Идеали … Бошлаф!” „Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме!”



Дата18.01.2018
Размер25.42 Kb.
#47965




Идеали … Бошлаф!”

„Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме!” Бай Ганьо вдигна поглед от белия лист, на който грижливо беше подредил дума след дума хвалебствия за един министър. Замисли се, позасука мустаците си и се усмихна. Беше живял достатъчно и смяташе, че е открил единствения правилен път за постигане на амбициите си.

Ех, Бай Ганьо! Кое време те роди и кое време те съхрани и до днес? Усещайки загубените български идеали, Вазов възкликна: „Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин!” През Възраждането българинът е знаел що са идеали, ценности; думи като „достойнство”, „чест”, „доблест”, „патриотизъм”, „вяра”, „свобода” били изпълнени с истинско съдържание. Най-извисеният идеал е бил добруването на другите, а висша ценност – свободата! За тези идеали стотици хиляди измряха, дарявайки живота си на народа, издъхвайки с името „България!” на уста! За тях достойно извървян път е този, в чийто край е саможертвата в името на доброто, свободата, родината.

Ех, вие, байганьовци, колко бързо забравихте сълзите, болката, жертвите! Превърнахте се в „практически” человеци, мислещи само за собствения келепир. А Бай Ганьо? Дребният търговец на розово масло обикаля Европа, тупайки се в гърдите и крещейки: „Булгар!” развяващ изсъхналия си патриотизъм в лицето на чужденците: „Даскале, кажи и ти нещо бе, нека им покажем кои сме, сега му е времето.” Сега му било времето! Но какво ще покажем на света? Кои сме? Дребни чиновници, готови да се превърнат в „архиподлеци” за един звънец на бюрото си? Или продажници, които, забравили за робството, си позволяват да кажат: „Чунким малко главоболие има Негово императорско величество султанът, та и ние да го тревожим. Малко ли добрини сме видели от него най-сетне! Па и колко още има да видим...” Или сме просто едни достойни наследници на Бай Ганьо – е, свалили пояса и калпака, но неотърсили се от неговата философия. Нима и днес не срещаме навсякъде хора, които са готови на всичко, за да „ударят кьоравото”? и днес българинът не се интересува от света, но смята, че светът трябва да му се кланя. Идеали, честност, принципност…Бошлаф! Днес това са думи с изпразнено съдържание. И днес робуваме на великата Бай-Ганьова идея: „Ти ще целунеш ръка,аз - двете ръце; ти ще целунеш скута,аз - краката,ти ще целунеш на друго място, аз - на още по-друго”.

Същите „достойнства” на Бай Ганьо ги виждаме в нова светлина, по-излъскани, но пак така подли и безцеремонни, духовно празни. Нови герои чакат да дойде тяхната партия на власт, за да заграбят от държавната баница. Стават богати и след това си купуват образование, стават политици и след това бизнесмени от типа на Бай Ганьо. Седят на държавна служба и делят пари за полусвършена работа с бизнесмени ала Бай Ганьо.

Бай Ганьо днес... е търговец. Той обича парите, стреми се към тях. Ламти за слава, за власт, за богатство. Борави ловко с измамата, усмихвайки се лукаво на тези, които смята да „прецака”, правейки ниски реверанси на онези, от които зависи в момента. „Кесийката, кесийката – ето где е всичката премъдрост” – това е мотото на съвременния Бай Ганьо. Всъщност няма „съвременен” Бай Ганьо. Той винаги е бил един и същ. Човещината у този герой на всяко време... като че ли липсва. Нему са чужди всички прости добрини и жестове, които правят дните ни по-светли. Той като че ли страда от алергия към малките, ценните неща в живота, развивайки дълбоко чувство на привързаност към простащината и показността.

Но замисляме ли се дали е възможно да променим Бай Ганьо, да променим себе си? Все ми се иска да вярвам, че истински българи все още има – такива, които помнят направеното за тях преди векове; които са горди да се нарекат „българи” и освен за своето „земно доволство” мислят и за доброто на другите!

Да, Бай Ганьо е жив и днес! Той е тук и сега, крачи по улиците, влиза уверено в Парламента! Но някъде там е и другият герой – достойният, истинският, вярващ в доброто, изпълнен увереност, че идеалите от миналото не са „бошлаф”!



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница