Съществува закон, формулиран от Ханеман - подобното се лекува с подобно. В основата си терапията е витална, а не физиологична. Чрез лечението се активират жизнените сили на пациента, което довежда до оздравяване. Човек се нуждае от едно лекарство, т.к. по вече не могат да бъдат подобни на една симптоматика.
2.Принцип на изпитание на лекарствата.
Хомеопатичните лекарства за да влязат в материя медика трябва да преминат клинично изпитание, което се прави само със здрави хора. Спори се, че възрастните хора имат своя индивидуалност и освен това никой не е напълно здрав. Но при достатъчен брой хора за експерименти могат да се направят съответните изводи.
3.Принцип на дозировката.
Дозата има решаваща роля. Хомеопатията използва лекарства с много ниска концентрация. Само дозата определя дали едно нещо е лекарство или отрова.
Основни понятия.
Разреждане.
Колкото е по разредено лекарството, реакцията е по приемлива за пациента. При високи разреждания започват да се проявяват други свойства на лекарството. За разредител се използват неутрални вещества като дестилирана вода и млечна захар. Установено е, че разрежданията могат да бъдат толкова високи, че да не остане и един атом от веществото, но въпреки това да се проявява действието на лекарството. Това е така защото някаква информация за него се запазва в носителите млечна захар и дестилирана вода, които са медицински инертни, но образуват фрактали, в които се съхранява информацията за хомеопатичното лекарство. Освен това е установено че множество раздрусвания правят лекарството по-силно. Обяснява се с предаване на информацията от веществото към фракталите при разклащане, което важи с особена сила при големите разреждания. Освен това ако се накара пациента да разклаща лекарството преди употреба то всеки от тях ще приложи различна сила и енергичност и по този начин хомеопатичното лекарство ще съответства по добре на неговия тип.
+Отравяне с алкохол. Вземаме празното шише. Пълним с вода. Раздрусваме 100 пъти. Повтаряме 3 пъти процедурата. Приемаме като противоотрова.+
