Различни истории за разказване

Ясно е, че приемът на AZT и на другите антиретрови- русни лекарства все пак е по- малката злина, която спохожда само в екстремни условия, но сами по себе си само страничните ефекти са достатъчни за осъждане на организма. И все пак тези лекарства са се превърнали в процедура дори и при липсата на доказателства за тяхната ефектиВност. Още повече, логиката показва, че действат върху грешни принципи. Лекотата, с която се предписвате осъдителна и така се лепва срамно петно на цялата медицинска система.
Дюсбърг опитва да впечатли публичната общественост със своята подробна книга- обвинение СПИН - измисленият вирус, в която разказва историята надве двойки и техните дъщери.
В първата част главни герои са съпрузите Нагел, чиято драма започва през 1990 г.,
веднага след осиновяването на Линдзи - прекрасно момиченце, едва на няколко седмици.
Мъ- ничето е в перфектно здраве, но се оказва положително на теста за ХИВ. В убеждението си да направят най-доброто за нея родителите я подлагат на стандартна фармакологична процедура за забавяне на развитието на болестта. Веднага след започване на лечението с здравослоВното състояние рязко се влошава. Родителите започват да подозират, че причината е токсичността на лекарствата. Всички лекари обаче са твърдо убедени в обратното и даже според тях детето е по-добре, отколкото преди започването на лечението.
След месеци на мъчителни терапии, които блокират растежа на Линдзи и й причиняват непоносими болки в корема, Нагел се обръщат към Дюсбърг за съвет. В момента, в който получават информационния материал за токсичността на AZT, те прекъсват неговия приеми лека-полека дъщеря им си възвръща доброто здравословно състояние. Лекарите,
предупредени за тяхното решение, се опитват безуспешно да го променят. През 2009 г.
Линдзи се среща със своя спасител Питър Дюсбърг и както се вижда от снимките, е едногодишно момиче в перфектно здраве, независимо от официалните статистики за продължителността на живот при децата, според чиито прогнози е трябВало да умре от
СПИН в рамките на години от поставянето на диагнозата
131
Кандис обаче е с много по-трагична съдба. Откриват серопозитивността й, когато е на годинка и половина и я подлагат на традиционната профилактика в продължение натри години и полоВина. Започва прилагането на коктейла от лекарства, базирани на AZT, и педиатричната болница в Ми- неаполис се превръща в неин втори дом, докато в края на г. вече не е в състояние да се изправи от леглото и само морфинът може да облекчи болката от коремните спазми. Резултатите от изследванията показват образуването на злокачествени тумори, пръснати в цялата стомашна области лекарите решават хирургически да прережат нервите, които водят към червата. Детето умира в ужасни мъки няколко дни след навършване на годишна възраст
133
Съпрузите Сезар и Тереза Шмит също са искали да разкажат своята история, за да обърнат внимание на нарушенията в медицинската система, но не са намерили добър прием от средствата за масова информация. През 1992 г. Сезар се оказва серопозитивен. Тереза и дъщеря им Луис също се подлагат на тест. „Никога няма да забравя тази сутрин, нито първите 3 или 4 дни след излизането
на резултатите от теста - спомня си Тереза. - Със сигурност това беше най-
умопомрачителният момент в живота ми. Само за миг всичкосвърши. Никакво бъдеще
повече, нищо. От този моментна татък животът се превръща в очакване на смъртта.
Най-лошото и ужасно нещо беше да гледам прекрасното си дете на 1 годинка. Беше

осъдена да умре!”
134
Жената започва да се информира, да търси, да се консултира;
навсякъде получава още по-тревожни отговори, а някои питат дали детето вече е започнало да губи косата си. „Не можех да позволя скъпото ми дете да понесе страдания. Не можех
да си представя да я подхвърлят от една болница в друга, с толкова игли и тръби, забодени
в малките й ръчички, да я гледам как се стопява. Нямаше да го понеса!” За щастие Тереза и момиченцето се оказват серонегативни. Сезар обаче показва първите симптоми на СПИН
няколко месеца след анализите и началото на терапията с AZT. „Беше зле, толкова зле;
противно на лекарското мнение и съвети престана да приема лекарствата. Изведнъж,
като магия, симптомите изчезнаха. Стана отново здрави нормален човек Страхът от зараза прави живота в семейството ад в продължение на 2 години съпрузите нямат сексуални контакти, докато Тереза не се решава да потърси Дюсбърг. Той ги убеждава, че хипотезата ХИВ-СПИН е пълна измислица и семейството се връща към нормалния си живот.
През 1998 г. Сезар развиВа лимфом и под натискана личния си лекар се подлага отново на конвенционалната терапия. Няколко месеца след това получава парализа, започват непоносими спазми и става необуздан (вероятно поради митохондриална дисфункция);
според лекарите става въпрос за странични ефекти наедно от лекарствата, които взема.
През октомври 1998 г. Сезар Шмит умира. Трябва да се подчертае, че лимфомът, заради който отново сее върнал към приемана, се среща у 46% от пациентите в рамките на години от началото на терапията сте. вероятно е бил следствие от първата фазана лечение.На фона на събития като тези е невъзможно да не си зададем някои въпроси, най-вече когато се разкриват много други случаи, които противоречат на официалната теория за
ХИВ-СПИН. Само ще спомена, че житейските партньори на небезизвестните Рок
Хъдсън, Артър Aui и Елизабет Глейзър, починали от СПИН, никога не са били заразени с вируса а що се отнася go Aui, дъщеря му е серонегативна
137
По времена Виенската конференция за въпросите, свързани със СПИН, от юли 2010 г. е прожектиран документалният филм Положително фалшиви Раждането на една ерес
т
, в който са събрани различни истории на напълно здрави хора с ХИВ въпреки отказа им да приемат коктейла на Биг Фарма. Авторите на филма разрушават мита за ортодоксалната теория само чрез кръстосано съпоставяне между официалните отчети на медицинската институция и повдигнатите обвинения научените дисиденти в контекста на неудобните
показания на разбунтувалите се пациенти. Сред интервюираните е и Кари Стокли - една жена, която след като е спряла лечението през 2007 г, отново сее почувствала добре, не е развила СПИН и все още е жива и в добро здраве. Когато обяснила на лекаря и на фармацевта си защо отказва терапията, и двамата реагирали гневно. „Кажете ми защо
единствените, които се ядосват иго приемат лично, са тези, които извличат
икономически ползи Нещо, което съпругът ми каза наскоро, ме накара да се замисля защо,
когато се излекуваш от каквато ида е болест (още повече от рак, биваш аплодиран,
хората се радват за теб, за чудото а когато се справиш със СПИН, те наричат
„отрицателен”?”
т

Изтегляне 2.31 Mb.

Сподели с приятели: