Защо ХИВ не е причинителят на СПИН

концентрация у болния ида се разпространява обилно в засегнатите тъкани в противен случай не би било възможно да се обяснят симптомите. Значи у заразения от СПИН субект трябва да открием висока концентрация на ХИВ в белите кръвни телца на имунната система, по-специ- ално в Т-лимфоцитите, предполагаемата избрана мишена от вируса,
пораженията на саркома на Капоши, и в мозъчните неврони, чието увреждане се асоциира с форма на деменция.
От тази масивна инфекция от ХИВ вирус обаче не се открива никаква следа при пациенти със СПИН. В по-голя- ма част от пациентите не се намират вирусни частици, а при малкото, при които са открити, са в оскъдно количество. Проучване от 1993 г. показва,
че всеки двама болни от СПИН, които са съдържали около сто хиляди вирусни частици на милиметър кръв, е имало десетки болни, които не са имали нито една вирусна частица или в изключително малко количество. Освен това, във всички заразени с ХИВ само незначително количество от вирусните частици достига Т-лимфоцитите (около 1 на въпреки изобилието на неинфектираните Т-лимфоцити - само по себе си е сериозно противоречие с теорията на Гало.
Микробите могат да причинят сериозно заболяване само когато са в състояние да заразят клетките много по-бързо, отколкото организмът успява да ги замести. При пациенти,
страдащи от СПИН, Т-лимфоцитите продължават да се възпроизвеждат със значително по- бърз ритъм от размножението на ХИВ. И при серопозитивните, и при болните имунната система произвежда специфични антитела, които правят вируса неактиВен (изпращат го В
летаргия) малко след влизането му в организма. ХИВ, както и други ретровируси, може да постигне висок вирусен заряд веднага - в началния моментна заразяването на организма
(сто хиляди частици на милилитър кръв, което най-много може да се прояви със симптоми на лека настинка впоследствие, в огромна част от случаите, имунната система го прави негоден за постоянно
59
Независимо от това, тестът за ХИВ е замислен от Гало точно за да определи присъствието на антителата на вируса като доказателство за болестта, докато междувременно те парадоксално показват деактивирането на вируса. С други думи, когато тестът изолира антителата на ХИВ, пациентът се обявява за серопозитивен или болен, дори вървейки срещу логиката на принципите на ваксините.
В крайна сметка става ясно, чене всички пациенти, болни от СПИН, имат и ХИВ вирус,
както е документирала научната литература още през 1993 г. - 4621 случая на пациенти със
СПИН, които в същото време са с установена серопози- тивност
60
2) Микробът трябва да може да бъде изолиран от своя гостоприемник ида се развива
в незаразена среда
Този постулат е формулиран, за да обособи отговорната причина наедно заболяване между многото възможни. По отношение на СПИН технически е спазен само в някои случаи.
Вирусът ХИВ в действителност се среща много рядко в активно състояние сред жертвите на СПИН и за да може да се култивира, лекарите са принудени да го изтеглят от кръвта на болни пациенти в инертен стадий, за да го възобновят в лаборатория.
Някои изследвания, които академичното общество изглежда иска да игнорира, показват,
че серопозитивните, които са развили антитела във вируса (правейки го инертен, го предават на здрави партньори след около хиляда сексуални акта без предпазни мерки
61
Вероятността вирусът да премине от майката към детето е 25-50%, те. твърде възможно е

основният пътна предаване да е родилният. Вторият фактор на разпространение касае всички по-податливи субекти от риск на инфекция (като активните хомосексуалисти, наркоманите, ползвателите на имуносупресивни субстанции, хора, страдащи от инвалидизиращи заболявания и т. н, които са особено уязвими от всякакъв вид вирус,
включително като ХИВ (обичайно дезактивирани от имунната система при влизането им в организма).
3 ) Микробът трябва да възпроизведе оригинаяното заболяване, когато е присаден в
податлив гостоприемник
• Със сигурност се знае, че вирусът на ХИВ е заразил 15 000 американци хемофилици чрез кръвопреливане на заразена кръв, преди да бъдат въведени задължителните тестове за кръводаряването. В разстояние на 15 години процентът на хемо- ; филиците, които са се заразили със СПИН, е по-малък от 2%
! годишно, което е напълно в съответствие с предвижданията за имунната недостатъчност, причинена от хемофилията на серопозитивните пациенти. Искат да ни убедят, че хемофи-
1
лиците, заразени с ХИВ, са имали същия шанс за развитие на СПИН,
както и серонегативните хемофилици.
В какъвто и аспект да бъде разгледана връзката между ХИВ и СПИН, лъсва очевидното форсиране в интерпретацията на експерименталните данни. Например, ако един вирус не провокира заболяване при новородените, които все още не са развили напълно имунната си система, поправило той се приема за безобиден. Точно това се случва с вируса ХИВ, който дори и предаден от майка на син не причинява заболяване : на плода, въпреки че продължава да бъде смятан за отговорен за СПИН. Същото важи и за медицинския персонал,
който е в контакт с болните от СПИН и е възможно да се убодат по времена някое кръвопреливане. Както посочва Дюсбърг: '
(
„През последните 25 години е имало само един
случай, отразен в '\ научните документации, на лекар, медицинска сестра или учен, у.
придобили СПИН от някой пациент. ”
м
В крайна сметка цялата теория на Гало се основавана предполагаемата способност на вируса на ХИВ да убива Т- лимфоцитите, когато опитите са показали, че ХИВ се раз-
1
Вива в хармония с клетките, които заразява (както се казва, характеристиката на ретровирусите е точно такава - да не убива клетките. Тази неспособност на ХИВ да убива Т-лим- фоцитите дори и при оптимални лабораторни условия намира широко потвърждение в научните доклади на биотехнологич- ните индустрии
65
Пред логичните възражения на Дюсбърг и на другите дивиденти Гало и поддръжниците на ортодоксалната теория са се вкопчили в комплицираните догадки като предполагаемата способност на вируса да мутира толкова бързо, чеда не може да бъде засечен от Т- лимфоцитите. Но колкото ида се опитват да намерят повече или по-малко приемливи обяснения, противоречията остават много и непримирими, до такава степен, че същите поддръжници на връзката ХИВ- СПИН е трябвало да признаят недоказуемостта на своите хипотези
6
*.

Изтегляне 2.31 Mb.

Сподели с приятели: