плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа”. Повечето християни приемат тези стихове, особено 5 стих, като нещо, което трябва да правим за себе си. Въпреки че нямам нищо против това, контекстът определено говори за духовно воюване за другите Ливинг Байбъл много ясно казва това Докато четете стиха, обърнете внимание на връзката му с корена на гордостта, който видяхме във ІІ Коринтяни 4:4 „Вярно е, че съм обикновен слаб човек, но не използвам човешки методи, за да печеля битките. Използвам не оръжия, направени от човек, а Божиите мощни оръжия, за да събарям крепостите на дявола. Тези оръжия могат да сразят всеки надменен довод срещу Бог и всяка стена, изградена, за да пречи на хората да Го намерят. С тези оръжия аз мога да хващам бунтовниците и да ги връщам при Бог, да ги превръщам в хора, чието сърдечно желание е да се покоряват на Христос”. Разглеждайки по-отблизо тези стихове, ще открием, че Господ ни дава не само разрешението на проблема, но и също определя Божието лекарство за други части от крепостта. Този пасаж запленява и дава откровение. Първо забележете, че Бог ни казва нещо, което би трябвало да е очевидно: Оръжията на нашето воюване не са плътски. Това означава, че те не са човешки. Бог знае, че ние често пренебрегваме очевидното и затова го казва ясно. Никога няма да спечелим някого на базата на разума; нито чрез нови техники и методи Със сигурност няма да спечелим някого, като му досаждаме, оставяме бележки в сандвича му или като го смъмряме с изявления, като например: „Кога ще си оправиш отношенията с Бога?” Когато подхождаме с хората по човешки, особено ако те чувстват, че ги преследваме, само влошаваме нещата. Защото гордостта в тях, която казва: „Не искам никой да ме контролира или да ми казва какво да правя”, се надига, за да се защити. Ако атакуваме гордостта им по човешки, тя ще стане още по-силна.
