августиани, лат. — издигнати от Нерон римски конници, негови приближени.
агапи, гр. — вечери на обичта, братски християнски трапези.
агер, лат. — поле; също равнинната част на град Рим.
акант, гр. — южно растение с едри листа, чиито цветове се използвали като декоративен елемент.
аква, лат. — вода; особ. водопровод (иначе акведукт).
алумна, лат. — храненица.
аренариум, лат. — кариера, отдето черпели пясък за цирка.
ас, лат. — медна монета, най-дребната парична единица.
асклепиади, гр. — лекари към храма на Асклепий и негови свещенослужители.
асфодел, гр. — бардун, лилиеподобно растение; гърците го садели на гробовете като символ на скръбта; според вярването в подземното царство имало поляна, обрасла в асфодел.
атриум, лат. — централната част на римската къща без покрив и с басейн в средата, дето събирали дъждовна вода.
ауреус, лат. — монетата златен денарий.
бестиарии, лат. — гладиатори, които се борят със зверове в цирка; също звероукротители.
бестия, лат. — звяр.
бис, гр. — скъпа бяла или червена материя, употребявана в древно време; също вид ценна кожа.
була, лат. — брошка, по-рано носена от етруските царе и пренесена в Рим заедно с тога претекста. Носена в Рим като амулет от децата на знатните семейства. В деня на зрелостта заедно с тога претекста, посветявана на домашните лари.
велариум, лат. — платно, което опъвали над атриума, за да пази от слънце.
велариус, лат. — роб, чието специално задължение е да се грижи за завесите в атриума; също телохранител.
вербена, лат. — зелени клончета от мирта, лавър и кипарис.
виа, лат. — голям път, шосе.
вивариум, лат. — клетка за животни, зверилник.
гема, лат. — скъпоценен камък; в по-широк смисъл изобщо камък, който служи за украса; под гема се разбира както инкрустираният камък, поставян на пръстени, така и по- големият камък с релефно изображение — т.нар. камея.
грекули, лат. — гърчета, презрително обръщение към гърците.
диатриба, гр. — литературен спор по предварително уговорена тема; къс повествователен жанр, култивиран в елинистическата философия.
диота, гр. — винен съд с две дръжки.
диспенсатор, лат. — иконом, ковчежник.
едил, лат. — висша държавна длъжност; имало двама плебейски и двама курулни едили, които се грижели за благоустройството на града, за зрелищата и снабдяването.
емпориум, гр. — пазарище.
епилатор, лат. — роб, който прислужва при къпането; авторът смесва епилатор с депилатор — т.е., който обезкосмява тялото на изкъпания.
епилима, гр. — вид помада.
епиникий, гр. — победна песен.
ергастулум, лат. — изправителен дом за роби.
ефебия, гр. — онова място в палестрата, дето се упражнявали младежите; метонимия за палестра.
инкубация, лат. — лекуване с приспиване в храма на Асклепий; богът се явява в съня на болния, дава му съвети и му предписва лек.
инсула, лат. — противоположно на domus, богатската къща, висока сграда, подобна на съвременната кооперация, където живеело под наем бедното гражданство на Рим.
капса, лат. — чанта, кутия.
карбасова, гр. — тънка ленена тъкан, муселин.
карука, лат. — богата колесница на четири колела.
катехумен, гр. — ученик на християнската вяра, който още не е получил кръщение.
квадрига, лат. — колесница на две колела.
квирити, лат. — римски граждани; с това име, отначало означаващо граждани на сабинския град Cures, римляните се нарекли след съединяването със сабините.
кливус, лат. — хълм; също улица по наклон и изобщо улица.
клиент, лат. — специфична римска форма на зависимост; като се поставял в услуга на по-богат и влиятелен човек, клиентът получавал в замяна защита и покровителство; в случая става дума за обичая клиентите да отиват в дома на своя патрон за утринен поздрав.
кодицили, лат. — тайно съчинение, дневник; като юридически термин също притурка към завещание.
Колос, гр. — едно от седемте чудеса на света, огромна статуя на Аполон на Родоското пристанище, висока 32 метра.
компедитус, лат. — окован.
консул, лат. — най-висшата държавна длъжност в републиканската епоха в Рим с едногодишен мандат.
корибанти, гр. — жреци на фригийската богиня Кибела, чието богослужение се състояло в шумни танци; в случая преносно танцувачи.
кохорта, лат. — отделение от римската пехота, една десета от легиона (римският легион в тази епоха се състоял от 12 000 души).
криптопортика, лат. — покрита колонада.
кубикулум, лат. — стая, спалня.
куникулум, лат. — подземен ход.
куратор, лат. — настойник, опекун.
лаконикум, лат. — част от топлото отделение на римската баня, потилия.
лампадарии, лат, — роби, които осветяват пътя с фенери или факли.
ланист, лат, — преподавател в гладиаторска школа.
лари, лат. — римските домашни богове, чиито изображения стояли заедно със смъртните маски на прадедите в специален шкаф — т.нар. ларариум, до домашния олтар.
лацерна, лат. — горна дреха, която римляните обличали в студено време върху тогата.
лектор, лат. — роб, чието задължение било да чете на глас на господаря си.
лемурии, лат. — празник в чест на душите на умрелите.
ликтори, лат. — служители — свита на висшите римски магистрати, — които носели в очертанията на града, когато ги съпровождали, снопче пръчки (fasces), символ на гражданската власт на магистрата, а извън очертанията на града и втъкната в снопчето секира.
логос, гр. — в случая теологически термин, разум, дух; според началото на Евангелието на Йоан също и самият бог.
лупанариум, лат. — публичен дом.
матрона столата, лат. — облечена в стола, в дългата широка дреха на омъжената римлянка.
мина, гр. — гръцка парична мярка, равна на 100 драхми.
мирмилон, лат. — гладиатор, въоръжен с меч, щит и шлем.
молоси, гр. — кучета от Молосида, област в Епир, Пелопонес.
мора, лат. — игра, популярна и в ново време в Италия; трябва да се познае колко пръста показва противната страна в момента, когато протяга ръка.
нард, гр. — благовонно растение, от което приготвяли масло и балсам.
наумахия, гр. — морско сражение; специално — изуствено езеро, където представяли морско сражение.
номенклатор, лат. — роб, чието специално задължение е да съобщава за пристигналите гости.
отците — лат. patres, прозвище на римските сенатори или патриции.
периодоницес, гр. — постоянен победител на общогръцките състезания (Олимпийските, Немейските, Пиетийските и Истмийските игри), които се уреждали на определен период години.
перистил, гр. — вътрешен двор с колонада или колонада около къщата.
пилеулус, лат. — кръгла плъстена шапка, носена от свободните римляни.
пинакотека, гр. — картинна галерия, помещение за художествени ценности.
понтифекс максимус, лат. — върховен жрец, който обединявал всички жречески колегии. Названието минало по-късно върху римския папа.
право на народите — лат. ius gentium, правна система, по-обща от валидното само за римски граждани римско право (ius Rommanum).
прандиум, лат. — по-голяма закуска, която се правела на обед; основното ядене на римляните било привечер.
претекста, лат, — тога, обшита с пурпурна ивица, която носели децата на римските граждани до 17 — годишна възраст.
претор, лат. — висша държавна длъжност със съдебни функции; след изтичането на едногодишния мандат, преторът отивал да служи като пропретор, като управител на римска провинция.
префект, лат. — началник, управител.
прокуратор, лат. — управител, който се грижи за императорските приходи в провинциите.
пронуба, лат. — шаферка; също матрона — родственица на невестата, която я учи на семейните задължения.
рави, евр. — учителю!
рециарий, лат. — гладиатор, въоръжен само с мрежа, в която оплитал противника си.
ритор, гр. — учител по красноречие.
ростра, лат. — ораторска трибуна; наричала се така, защото на нея окачвали отрязаните носове на корабите на победените войски.
сагация, лат. — подхвърляне върху опънат войнишки плащ за забава или подигравка.
сармантиции или семаксии, лат. — християнски мъченици, наречени така от Тертулиан според начина, по който били убивани — изгаряли ги привързани на стълб, като натрупвали наоколо храсти.
сика, лат. — кама.
симпозиум, гр. — пир.
сирма, гр. — дълга дреха на трагическите актьори, която ги правела да изглеждат по-високи и по-внушителни.
скрупули, лат. — дребни златни монети на стойност една трета от златния денарий.
сполиариум, лат. — място в амфитеатъра, дето събличали убитите гладиатори.
стадий, гр. — мярка за дължина, около 180 метра.
табличките — т.е. посланието на императора; за писма античните си служели обикновено с восъчни таблички, върху които пишели с остра метална пръчица (т.нар. стило).
табулинум, лат. — кабинет.
тауматург, гр. — чудодеец.
тепидариум, лат. — гореща вода.
тесера, лат. — дъсчица, която служела за пропуск, марка или билет.
теург, гр. — вълшебник, магьосник.
тирс, гр. — тояга, обвита с бръшлян и лозови листа, на върха с шишарка; жезъл и атрибут на Бакхус.
трибун, лат. — обикновено военна длъжност, висш офицер; във всеки легион имало по шест души; в републиканската епоха още висша магистратура — народните трибуни, които защищавали интересите на народа пред сената.
триглиф, гр. — т.е. с три нареза, архитектурна украса, характерна за дорийския фриз.
триклиниум, лат. — канапето, върху което възлягали при ядене; и също това отделение на къщата, където се хранели, т.е. трапезария.
унктуариум (ункториум), лат. или елеотезиум, гр. — едно от последните отделения на римската баня, дето се извършвало намазването с елей.
фамилия, лат. — робите, т.нар. familia urbana, градските роби, за разлика от familia rustica, робите, които обработват земята и живеят в селското имение.
фламини, лат. — жреци, колегия от 15 души първослужители на различни божества.
форум, лат. — площад, пазар.
фосор, лат. — копач, гробар.
фригидариум, лат. — студена вана.
халцедон, гр. — скъпоценен камък, наречен по името на град Халкедон във Витиния.
хипогеум, гр. — подземие, т.е. крипта; също гробище.
хипокауст, гр. — един вид централно парно отопление в римската къща, което напомня съвременното лъчисто отопление; тръбите били скрити в пода и отчасти в стените на помещенията.
хистрион, лат. — актьор, шут.
центурион, лат. — офицер, началник на центурия (отряд от сто души); принципиларен центурион (или по-вярно примипиларен) — началник на първата манипула на легиона — т.е. пръв, главен центурион.
янитор, лат. — роб вратар.
>> ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛАТИНСКИТЕ ИЗРАЗИ
Animal impudens… etc, — безсрамно животно… и т.н.
Arbiter elegantiarum — съдник на изящния вкус.
Ave, Caesar imperator, morituri te salutant, — Привет, повелителю Цезар, тия, които отиват на смърт, те поздравяват.
Carissime — скъпи.
Christus regnat — Христос царува.
Diva Augusta — божествената Августа, т.е. съпругата на Нерон Попея Сабина. Титула „Августа“ носели, съпругата, дъщерите, майката и сестрите на императора.
Domus Aurea — златният дом, дворецът на Нерон.
Domus transitoria — дом, който има излаз на две посоки; домът на Нерон, защото от него се излизало и на Палатинския, и на Есквилинския хълм.
Eheu — уви.
Euhan или euoe, гр. — възглас на вакханките, когато изпаднат в божествен транс.
Extra humanum gaudium — с радост, която надминава човешките граници.
Flava coma — златокоса, в случая обидно.
Habet — има, т.е. получил е рана.
Heu, heu, me miserum — Ах! Ах! Аз нещастният!
Hic Abdera. — Тук е Абдера. Поговорка, която ще рече: — Ето глупака! Смятало се, че в Абдера (тракийски град на Егейско море) живеят най-глупавите хора на земята.
Icuncula — кукла.
Innoxia corpora — невинни тела.
Ludus matutinus — сутрешни зрелища.
Macte — отлично.
Maran atha, евр. — „Господи, ела!“ — начални думи на химн.
Matricida — майкоубиец.
Mea culpa — аз съм виновен.
Ne, sutor, supra crepidam. — „Обущарю, съди само за обувката.“ По един анекдот, разказан от Плиний Стари (Естествена история, кн. 35, гл. 10), художникът Апелес (IV век пр.н.е.) изложил готовата си картина на един балкон и се скрил зад нея, за да подслуша забележките на минувачите. Когато един обущар направил справедлива забележка за детайл в сандалите, но си позволил да изкаже мнение и за другото, Апеле се обадил с горните думи.
Nonte peto, piscem peto. Quid mefugis, Galle? — Не тебе търся, риба търся. Защо бягаш от мене, Гале?
Ocelle mi — мое оченце; латинско нежно обръщение.
Pagus — село.
Panem et circensis — хляб и зрелища.
Parricida — отцеубиец; особ. убиец на близък роднина.
Pax Romana — римският мир, единството на Римската империя, провъзгласено от император Август; персонифицирано женско божество, на което бил издигнат храм в Рим и били сечени монети с негово изображение.
Pax vobiscum! — Мир вам!
Peractum est — свършено е.
Piacula — изкупителни жертви.
Proh pudor — о, срам.
Pro Christо! — За Христос!
Puticuli — Вонещите ями — гробище на Есквилинския хълм, дето погребвали бедните и робите.
Quo vadis, Domine? — Къде отиваш, господи?
Salve — здравей.
Scripta duodecim — популярна римска игра: на едно поле, разделено на квадратчета от дванадесет взаимнопресичащи се линии, се играело с разноцветни камъчета.
Sine armis et sine arte — без оръжие и без изкуство (т.е. без гладиаторска подготовка).
Sponsamea — моя годеница.
Univira — жена, която е имала само един съпруг.
Urbi et orbi — на град Рим и на целия свят; благословия на Петър, като се подчертава, че тя се разпространява над целия свят.
Vae misero mihi! — Горко на мене, нещастния!
Veni, vidi fugi — парафраза на veni, vidi, vici — дойдох, видях, избягах.
Veni, vidi, vici — дойдох, видях, победих — краткото послание на Юлий Цезар до сената след победата му над боспорския цар Фарнак при Зела (47 г. пр.н.е.).
Venus Genitrix — Венера Родителка, богиня на съпружеската любов.
Vicus — квартал (специално за Рим); също главна улица.
Videant consules — Консулите да се погрижат! — формулно начало на сенатски декрет за извънредно положение.
Virgo magna или Vestalis maxima — главната жрица на Веста.
КРАЙ
© 1895 Хенрик Сенкевич
© 1980 А. Ганчева-Зографова, превод от полски
© 1980 К. М. Куев, превод от полски
© 1980 Л. Андрейчин, превод от полски
Henryk Sienkiewicz
Quo vadis, 1895
Сканиране и разпознаване: stomart, 2008
Редакция: ira999, 2009
Издание:
Хенрик Сенкевич. Quo vadis
„Народна култура“, София, 1980
Редактор: Иван Голев
Przelozyli z polskiego A. Ganczewa-Zografowa, K. Kujew i L. Andrejczin
Henryk Sienklewicz. Quo vadis
PIW, Warszawa, 1968
Сподели с приятели: |