансови инструменти: оповестяване". С него се регламентира отчитането на специфични за банките рискове, възникващи от всички финансови инструменти, които не съществуват в други предприятия и не се третират в останалите МСС. Той се прилага в единство и взаимна връзка с другите МСС и МСФО, като ги допълва. Въз основа на Закона за счетоводството, МСС и МСФО БНБ издава указания за организацията на отчетността в банките, отчитането на банковите сделки, представянето и оповестяването на информацията във финансовите отчети. В съответствие с принципите, определени в националните нормативни актове по счетоводство, и изискванията в МСС и като се съобразява с обичайната международна практика, отделната банка разработва своя счетоводна политика, която съдържа "конкретни принципи, изходни положения, концепции, правила, практики, прилагани от предприятията при изготвяне и представяне на финансовите отчети"[5] Централно място в счетоводната политика имат принципите, които банката трябва да спазва при осъществяване на счетоводството и съставяне на финансовите отчети. Основни счетоводни принципи са изискванията за текущо начисляване и действащо предприятие. Другите принципи на счетоводството са: предпазливост, съпоставимост между приходите и разходите, предимство на съдържанието пред формата и запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период. Счетоводната политика дава възможност на потребителите на информация да разберат подходите при отчитане (признаване) и оценка на активите и пасивите и базата, на която са изготвени финансовите отчети. В този смисъл банката следва да разработи и оповести счетоводна политика, третираща следните базови въпроси: признаването на основните видове доходи; оценката на ценни книжа, представляващи инвестиции, и на ценни книжа, държани за търгуване; разграничение между сделки и други събития, които водят до признаването на активи и пасиви, и тяхното показване в баланса и онези сделки и други събития, от които само възникват условни задължения и неотменими ангажименти и които само се оповестяват, без да се показват в баланса; базата за определяне на загубите по заеми и аванси и за отписването им; базата за определянето на провизиите за общ банков риск и тяхното счетоводно третиране. Могат да се оповестят и други важни принципи и изисквания за счетоводната политика на банките като например принципите и методите за оценка на финансовите активи и финансовите пасиви, принципите за признаване на основните видове финансови приходи и разходи, критериите и условията за формиране на приходите и разходите за бъдещи периоди, лихвените и безлихвените активи и пасиви, критериите за определяне на матуритетната структура на вземанията и задълженията, въз основа на която са съставени финансовите отчети, и др. При осъществяване на текущото счетоводно отчитане в банките се спазват общите изисквания на Закона за счетоводството за документална обоснованост на операциите, за реквизитите на счетоводните документи и за документооборота. По-важните условия са: документите се подписват поне от две лица. Това са лицата, които по смисъла на Закона за кредитните институции управляват и представляват банката; счетоводните документи по банкови операции се регистрират по вальори, в последователността на съставянето им. Някои документи се регистрират с точния час. Такива са например платежните документи, документите, които отразяват операции, свързани с активи и пасиви, обекти на ежедневна преоценка, и др.; всички счетоводни записвания се контролират и одобряват от упълномощен служител на банката, различен от лицето, извършило счетоводното записване; банките изпращат извлечение до своите клиенти за състоянието и движението на паричните средства по сметките им. Последното за годината извлечение служи за потвърждаване на заключителните годишни салда по сметките. Банките водят следните счетоводни регистри: дневна хронологична ведомост; оборотна ведомост на синтетичните счетоводни сметки с начални салда, дневни обороти, обороти с натрупване към съответната счетоводна дата и крайни салда; главна книга и систематични регистри за всяка аналитична сметка. В съответствие със Закона за счетоводството поправки и добавки в счетоводните документи в банките не се разрешават. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови. Особените правила се отнасят за реда и вальора на счетоводните записвания. С вальора на погрешното записване се съставя специална счетоводна статия за неговото коригиране (отстраняване). След това със същия вальор се извършва вярното счетоводно записване. Банките се задължават да посочват основанието за операцията и вида на допуснатата грешка. Банките отчитат сделките в чуждестранна валута в съответствие с МСС 21 "Ефекти от промените в обменните курсове". При първоначалното им признаване към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс за деня на чуждестранната валута към лева. Обменният курс към датата на сделката се нарича спот курс. У нас това е обявеният от БНБ обменен (централен) курс за счетоводни цели. Банките показват задължително във финансовите отчети паричните си позиции (парични средства, вземания и задължения) в чуждестранна валута по заключителен курс (обменния курс към датата на баланса). На практика в банките балансовите парични позиции в чуждестранна валута са обект на ежедневна счетоводна преоценка по централния курс на БНБ. Задбалансовите валутни позиции задължително се преоценяват към датата на месечните финансови отчети. Текущото счетоводно отчитане в банките се организира и осъществява по изготвен и утвърден от ръководството на съответната банка индивидуален сметкоплан. Той се съставя въз основа на примерен национален сметкоплан на банките, разработен и приет от Управителния съвет на БНБ. Неговата структура, както и съдържанието му в основни линии съответстват на структурата и съдържанието на примерния национален сметкоплан, приет от Националния съвет по счетоводството. В сметкоплана на банките има четири нива за систематизиране на отчетната информация - раздел, група сметки, подгрупа сметки и синтетична сметка. По тази причина сметките са означени с четирицифрени номера, като първата цифра показва номера на раздела, втората - на групата, третата - на подгрупата, а четвъртата - номера на сметката. Допуска се към синтетичните сметки да се откриват една или няколко допълнителни позиции във вид на аналитични сметки, които получават съответни номера. Аналитичното отчитане е организирано и се води в съответствие с възприетата в банката номенклатура на отчетността. Сметкопланът на банките съдържа някои допълнителни рубрики във вид на групи, подгрупи и сметки. Те са породени от спецификата на банковата дейност и са израз на сравнително по-широкия конкретен състав на обектите на счетоводството в банките. Типични примери в това отношение са отчетните групи, подгрупите и сметките за отчитане на привлечените средства, емисията на банкноти и монети, дългосрочните кредити и вземания, паричните средства, краткосрочните кредити и вземания, финансовите активи, държани за търгуване, финансовите разходи и финансовите приходи. По същите причини съществуват сравнително повече позиции и в системата на задбалансовото отчитане. За периодичното признаване (отчитане) и показване на активите, собствения капитал и пасивите банките съставят финансови отчети. Това се извършва в съответствие с изискванията на националното счетоводно и банково законодателство и МСС и МСФО. Структурата и съдържанието на финансовите отчети, както и сроковете, редът и начинът на тяхното изготвяне и представяне са разгледани в последната глава на учебника. Проект BG051РО001-4.3.04-0034 „Развитие на електронните форми на дистанционно обучение в УНСС – създаване на нови възможности за повишаване на образованието и успешна професионална реализация“ Изтегляне 4.1 Mb. Сподели с приятели:
|