Хенрик Сенкеевич
Изтегляне 7.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- >> XVI
>> XVВиниций до Лигия: „Робът Флегон, по когото ти пращам това писмо, е християнин; той ще бъде един от ония, които ще получат свобода от твоята ръка, скъпа моя. Той е стар прислужник в нашия дом; така че мога напълно да му се доверя и да изпращам писмата по него, без да се страхувам, че ще попаднат в други, а не в твоите ръце. Пиша от Лавренций, където спряхме поради горещината. Тук Отон имаше прекрасна вила, която на времето, подари на Попея, а тя, макар и разведена с него, намерила за добре да задържи хубавия подарък… Когато мисля за тия жени, които сега ме заобикалят, и за теб, струва ми се, че от Девкалионовия камък са произлезли различни видове хора, които съвсем не си приличат, и че ти си се родила от кристал. Възхищавам се и те обичам с цялата си душа и бих желал да говоря само за теб, но сега съм принуден само да ти пиша и за пътуването, и за случилото се с мене, и за новините от двора. И тъй, цезарят гостуваше на Попея, която тайно беше приготвила великолепен прием. Всъщност тя не покани много августиани, но и аз, и Петроний получихме покана. След прандиума се возихме със златни лодки по морето, което беше много тихо, сякаш спеше, и синьо като твоите очи, о, божествена! Гребахме сами, защото това явно ласкаеше Августа, понеже я возеха бивши консули или техни синове. Цезарят, застанал до кърмата в пурпурна тога, пееше химн в чест на морето, написан от него миналата нощ, а мелодията съчини заедно с Диодор. От другите лодки пригласяха роби от Индия, които умеят да свирят на морски раковини, а наоколо се показваха множество делфини, сякаш музиката наистина ги беше примамила от глъбините на Амфитрита. Аз пък знаеш ли какво правех? Мислех и тъгувах за теб и исках да взема това море, това хубаво време, тая музика и всичко да ти дам. Искаш ли да живеем някога и ние на морския бряг, августа моя, далеч от Рим? В Сицилия имам земя с бадемови гори, които през пролетта се обсипват с розови цветове и така се навеждат над морето, че краят на клоните им почти докосва водата. Там ще те обичам и ще славя това учение, на което Павел ме научи, защото вече зная, че то не се противопоставя на любовта и щастието. Искаш ли?… Преди обаче да чуя отговора от твоите любими уста, пиша ти по-нататък за това, което се случи в лодката. Щом брегът остана далеч зад нас, ние забелязахме напред в далечината платно на лодка и веднага започнахме спор дали това е обикновена рибарска лодка или пък голям кораб от Остия. Аз пръв познах, а тогава Августа каза, че за моите очи няма нищо скрито и като спусна бързо воала на лицето си, попита бих ли могъл да я позная така. Петроний веднага отговори, че през облаците дори и слънцето не може да се види, но тя, преструвайки се, се засмя и каза, че такъв проницателен поглед навярно само любовта може да заслепи, а после изреди имената на различни августианки, започна да пита и да отгатва в коя съм влюбен. Отговарях спокойно, но най-после тя спомена и твоето име. Като говореше за тебе, откри пак лицето си и започна да ме гледа със зли и изпитателни очи. Много съм благодарен на Петроний, който в тоя момент наклони лодката и отклони общото внимание от мен; ако бях чул за тебе някакви злонамерени или подигравателни думи, сигурно не бих могъл да скрия гнева си и би трябвало да се боря с желанието да разбия с веслото главата на тая лукава и зла жена… Ти помниш какво ти казах в дома на Лин вечерта, преди да замина, за случката на Агриповото езеро. Петроний се страхува за мен и днес пак ме съветваше да не дразня самолюбието на Августа. Но той вече не ме разбира и не знае, че освен теб за мен няма нито удоволствия, нито красота, нито обич и че към Попея чувствам само отвращение и презрение. Ти така промени душата ми, че не бих могъл да се върна към предишния живот. Не се страхувай обаче, че тук може да ми се случи нещо лошо. Попея не ме обича, защото тя не е способна да обича никого и нейните капризи са резултат от гнева й към цезаря, който все още е под нейно влияние и може би я обича, но въпреки това вече не я щади и не крие от нея своето безсрамие и постъпките си. Ще ти кажа и нещо друго, което трябва да те успокои: когато заминавах, Петър ми каза да не се страхувам от цезаря, тъй като косъм няма да падне от главата ми, и аз му вярвам. Някакъв вътрешен глас ми нашепва, че всяка негова дума ще се изпълни, и понеже той благослови нашата любов, то нито цезарят, нито силите на Хадес, нито пък самата съдба ще успеят да те отнемат, о Лигия! Когато мисля за това, съм щастлив, сякаш съм на самото небе, а то единствено е щастливо и спокойно. Но тебе, християнката, може би те оскърбява това, което говоря за небето и съдбата? Ако е така, прости ми, греша неволно. Кръщението още не ме е измило, а сърцето ми е като празна чаша, която Павел от Тарс ще напълни с вашето благо, учение; за мен то е по-благо, защото е твое. Ти, божествена, ми признай поне тая заслуга, че излях от чашата течността, с която беше пълна преди, и че не оттеглям тази чаша, но я подавам като жаден, застанал пред чистия извор човек. Дано открия милосърдие в твоите очи. В Анций и през деня, и през нощта ще слушам Павел, който още първия ден на пътуването спечели такова влияние върху моите хора, че те са непрекъснато около него и виждат в него не само тауматург, а едва ли не свръхестествено същество. Вчера видях радост на лицето му, а когато го попитах какво прави, отвърна ми: «Сея.» Петроний знае, че той се намира сред моите хора и иска да го види; иска да го види и Сенека, той чувал за него от Галон. Но звездите вече бледнеят, о, Лигия, а утринният Луцифер свети все по-силно. Скоро Зората ще зарумени морето — всичко наоколо спи, само аз мисля за теб и те обичам. Поздравявам те заедно с утринната зора, Sponsa mea!“ >> XVIВиниций до Лигия: „Била ли си, скъпа, с Авъл и Помпония в Анций? Ако не си, ще бъда щастлив да ти го покажа някога. Още от Лавренций вилите се редят край брега една след друга, а самият Анций е безкрайна верига от дворци портики, чиито колони се оглеждат във водата, когато времето е хубаво. И аз тук имам жилище, над самото море с маслинова градина и кипарисова гора зад вилата; и когато помисля, че след време това жилище ще стане твое, мраморът му ми изглежда по-бял, градинките по-сенчести и морето по-лазурно. О, Лигия, колко е хубаво да живееш и да любиш! Старият Меникъл, който пази вилата, е посадил по поляната под миртите цели купища ириси; като ги гледам, спомням си дома на Авъл, вашия имплувиум и градината, в която седях при тебе. И на тебе тези ириси ще ти напомнят вашия дом, затова съм сигурен, че ще обикнеш Анций и тая вила. Веднага след като пристигнахме, разговаряхме дълго с Павел на прандиума. Говорихме за теб, а после той започна да поучава; аз дълго слушах и ще ти кажа само това, че дори ако можех да пиша като Петроний, пак не бих могъл да ти разкажа всичко, което ми мина през ума и се всели в душата ми. Не съм очаквал, че на света може да има такова щастие, такава красота и спокойствие, за които хората досега не са знаели. Всичко това обаче ще ти кажа, когато в първата свободна минута се завърна в Рим. Кажи ми, как може земята да понася едновременно такива хора като апостол Петър, Павел от Тарс и цезаря? Питам, защото след Павловото поучение прекарах вечерта у Нерон и знаеш ли какво чух там? Най-напред той сам чете своята поема за разрушаването на Троя и негодуваше, че никога не е виждал горящ град. Той завиждаше на Приам и го наричаше щастлив човек затова, че е могъл да наблюдава пожара и гибелта на родния си град. Тигелин отговори: «Кажи само една дума, божествени, аз ще взема запалена главня и преди да изтече нощта, ще видиш Анций горящ.» Но цезарят го нарече глупец. «Къде — каза той — ще ходя да дишам морски въздух и да пазя гласа си, с който са ме надарили боговете и за който, както казват, трябва да се грижа заради доброто на народа. Нима Рим не ми пречи, нима не пресипвам от смрадливите изпарения на Субура и Есквилин, нима горящият Рим не ще представлява сто пъти по-величествена и по-трагична картина от Анций?» И всички започнаха да говорят каква нечувана трагедия би представлявала гледката на такъв един град, покорил света, а после превърнат в купчина сива пепел. Цезарят заяви, че в такъв случай поемата му ще надмине песните на Омир, а после заговори как ще построи града и как бъдещите векове ще се удивляват на неговото дело, пред което всички други човешки дела щели да бледнеят. В това време пируващите, вече съвсем пияни, завикаха: «Направи това, стори го!» А той каза: «Трябва да имам верни и много предани приятели!» Да си призная, като слушах това, веднага се разтревожих, защото ти си в Рим, carissima. Сега сам се смея на тоя страх и мисля, че колкото и да са безумни цезарят и августианите, не ще се осмелят и не ще допуснат подобна лудост; и все пак колко много се страхува човек за своето любимо същество, а аз бих желал домът на Лин да не е на тясна задтибърска уличка и в квартал, заселен с чужденци, на които в случай на пожар биха обърнали по-малко внимание. За мен и палатинският дворец дори не е достоен да бъде твое жилище, но аз желая да не ти липсват ония красиви неща и удобства, на които си свикнала от детинство. Премести се в дома на Авъл, о, моя Лигия. Тук дълго мислих за това. Ако цезарят беше в Рим, новината за твоето завръщане наистина би могла да стигне чрез робите до Палатинския хълм, да привлече вниманието му и да те изложи на преследване, защото си се осмелила да се противопоставиш на волята му. Но той ще остане дълго в Анций и докато се върне, робите ще престанат да говорят за това. Лин и Урс могат да живеят при теб. Най-сетне живея с надеждата, че преди Палатинският хълм да види цезаря, ти, моя божествена, ще заживееш в своя собствен дом на Карини. Да бъде благословен денят, да бъдат благословени часът и минутата, когато ще престъпиш моя праг, и ако Христос, чиято вяра се уча да изповядвам, стори това, нека бъде благословено и неговото име. Ще му служа и за него ще дам живота и кръвта си. Не, лошо се изразих: ще му служим двамата, докато се скъса нишката на живота ни. Обичам те и те поздравявам с цялата си душа.“ Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 7.2 Mb. Сподели с приятели:
|