Властта е субективно отношение на асиметрична зависимост, опосредствувано от някаква ценност. Под асиметрия разбираме положението, в което едната страна печели повече от взаимоотношението отколкото другата, защото използва слабостите и нуждите и. Примерът с децата А и В и детето С /пример на Емерсън – американски социолог/, което нарушава баланса между първите две деца. Когато А и В си играят те имат равностойни игрови роли. Появата на детето С, което се запознава само с А, нарушава баланса. А може да избира с кого да играе. По този начин, когато детето В откаже да изпълнява непривлекателна игрова роля, Апросто го оставя и отива при С. Детето В се чувства лишено от ценността – играта която предлага А.
Единият субект властва, защото контролира нещо, което другият цени. За да бъде легитимна властта, трябва да внушава някаква идея за своята правота. Тук се използва идеологията. Тя създава система от ценностни ориентации, които поддържат властните структори. Властта и политиката имат обща основа – ценностите. Политиката е властвуване, защото представлява субективно разпределение на ценностите между нациите, класите, прослойките – между големите групи в обществото. Да се прави политика, да се участва във властта, означава да се контролират ценности. ТЕКСТ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ПОДГОТОВКА
Вебер,М., Професията и призванието на политика.В Антология. Бл.,2010
ВЪПРОСИ: Защо трябва да се разграничава властта от силата?
Посочете примери за манипулация от различни области на живота.
Каква е тази ценност, която опосредства властта. Дайте примери.
