Информационен бюлетин
Изтегляне 0.75 Mb.
|
|
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
007г. бр.1, декември 2007г. СЪДЪРЖАНИЕ: УВОДНИ ДУМИ (стр.2-3) І.ИКОНОМИКА (стр.3-11) - Стачката на работниците в „Пирин текс” (стр.3-5) - Стачните борби по света (стр.6-11) - Доклад на ООН за човешкото развитие (стр.11) ІІ. ПОЛИТИКА (стр.17-24) - Съобщение за проведена Втора Балканска конференция (стр.12) - Борбата на младежта на Балканите (стр.12-15) - Борбата на народите по света (стр.15-17) - Ирак: окупаторите се готвят за отстъпление (стр.17-19) - Полиция, палки, сълзотворен газ – добре дошли в ЕС (стр.19-20) - Репресии срещу трудещите се по света (стр.20-24)
- Дискусия в СУ „Кл.Охридски” за Октомври 1917г. (стр.25-31) - Ленин за Октомврийската революция (стр.31-35) - По повод 40 години от гибелта на Че Гевара (стр.35-36) - Нови книги (стр.36-39) - Нови филми (стр.39) УВОДНИ ДУМИ Читателят държи в ръцете си първия брой на Информационния бюлетин на Движение за съпротива „23 септември”. Досега нашето движение представяше и аргументираше своите позиции главно чрез публични прояви и чрез Интернет. Но с укрепване на движението, въпреки че все още се намираме на началния етап от нашето изграждане, все по-осезаема става нуждата от свързващо звено между двете основни насоки на нашата дейност. Най-общо задачата на бюлетина е да спомогне за предварително запознаване и ориентиране сред материалите на нашия интернет-сайт, да открои съществената разлика между нашия и други „подобни” сайтове и издания, като подчертае спецификата във вижданията и подхода на „23 септември” към основните проблеми на съвременния обществен живот. Надяваме се по този начин да заинтригуваме определена група читатели, да стимулираме тяхното търсене – чрез сайта и по други пътища, за да могат те самостоятелно и адекватно да формират собствената си позиция по поставяните въпроси. По-подробно върху предназначението на бюлетина, върху ролята, която той трябва да изиграе в подготовката и разгръщането на всеобхватно контранастъпление срещу господстващата днес буржоазна идеология, както и върху това към кого е адресиран нашия бюлетин, ще говорим в един по-обширен материал в следващия брой (надяваме се вторият брой да излезе до края на януари 2008г.). А тук съвсем накратко ще запознаем читателя с нашите основни принципи и ще отговорим на въпроса какъв тип материали читателят може да очаква да намери на страниците на бюлетина. Движение за съпротива „23 септември” определя себе си като група, споделяща възгледите и теорията на революционния марксизъм-ленинизъм.
Във връзка с тези наши възгледи читателят ще може да намери на страниците на бюлетина:
Като цяло тези материали ще бъдат групирани в три раздела : -икономика; -политика; -идеология и култура. Естествено, и в трите раздела централно място ще бъде отделено на разгръщащата се в момента икономическа (предимно стачна), политическа и идеологическа класова борба у нас и по света. Ще приемем с благодарност всяка добронамерена критика, предложение, съдействие... 
СТАЧКАТА НА РАБОТНИЦИТЕ В „ПИРИН ТЕКС” (гр.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ) ОТ ЮЛИ 2007г. Стачката в „Пирин текс” започва на 2.07.2007 г. сутринта, когато над 1000 шивашки работници спират работа и обявяват едночасова ефективна стачка. Основна причина за стачката е изтичането на стария колективен трудов договор и подписването на нов, в който работниците искат да бъдат включени клаузи за увеличение на заплатите със 100 лева, достойно заплащане на нощния труд, намаляване на извънредния труд само до две съботи в месеца и т.н. Немският капиталист Б.Ролман отказва да приеме исканията на работниците, не признава секцията на КТ „Подкрепа” в предприятието и не допуска техен представител във фабриката. В гоцеделчевската шивашка фирма работят около 2400 работници и тя е най-крупната от бранша в Благоевградска област. Работниците съобщават, че в производствените халета през най-горещите дни температурите достигат до 49 градуса, но въпреки това работата продължава без почивки. Жените шивачки негодуват срещу заместника на Б.Ролман – Васа Лазаро, на която й е даден прякорът „затворническата надзирателка”. През горещите дни тя се разхождала из цеховете и се подигравала на работниците, че не било горещо, а те се лигавели, за да не работят. На 3 и 4 юли работниците провеждат неколкочасови стачни действия. На 5 юли 2007 г. в 6 ч. сутринта 1041 работници от първа смяна във всички цехове на шивашката фабрика спират напълно работа и започват ефективна безсрочна стачка. Около 600 работници от втора смяна също декларират, че подкрепят стачката. В цеховете остават само вайзерите, които са много по-високо платени от обикновените работници, верният на Ролман административен персонал, и учениците-стажанти. При общ брой на работещите в „Пирин текс” 2420 души това означава, че на работните си места остават едва 779 души. През първите няколко дни Б.Ролман се опитва да продължи производството с помощта на стачкоизменниците, но това се оказва невъзможно. В началото на стачката работниците са твърдо решени да отстояват докрай исканията си. Те са категорични, че със заплати от 300-350 лв. не е възможно да живеят нормално и да издържат семействата си. Много от работничките казват, че често им се налага в съботните дни да идват на работа с децата си, които са цял ден с тях в производствените халета. Тяхното негодувание се засилва от нежеланието на Ролман да преговаря с тях и от подигравателното отношение на верните на Ролман хора, които излизат с плакат: „Много слаби ракии сте, влизайте на работа, няма 100 лева”. В опит да потуши стачката, Ролман завежда дело в съда срещу стачкуващите. В своя иск, той настоява съдът да обяви за нелегитимни стачните действия на 1700-те работници, а членовете на стачния комитет да бъдат обявени от съда за подстрекатели. Опитът на Ролман да използва полицейски репресии срещу стачкуващите, както това стана срещу миньорите от „Марица-Изток” в Гълъбово, обаче завършва с неуспех, защото съдът се произнася, че стачката на работниците е законна. Друг забележителен факт по време на стачката са проявите на класова солидарност с работниците от „Пирин текс”. Над 30 работнички от гръцката фирма „Бест ъф некс” идват и се присъединяват за кратко към стачкуващите. По-късно в гръцката фирма започва подписка, в която поименно всички работници застават зад исканията на стачкуващите от „Пирин текс”. Те са подкрепени и от шофьорите от фирма „Стели такси”. В израз на солидарност с борбата на шивашките работници, при тях пристигат на посещение доктори и медицински сестри от МБАЛ “Иван Скендеров” в Гоце Делчев. Много от гражданите, които периодично минават покрай шивашката фабрика, изразяват своята солидарност с мощни възгласи и натискане на клаксони. Класова подкрепа получава и капиталистът Ролман. Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) в специална декларация изразява загрижеността си от стачката и застава на страната на Ролман. Капиталистите от шивашката промишленост (в която понастоящем в България са заети около 170-200 хил. души) заявяват, че стачката щяла да отблъсне чуждестранните инвеститори от България, което щяло да увеличи безработицата и да спре икономическия растеж. Истинските причини, всъщност се крият в техният страх от започването на стачки и в техните предприятия, което би застрашило печалбите им. На специална среща в Гоце Делчев експлоататорите взимат решение да не приемат на работа шивашки работници без препоръка от предишният им работодател. С информационното затъмнение на стачката, което налагат големите телевизионни медии като Канал 1, БТВ и Нова Телевизия, те също на практика оказват подкрепа на Ролман, с когото имат договори за доставка на скъпи костюми срещу реклама на неговата фирма. По време на стачката работниците издигат възгласи: „Независими медии, продадохте се заради гардероба на Ролман”. Акт в подкрепа на Б.Ролман и други капиталисти е също така предложената в края на юли 2007г. поправка в Закона за стачките и протестите от страна на депутатите Мария Капон, Елеонора Николова, Красимир Каракачанов и др., според която се предвижда забрана на стачките по време на подписване на колективен трудов договор. През цялото време на стачните действия Б.Ролман прави неколкократни опити да всее раздор и отчаяние между работниците. В средата на юли той издига метални ограждения в двора на предприятието, за да ограничи движението на работниците. Те обаче разбиват огражденията и си осигуряват достъп до входа на предприятието. Неколкократните заплахи на Ролман, че обявява фалит и оставя работниците без препитание, също не стряскат протестиращите. Не ги стряска и фактът, че представителката на КНСБ в предприятието Сълза Бандрева застава на страната на Ролман и подписва колективен трудов договор от името на работниците, в който не е удовлетворено нито едно от техните искания. Със скандиране „Вън Сълза Бандрева от „Пирин текс”” те отхвърлят направените зад гърба им договорки. Почти до края на стачката Б.Ролман не приема исканията на работниците и предлага увеличение на заплатите с 40 лева за тези които изпълняват 100% от заданията и високите норми. Това е поредният добре премислен ход от страна на ръководството на предприятието, който цели да раздели по-добрите и опитни работници от останалите. Със съжаление трябва да се отбележи, че действията на Б.Ролман имат частичен успех. Това се дължи на факта, че част от ръководителите на стачката, които са представители на КТ „Подкрепа” и КНСБ, извършват предателство спрямо работниците, като от една страна започват да убеждават стачкуващите, че исканията им са нереални и е нужно да се направят компромиси, а от друга страна започват преговори с Ролман, като приемат част от неговите условия. Така например стачния комитет отстъпва от първоначалните искания за 100 лева чисто увеличение на заплатите и приемат „компромисното предложение” за 80 лева увеличение. Пред работниците това е представено като победа над Ролман. Впоследствие се оказва, че това не е така. В подписания колективен трудов договор наистина е предвидено увеличение на заплатите с 80 лева, но само половината от тази сума – 40 лева е чистото увеличение без оглед на производителността, а останалите 40 лева е премия за присъствие, която не е колективна, а индивидуална. Освен това Ролман си запазва възможността да увеличава както си иска нормите, така че договореното увеличение може да бъде изядено от неизпълнимостта на заданията. По думите на самите работници това е честа практика в „Пирин текс”. Друга отстъпка пред Ролман е договорката за заплащането на извънредния и нощния труд вместо по 0,60 ст. на час по 0,55 ст., каквото е неговото предложение. Въпреки първоначалните намерения на работниците, по време на стачката не е поставен въпросът за подобряване на условията на труд, за изгонване от предприятието на жестоките надзиратели и др. Колко скромни бяха дори първоначалните искания на гоцеделчевските шивачи, показват фактите изнесени от Ролман в няколко интервюта пред медиите. Самият той заявява, че заради стачката стоят замразени 73 хил. костюма. Трябва да се има предвид че един костюм „Ролман” струва между 700 и 1500лв., а има и значително по-скъпи. По думите на изпълнителния директор, чистите загуби за него от стачката, която продължи около три седмици, са 354 хил. лева. Когато сравним тези суми с исканото от работниците увеличение, можем да разберем за каква експлоатация става въпрос в „Пирин текс” и колко е мизерно възнаграждението, което получават шивачите за труда си. Можем да разберем и колко нагли са лъжите на Ролман, че исканията на работниците биха довели предприятието до фалит. Истината е, че увеличаването на работническите заплати би съкратило в незначителна степен огромните печалби на експлоататора Ролман и шайката на робовладелците около него. В заключение, трябва да се спомене, че стачката на шивашките работници от „Пирин текс” завърши с частичен успех, доколкото те успяха да се преборят да се работи само две съботи в месеца, извънредният труд да се заплаща по 0,55 ст. вместо по 0,50 ст., заплатите да бъдат увеличени, макар и минимално. Истинско възхищение буди борбата на работниците от гоцеделчевското предприятие. Събитие с подобна продължителност и мащаби в едно частно предприятие в България засега е рядкост. Въпреки че за пореден път стана ясно, че на работническата класа в България й липсват профсъюзи, които, наред с една истинска революционна организация, да защитават нейните класови интереси и да спомагат за издигане на съзнанието й, с оптимизъм можем да цитираме думите на Ленин: „...стачката отваря очите на работниците не само по отношение на капиталистите, а също по отношение на правителството и на законите...стачките приучават работниците към обединение, стачките им показват, че те могат да водят борбата против капиталистите само задружно, стачките научават работниците да мислят за борбата на цялата работническа класа против цялата класа на фабрикантите”. ЗАБЕЛЕЖКА: Обзорни материали за учителската стачка и за стачното движение в България през 2007г. като цяло ще бъдат отпечатани в следващия брой на бюлетина. ПОБЕДА НА РАБОТНИЦИТЕ ОТ „ТЮРК ТЕЛЕКОМ” Работниците от „Тюрк Телеком”, проведоха упорита 44-дневна стачка във всички градове на Турция и Северен Кюрдистан и победно я прекратиха на 28 ноември 2007г. Работниците от „Тюрк Телеком”, 23 400 на брой, проведоха своята първа стачка от 45 години насам. Те стачкуваха въпреки буржоазната медийна антиработническа пропаганда, въпреки извършените арести, нападенията и полицейския терор. Стачката беше подкрепена с акции на солидарност от работници в различни отрасли, студенти и представители на останалите трудещи се слоеве. Най-важната точка в постигнатото споразумение между ръководството на „Тюрк Телеком” и профсъюза „Хабер-Иш” предвижда заплатите на работниците да бъдат увеличени с 10% през първата година след стачката и 6.5% през втората в съответствие с нивото на инфлацията. Договорено е и връщането на работа на уволнените по време на стачката работници. Работниците от „Тюрк Телеком” отпразнуваха победата с песни, танци и скандирания: „Работниците, които се борят, побеждават!”, „Да живее нашата организирана борба!”, „Ние сме работници, ние сме прави, ние ще победим!” и др. В направените от работниците изказвания беше подчертано, че заслуга за победата на тази стачка има цялата работническа класа на Турция и Северен Кюрдистан.
След реставрацията на капитализма в Албания през 1990г. държавните инвестиции за мината рязко спадат, което води до рязък спад на производството, до рязко влошаване на условията на труд и до рязкото съкращаване на трудещите се в предприятието: от 12 000 на 1200 до 2001г.! През 2001г. мината е отдадена на концесия за 30 години на италианска фирма, която допълнително съкращава трудещите се от 1200 на 660! В това време двата работнически синдиката не са направили нищо за защита правата на работниците – профсъюзните лидери са били подкупени с хотели и хижи, направени по времето на социализма за работниците и заграбени впоследствие от нововъзникналата буржоазия. Въпреки предателството на синдикатите, през лятото на 2007г. работниците са организирали 25-дневна стачка с искане за 50% увеличаване на заплатите и с искане за подобряване на условията на труд (с оглед на зачестилите инциденти, довели до тежки контузии и дори до смъртни случаи в мината именно поради отказа на концесионерите да дават пари за подобряване на условията на труд). Стигнало се е и до гладна стачка, но въпреки това исканията на работниците са останали без отговор – и там както в повечето бивши социалистически страни работниците продължават да са лишени от свои истински професионални и политически класови организации, и това обуславя тяхното безсилие в класовата борба. Героичният албански народ обаче не веднъж в своята най-нова история е доказвал, че може да се бори организирано и успешно със своите врагове – вътрешни и външни, и това ни дава надежда, че там работниците няма да останат задълго „сираци” откъм организации, каквито са в момента. 24-ЧАСОВА ГЕНЕРАЛНА СТАЧКА В ГЪРЦИЯ 
12 декември 2007г. Гърция беше парализирана от 24-часова генерална стачка, която засегна здравеопазването, съдебната система, образованието, държавните учреждения и обществения транспорт. Стачните действия бяха организирани от синдикатите като протест срещу правителствените планове за реформи в пенсионната система. Профсъюзите се противопоставят на предложенията на управляващите за обединяване на пенсионно-осигурителните фондове и за преразглеждане на списъка с професиите, изискващи тежък и вреден труд. 100 000 демонстранти се събраха в центъра на Атина, за да протестират срещу предлаганите реформи. Всички полети от международното летище на Атина бяха отменени заради стачката на авиодиспечерите. Училища, банки, данъчни служби, министерства останаха затворени в Гърция през целия ден, а медицинският персонал приемаше само спешните случаи. Стачката засегна и общественият транспорт в Гърция. Автобусите и линиите на метрото в Атина работиха само няколко часа, колкото да превозят стачкуващите до центъра за заплануваните демонстрации. Фериботите до над 60 гръцки острова не напуснаха пристанищата. Стачните действия бяха подкрепени и от журналистите. Служителите на Акропола, който е основната туристическа атракция на Гърция, също обявиха, че се присъединяват към протеста. ВСЕРУСКА АКЦИЯ НА РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ На 14 октомври 2007г. в цяла Русия се проведе протестна акция в защита на правата на работническите профсъюзи и против репресиите срещу работнически активисти. Акцията е била организирана от съвместен Организационен комитет, включващ в себе си руски комунистически организации (АКМ, РКСМ(б), СКМ, РКРП и др.) и работнически профсъюзни организации ( профсъюз „Защита”, на летците, на заводите „Форд”, на пощенските работници, на железопътните работници и др.). Лозунгите, издигнати от демонстрантите бяха подчертано анти-изборни: „Стачка, а не избори”, „И да гласуваме и да не гласуваме – от наше име вече са решили кой ще бъде избран”, „Стачкувай, а не гласувай” и т.н. Работниците са защитили в своите изказвания правото да се организират и да се борят. Те са издигнали лозунги като: „Долу ръцете от профсъюзите!”, „Работници, обединявайте се”, „Против полицейския произвол!”, „Стачката не е ектсремизъм, а наше право!”, „Когато сме единни, ние сме непобедими!” и др. По всеобщо мнение акцията е допринесла за укрепване на идеята за възможността и необходимостта от съвместни действия между левите сили в Русия, а също е показала на руските работници, че те не са сами в своята класова борба срещу капитала. НОВИ ПРОТЕСТИ В БУДАПЕЩА О Правителството на Дюрчани възнамерява да приватизира здравното осигуряване, да намали бонусите при пенсиониране и да закрие някои железопътни линии. Дюрчани обеща да намали бюджетния дефицит, който е най-високият в Европа, и да реформира държавния сектор. Това му донесе аплодисменти от ЕС, но увеличението на данъците и повишаването на цените го направиха крайно непопулярен сред унгарските трудещи се. Рейтингът на „социалистите” спадна до 15%, но кабинетът заяви, че няма да отстъпи, изтъква Евронюз.
На 26 ноември 2007г. 24-часово прекъсване на работата обявиха медиците. Лекарите не отказваха помощ само на спешни случаи. Докторите от държавния сектор искаха подновяване на колективния трудов договор, изтекъл още в края на 2005 г. Те настояваха и онези лекари, които сега са назначени на временен трудов договор, да получат постоянни договори за работа. Към стачката се присъединиха и служителите от контрола върху качеството на хранителните продукти. На 30 ноември 2007г. самолети, влакове, автобуси и кораби спряха работа в Италия заради стачка на транспортните работници в цялата страна.
На 2 декември 2007г. десетки хиляди полицаи стачкуваха в Италия заради плановете на правителството да им ореже бюджета за следващата година. Към служителите на реда се присъединиха и пожарникари. По улиците в Рим протестираха над 100 000 униформени, поне 20 000 излязоха в Милано. За да върже бюджета за следващата година, италианското правителство предлага драстични съкращения на парите за всички държавни сектори. Н Също на 10 декември 2007г. в Торино хиляди демонстранти образуваха протестно шествие и поискаха да бъдат подобрени условията им на труд, след пожара в местен завод на стоманодобивната компания „Тисен-Круп”, отнел живота на четирима работници. В протеста участваха 30 000 души, включително много металоработници, които обявиха 8-часова стачка в памет на загиналите си колеги. „ЧЕРНИЯТ ВТОРНИК” ВЪВ ФРАНЦИЯ Н Допълнителен импулс за продължаване на стачката даде новината за повишаване заплатата на президента Саркози със 172%, а също и опитите на организацията на работодателите (MEDEF) да прокара нови антиработнически закони – за увеличение на изпитателния срок за новонаетите работници, за прекратяване на трудовите договори „по взаимно съгласие”, за задължението безработните да се съгласяват да бъдат наемани на каквато и да е предлагана им работа и т.н. Не на последно място за новата вълна на недоволство сред френските трудещи се допринесе и повишението на цените на хранителните стоки и здравните услуги, което логично удари именно по ниските заплати на наемните работници. Учителите и държавните служители се присъединиха на седмия ден към стачката на железничарите заради предвидените съкращения на хиляди работни места. Освен това се настоява и за повишаване на заплатите. Вълненията засегнаха и университетите. Половината от общо 85 висши учебни заведения във Франция бяха блокирани или учебният процес бе нарушен от студентите. Младежите протестираха срещу закона за автономията на университетите, който според тях ще доведе до приватизация на висшето образование.
Хиляди държавни служители в Португалия започнаха ефективни стачни действия на 30 ноември 2007г. В стачката участваха учители, съдебни чиновници, лекари и много други представители на държавния сектор. Заради стачката останаха затворени 90 % от училищата и болниците в страната. Масовото недоволство на гражданите се дължи на плановете на правителството да не актуализира заплатите тази година. Това означава, че доходите на стотици хиляди граждани ще останат на същото ниво както през 2000 г. ОБЩОНАЦИОНАЛНА СТАЧКА В „ДЖЕНЕРЪЛ МОТЪРС” О  бединеният профсъюз на автомобилните работници обяви през септември2007г. общонационална стачка в Дженеръл Мотърс. Това е първата стачка на цялата територия на САЩ по време на преговори за трудови договори в индустрията от 1976 г., когато бяха затворени заводи на Форд. Когато изтече крайният срок, определен от профсъюза, работниците напуснаха работните си места и започнаха да се събират пред заводите на Дженеръл мотърс. Стачката започна десет дни след изтичането на настоящия трудов договор с Дженеръл мотърс, посочва ДПА.
Последната стачка, свикана от Обединения профсъюз на автомобилните работници, бе през 1998 г., когато 26 от 29-те монтажни завода на компанията в Северна Америка бяха затворени. По-рано от Дженеръл Мотърс съобщиха, че компанията преговаря с профсъюза за разрешаване на проблемите и разговорите продължават, съобщи АП. Анонимен представител на профсъюза по-късно заяви, че преговарящите обсъждат размера на сумата, която Дженеръл Мотърс трябва да отдели за създаване на здравно-осигурителен фонд за пенсионери, както и други въпроси. Профсъюзът на автомобилните работници представлява интересите на 73 000 работници на Дженеръл Мотърс в 82 завода в САЩ, посочва АП. dariknews.bg ДОКЛАД НА ООН ЗА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ На 27 ноември 2007 г. ООН публикува поредния ежегоден доклад за нивото на човешко развитие за 2007/2008. Докладът включва данни за 177 страни-членки на организацията (от общо 192). За всички страни, включени в доклада, е изчислен така наречения, „Индекс на човешко развитие”. Смята се, че това е, засега, най-точният показател за сравнение на степента на развитие на отделните страни. За изчисляване на този индекс се използват данни за брутния вътрешен продукт, измерван по паритет на покупателна способност, очаквана продължителност на живота и ниво на образование на населението в съответната страна. На базата на Индекса на човешко развитие ООН разделя страните на развити, развиващи се или слабо развити. Разбира се, и в миналото, и днес данните за брутния вътрешен продукт на социалистическите страни са силно занижени и като следствие беше занижен и индекса на развитие. Въпреки това, през 70-те и 80-те години на миналия век, социалистическа България заемаше 32-35 място в света по своя индекс на развитие. След реставрацията на капитализма, през 90-те години, България закономерно се смъкна с 30 места по-надолу, под 60-то място. В началото на 21 век се наблюдава минимално подобряване на положението и в последния доклад страната ни е на 53 място с индекс на развитие 0,824. Интересно е да се отбележи, че социалистическа Куба, която преди 20 години беше доста по-назад от България, успя да ни изпревари и днес е на 51 място с индекс на развитие 0,838. Куба е страна с размерите и населението на България с тази разлика, че запази социализма независимо, че е остров, намиращ се на 90 мили от бреговете на САЩ. Този факт срива из основи всички теории за икономическата и политическа неизбежност на реставрацията на капитализма дори за малка страна като България (да не говорим за гигант с неизчерпаеми ресурси като СССР). Но това не е всичко. Българската икономика през този период беше приватизирана и попадна под контрола на големите транснационални корпорации. България получава чужди инвестиции, икономическа „помощ” от развитите капиталистически страни и дори стана член на НАТО и ЕС. И въпреки това, или по-скоро – именно поради това, тя беше изпреварена от Куба, която се развива в условията на икономическа блокада и санкции от страна на САЩ. Но в това няма нищо чудно, ако си припомним, че най-успешният период на икономическо развитие на България беше времето когато САЩ наложиха на страната ни търговско ембарго (1948 – 1958 г.). Какво остава на медийните служители на капитала у нас освен, с ненадминатото си безочие, да оплакват „тежката” съдба на кубинците. Много показателно е и сравнението между двете страни с най-многобройно население в света. Към средата на 20 век, под господството на империализма, Индия и Китай бяха силно изостанали в своето развитие като Индия дори изпреварваше Китай. От октомври 1949 г. Китай тръгна по пътя на социализма и днес заема 81 място в света с индекс на развитие 0,777. Индия е капиталистическата страна с най-многобройно население в света и заема 128 място с индекс на развитие 0,619. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ На 1 и 2 декември 2007 г. в София се състоя Втората конференция на балканските комунистически и работнически партии. В работата на конференцията участваха Комунистическата организация на Гърция (КОЕ), Марксистко-ленинската комунистическа партия на Турция/Северен Кюрдистан (МLKP), Маоистката комунистическа партия от Турция/Северен Кюрдистан (МКР), Партия „Рада” от Сърбия (Partija Rada), Българска работническа партия-комунисти (БРП-к) и Движение за съпротива „23 септември”. Другарят Йоргос Ципрас от КОЕ изнесе доклад за дейността на Балканската конференция от създаването й през 2005 г. до днес. В него беше казано, че 90-те години бяха времето, когато империалистите напълно колонизираха Балканите и почти всякакви връзки между балканските комунисти бяха прекъснати. Ето защо създаването на Балканската конференция беше стъпка в обнадеждаваща посока. Представителите на другите партии също споделиха мнението, че досега Балканската конференция е направила малки, но ценни стъпки и това дава надежда, че в бъдеще антиимпериалистическата борба на Балканите ще се засилва. Беше взето решение през следващата година да се организират семинари в различните балкански страни, които да разгледат проблемите, свързани с национализма и шовинизма на Балканите, оценка на социалистическото строителство в балканските страни и др. Беше приета и заключителна декларация чиито текст в скоро време ще можете да намерите на нашия сайт www.septemvri23.com. На сайта ни също така ще можете да намерите нашия доклад и други материали за Балканската конференция. Предвижда се в най-скоро време материалите от Конференцията да бъдат отпечатани в отделна брошура. БОРБАТА НА МЛАДЕЖТА НА БАЛКАНИТЕ СРЕЩУ НАСТЪПЛЕНИЕТО НА КАПИТАЛА, ЗА БЕЗПЛАТНО И ОБЩОДОСТЪПНО ОБРАЗОВАНИЕ 
През последната година младежкото съпротивително движение на Балканите получи сериозно развитие. То беше провокирано от опитите на буржоазията в балканските страни да задълбочи навлизането на капиталистическите пазарни отношения в образователната система, да превърне образованието в стока, от която едни (капиталистите) да трупат печалби, а други (децата на народа) все повече и повече да бъдат лишавани. Младежта на Балканите обаче доказа с ред свои акции, че няма да е толкова лесно да бъде лишена от такова основно човешко право, каквото е правото на безплатно и общодостъпно образование. Ноември-декември 2006г. сръбските студенти окупираха Белградския университет в знак на протест срещу налагането на пазарни отношения във висшето образование: „Знанието не е стока”, „Ние учим – те печелят”, „Не на таксите” – зад тези лозунги се обединиха повече от 17 000 сръбски студенти. През февруари-март 2007г. с многохилядни демонстрации (най-голямата от които беше в Атина на 22 февруари – 40 000 души!), с окупацията на повече от 300 факултета и подкрепени от университетските преподаватели, гръцките студенти защитиха своето право на безплатно и общодостъпно образование, гарантирано от конституцията (чл.16). Гръцката буржоазия и нейните господари от Европейския съюз не можаха да наложат планираната промяна на чл.16, която би им позволила създаването и на частни университети в Гърция. „Няма да мине” – скандираха гръцките студенти – и наистина благодарение на тяхната задружна борба правото им на безплатно и общодостъпно образование беше запазено. През април-май 2007г. студентите в България също оказаха съпротива (макар и в по-малки размери, отколкото в Сърбия и Гърция) срещу опитите на правителството да продължи започналата приватизация на образованието в България. Серия от публични акции и особено митингът от 11 май в София допринесе да се даде т.нар. „финансова автономия” на университетите, означаваща рязко намаляване на държавните субсидии, превръщане на учебните заведения в търговски дружества и в крайна сметка – двойно или тройно вдигане на студентските такси за следване. През ноември 2007г. младежта от Турция и Северен Кюрдистан също проведе серия от протестни акции. Ето краткото съобщение за тях, което бе публикувано в сайта www.priziv.org : “На 6 ноември 2007г. в редица градове на Турция и Северен Кюрдистан ( Истанбул, Адана, Бурса, Измир, Анкара, Малатия, Коджаели, Самсун, Антеп и др.) студенти и ученици са организирали протестни демонстрации срещу „Съвета за висше образование” (YOK) – буржоазно-фашистка репресивна институция, създадена на 6 ноември 1980г. от турските фашистки превратаджии. YOK е мразен от младежта в Турция и Северен Кюрдистан заради потискането от него на свободата на словото и на организирането на студентите и учениците. Ето защо на поредната годишнина от създаването му младежта в Турция и в Северен Кюрдистан е излязла с искания:
Десетки учащи се са били арестувани. Много от тях ще бъдат съдени заради акцията от 6 ноември”. Най-важният резултат от борбата на младежта на Балканите обаче беше, че в хода на нейната мобилизация възникнаха или укрепнаха младежки революционни организации като Прогресивна студентска общност „Доситей Обрадович” (Сърбия), Лява схема (Гърция), Комунистическа младежка организация и Федерация на младежта (Турция), Студентско-ученическо движение „Призив за образование” (България). Всички тези организации са антикапиталистически, антифашистки, антимилитаристки; те са за безплатно и общодостъпно образование; те са ангажирани в борбата срещу общественозначими социални недъзи и неправди (например учащите в Турция заклеймиха мръсната война на буржоазната държава срещу кюрдския народ и подкрепиха стачкуващите работници от „Тюрк Телеком”; в България бяха подкрепени стачкуващите учители и подложеното под полицейска окупация във връзка с кризата с боклука население на софийския квартал „Суходол”) и т.н. Най-обнадеждаващото е, че и в България вече повече от половин година съществува инициатива за създаване на Организация на учащите се в България”. За нея може да се научи повече на интернет-сайта на Студентско-ученическо движение „Призив за образование” www.priziv.org . Тук ние публикуваме една листовка, която от тази есен се разпространява по университети и училища: „ИНИЦИАТИВА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧАЩИТЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ Защо такава организация е необходима?
Ние сме против:
Ние сме за:
ВКЛЮЧИ СЕ В ИНИЦИАТИВАТА! ТИ ИМАШ ПРАВО НА СВОЯ ОРГАНИЗАЦИЯ!” Движение за съпротива „23 Септември” подкрепи възникналата инициатива. Наши членове участват активно в дейността на тази студентско-ученическа група. Ние призоваваме и всички останали учащи се, които приемат написаното в листовката, да се включат в Инициативата. УСПЕШНО УЧАСТИЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ГЪРЦИЯ (КОЕ) В ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ Проведените на 16 септември 2007 г. избори в Гърция съвсем не бяха така успешни за десните партии, както ги представя буржоазната пропаганда. Поради изострилата се политическа криза във властта, през август 2007г. те внезапно бяха насрочени за септември 2007г., с цел ляво-опозиционните организации да нямат възможност да се подготвят добре за тях. Въпреки това, двете водещи десни партии в Гърция („Нова демокрация” и ПАСОК) загубиха общо 6% от доверието към тях – това не се е случвало от 20 години. Обикновено ако една от двете партии е губела гласове, то те са отивали към другата, а сега тези гласове отидоха при лявата опозиция: Гръцката комунистическа партия (ККЕ) – 8%, коалиция СИРИЗА – 5%, други – 2%, или общо 15%. Това е резултат, който Левицата в Гърция не е постигала от началото на 80-те години. В крайна сметка „Нова демокрация” отново получи абсолютно мнозинство, но с минимална преднина, което означава нестабилност за нейното управление. КОЕ очаква, че „Нова демокрация”, под угрозата всеки момент да изхвръкне от властта, ще стане още по-сервилна пред западните си империалистически господари. За другарите от КОЕ изборите са минали сравнително успешно. Това е тяхно първо изборно участие, осъществявано в рамките на Коалицията на радикалната левица – СИРИЗА. Макар и да не успяха да получат право на свои депутати (за което не са им стигнали всичко на всичко 50 гласа), нашите гръцки другари получиха общо 50 хиляди гласа, а в 4 от 57-те избирателни района техните представители дори са били на първо място.
На 7 ноември 2007г. в Москва руските комунисти са организирали демонстрация по случай 90-годишнината от ВОСР. Участвали са близо 10 000 души от различни комунистически партии и организации: АКМ, РКСМ(б), СКМ, РКРП и др. Основни лозунги на нашите руски другари са били: „Планът на Путин е опиум за народа!” (има се предвид предизборната програма на Путин и неговата партия „Единна Русия”), „Нужен е нов Октомври!”, „Ленин успя, ще успеем и ние!”, а минавайки покрай Държавната Дума комунистите са скандирали „РЕВОЛЮЦИЯТА Е НЕИЗБЕЖНА!”. АНТИВОЕНЕН ПРОТЕСТ В ПОЛША На 12 октомври 2007г. във Варшава се състоя протест срещу присъствието на полски войски в Ирак и Афганистан. Организатор на протеста бе сдружението „Спрете войната!“. Стотици демонстранти протестираха също така и срещу разполагането на елементи на американската противоракетна отбрана (ПРО) в Полша. Демонстрацията започна в центъра на Варшава и премина по главната улица към Площада на конституцията, а оттам протестиращите се насочиха към посолството на САЩ и сградата на Сейма. ДЕМОНСТРАЦИЯ СРЕЩУ РАЗПОЛАГАНЕТО НА СИСТЕМИ ЗА ПРО НА САЩ В ЧЕХИЯ На 17 ноември 2007г. в чешката столица Прага около 1000 души проведоха демонстрация срещу разполагането на американски системи за противоракетна отбрана (ПРО) на територията на страната. Участниците в протеста преминаха по улиците на Прага, носейки в ръцете си плакати, призоваващи Вашингтон „да си държи радарите при себе си” и скандирайки: „Референдум”. АНТИФАШИСТКИ ПРОТЕСТ В ИСПАНИЯ Десет полицаи получиха различни наранявания при уличните сблъсъци на 17 ноември вечерта в Барселона. Задържани са седем души, съобщи Испанското национално радио. Безредиците избухнаха по време на неразрешена демонстрация на младежи антифашисти, протестиращи срещу убийството на 16-годишен младеж от група неонацисти в Мадрид. Участниците в протеста бяха около 1 000 души, които проведоха шествие в центъра на Барселона. НАРОДНАТА ВОЙНА В НЕПАЛ ПРЕЗ 2007г.  Както е известно, комунистите в Непал вече повече от десетилетие водят Народна война за свободата на своя народ. През 2006г. от власт най-сетне беше свален диктаторът-монарх Гянендра и беше съставено коалиционно правителство на анти-феодалните и анти-империалистически сили в страната, включително и с участието на Комунистическата партия на Непал (маоисти). КПН(м), под чийто контрол е 80% от територията на 25-милионен Непал (без столицата Катманду, областните градски центрове и магистралите) обаче не успя да се споразумее с коалиционните си партньори по ред въпроси и най-вече по въпроса за незабавното премахване на монархията. Също така коалиционното правителство не предприе нищо, за да се разправи с про-монархистките банди, които, намерили убежище в Индия и подкрепяни от САЩ, продължават да тероризират непалския народ посредством т.нар. „трансгранични операции”. Септември 2007 г. КПН(м) напусна коалиционното правителство и обяви, че ще продължи борбата за премахване на монархията чрез натиск отдолу за свикване на референдум.
Същевременно на посещение в Западна Европа пристигна представител на КПН(м), др.Парвати. Тя ще участва в серия от беседи в Италия, Германия и други страни относно развитието на Народната война в Непал, относно устройството на Народната власт в освободените райони на страната и относно ролята на жената в протичащата революция. Нашето Движение получи обширен материал от др.Парвати относно устройството на Народната власт в Непал: в освободените обширни райони се разпореждат Народни комитети. Народната власт се защитава от Народни съдилища и милиция, избрани от населението. Създават се селски кооперативи, строят се училища, населението преминава през военна подготовка. КПН(м) разяснява своята политическа линия на масите посредством създаденото от нея „Републиканско радио”. Неговите предавания мобилизират трудещите се за борба срещу остатъците от стария колониален режим и срещу домогванията на Вашингтон и индийските експанзионисти за възстановяване на полу-феодалната монархистка диктатура. В заключение, по думите на др.Парвати, това, което се осъществява днес в Непал, е моделът на демокрацията на 21-ви век. Нашето Движение се присъединява към призива на Световното народно съпротивително движение за подкрепа на революцията в Непал, за нейната защита и пропагандиране на нейната кауза сред масите. Защото непалският народ прави тази Революция не само за себе си, а за всички народи по света.
С оглед на изместването на фронта на бойните действия все по-близо до Кабул, трябва да се признае, че на дневен ред вече стои въпросът не дали талибаните ще се завърнат в столицата, а кога ще стане това и под каква форма, заяви пред журналисти президентът на съвета “Сенлис” Норейн Макдоналд. Novinar.net ИРАК: ОКУПАТОРИТЕ СЕ ГОТВЯТ ЗА ОТСТЪПЛЕНИЕ Близо пет години (навършват се през март 2008) след бруталната агресия и окупация на Ирак американската армия вече се готви за окончателно отстъпление от тази страна. Да припомним, че в началото на 2007г. Пентагонът увеличи значително числеността на окупационната армия. Това беше отчаян опит за постигане на военна победа над въоръжената съпротива. Резултатът вече е известен – само окупационните войски през тази година имат 944 убити, най-тежките годишни загуби от началото на окупацията, а годината още не е свършила. Към това трябва да се добавят 1808 убити от марионетната иракска армия и сили за сигурност и стотици убити частни охранители на служба към армията и полицията, за които не се води точна статистика. В крайна сметка американското командване, след тежките загуби през април, май и юни, рязко съкрати мащабите на операциите, и се изтегли от районите, където понасяше най-тежки загуби. Дори беше сключено „споразумение” с отрядите на съпротивата и целият район на т.нар. „сунитски триъгълник” вече е под контрола на последните. В същото време и главният американски съюзник – британците, напуснаха района на град Басра, като го оставиха на местните шиитски милиции. Всичко това веднага се отрази на загубите на окупаторите, които рязко намаляха към края на годината и дадоха повод на американците да твърдят, че са постигнали „победа”. Разбира се няма нищо лошо окупаторите изцяло да напуснат Ирак и да си направят един парад на „победата” във Вашингтон – и те изглежда, започнаха да осъзнават, че това е единствената „печеливша” тактика за тях. Официалните планове на Вашингтон са изтеглянето от Ирак да започне през следващата 2008г. Техните основни съюзници британците се готвят да завършат изтеглянето си през 2008г., също както поляците и австралийците. Българският контингент би било добре да остане последен, дори и след като американците напуснат, при условие, че в него бъдат включени всички политици и шоумени, които съдействаха за въвличането на България в окупацията на Ирак. Междувременно в Белия дом кроят планове да предизвикат етнически и религиозни конфликти с участието на сунити, шиити и кюрди, за да могат да останат под някаква форма в Ирак или поне да намерят там някакви съюзници. Но това ще е много трудно, тъй като е ясно, че всеки който се свърже или е бил свързан под някаква форма с окупаторите, не го очаква светло бъдеще в Ирак. От американците се опитва да се разграничи дори и днешното правителство на Ирак, „избрано” в условията на чужда окупация. Влошава се положението на окупаторите и в Афганистан, където 2007г. също е най-кървавата за тях. Броят на убитите военнослужещи на “коалицията” е вече 229. И в Афганистан изтеглянето на окупаторите е единствената полезна тактика и целият въпрос е не дали, а кога това ще стане. Колкото по-бързо го осъзнаят, толкова по-добре за тях. Искрено възхищение и благодарност на всички хора по света, които ценят свободата, предизвиква успешната въоръжена съпротива на патриотичните сили в Ирак и Афганистан. Те водят битка при абсолютно техническо превъзходство на агресора и показват образци на изобретателност и героизъм. Импровизираните взривни устройства, употребявани от бойците на съпротивата, се превърнаха в истински кошмар за окупаторите. Към началото на декември 2007 година общият брой на убитите военнослужещи на САЩ и техните съюзници в Ирак от началото на агресията достигна 4198 души, а в Афганистан – 746 души, броят на ранените – 28661 в Ирак и 3010 в Афганистан. В тези цифри не е включен броят на заболелите военнослужещи, който е по-голям от броя на ранените. До 30 юни 2007 г. броят на убитите „цивилни” наемници (наети от частни фирми охранители, шофьори, летци и т.н) които воюват срещу съпротивата, по непълни данни е 1001 души Най-сетне марионетните „иракски” сили за сигурност, също по непълни данни, имат 7744 убити до началото на декември 2007 г., а броят на ранените не е известен. Още по-тежки са материалните загуби на окупаторите. Разходите само на САЩ за войната в Ирак и Афганистан, с отчитане на инфлацията през изминалите години, вече надхвърлиха общите разходи за войната във Виетнам и се оценяват на над 400 милиарда долара досега. Въпреки че броят на убитите е сравнително малък, сухопътните войски на САЩ, след 5 години окупация на Ирак, са на практика неспособни за участие в нов сериозен конфликт и са напълно деморализирани. Голяма част от бойната им техника – танкове, бронемашини, хеликоптери – е унищожена, повредена или напълно износена и се нуждае от подмяна. Тук е мястото да споменем и загубите, които понесе България от участието си като сателит на САЩ в окупацията на Ирак. Нашите военни жертви са 13 убити. Загинаха и двама български „цивилни” наемници, пилоти на хеликоптер на фирма „Хели еър”. Разходите само за операцията в Ирак надхвърлиха един милиард долара към края на 2006 г. Загубихме и всякакъв шанс да получим голямата част от дълга на Ирак към България (от 2 милиарда долара по цени от преди 10 години ще получим едва 360 млн. долара по днешния курс). Участието на България в тази операция вече доведе до рязко съкращаване на икономическите връзки със страните от арабския свят, което също е свързано със значителни загуби. Военното „всемогъщество” на „единствената световна свръхсила” САЩ се оказа силно преувеличено. Ако добавим към този извод и военното поражение, което претърпя през 2006 г. израелската агресия в Ливан, е очевидна промяната в съотношението на силите в Близкия Изток и тя не е в полза на САЩ и техните сателити. В своето безсилие да се справят със съпротивата, окупаторите се опитват да сплашат мирното население. Броят на убитите цивилни иракчани от прякото действие на окупаторите по официални и непълни данни на иракското правителство е 39133 души към декември 2007 г. От тях не повече от 20-25 % могат да бъдат причислени към съпротивата, останалите са жертви на безразборните бомбардировки и стрелба на окупаторите или са избити без съд предполагаеми помагачи на съпротивата. Показателно е, че едва 46 % от цивилните иракски жертви на пряко насилие са мъже на възраст между 15 и 60 години. Несравнимо по-големи са индиректните жертви на цивилното иракско население от влошените условия на живот, липсата на лекарства и медицинска помощ и т.н. В това отношение жертви са най-уязвимите – децата, болните, възрастните. Според изследване на университета „Джон Хопкинс”, публикувано в английското медицинско списание „Лансет”, общото ниво на смъртността в Ирак е нараснало от 5,5 смъртни случая на хиляда души преди окупацията (2002 г.) до 13,3 на хиляда след това. Това означава, че броят на иракчаните, които са жертва на американската агресия за периода след 20 март 2003 година, пряко или косвено, е над 650 хиляди души. Става дума за допълнителната смъртност над нормалната от периода преди агресията. В броя на жертвите са включени както преките жертви на бойните действия, така и жертвите на разрушената инфраструктура (ток, вода, канализация и др.), разпадане на системата за здравеопазване, липсата на храна и жилище и т.н. Детската смъртност (деца до 1 година) се е повишила от 29 на хиляда през 2002 г. до 57 на хиляда, т.е. 2 пъти, през следващите години. В крайна сметка, независимо от всички престъпления на империалистическите разбойници, справедливата борба на народите на Ирак и Афганистан неизбежно ще завърши с победа.
Още преди 1 януари 2007г. сред трудещите се доминираше мнението, че от влизането на България в ЕС ще спечелят само богатите. Впоследствие, още първата официална проверка за доверието към ЕС (изборите за евродепутати през май 2007г.) доказва нарастващото разочарование – в изборите участваха по-малко от 30%. Но недоверието към ЕС и неговите български слуги не беше демонстрирано само чрез пасивен бойкот на изборите – миньори и металурзи, нефтохимици и горски работници, шивачи и шофьори, лекари и учители, еколози и пенсионери, студенти и ученици излязоха на десетки протести срещу управлението на европейските чиновници в лицето на „тройната коалиция”(БСП-НДСВ-ДПС). Р
Тези и други факти (за изострянето на класовата борба и в другите страни на ЕС) говорят ясно, че ЕС – наднационална организация, изразяваща интересите на европейските монополи – е принуден все по-често да захвърля фалшивата маска на своята „толерантност” и „демократичност”, и публично да предприема брутални действия срещу справедливите искания на трудещите се маси начело с работническата класа. Ние, от ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ” не можем да гледаме с равнодушие как нашите братя и сестри, как нашите бащи и майки, баби и дядовци, как съседните нам народи, са подлагани на брутални репресии, съгласуван от местните колониални администрации с централата на ЕС в Брюксел. Ние призоваваме за организирана борба срещу диктатурата на едрия капитал.
На 10-11 декември в Анкара и в Истанбул беше проведена нова полицейска акция срещу DHKP-C (Революционна народно-освободителна партия-фронт). В резултат няколко активисти на DHKP-C са били арестувани, а Кевзер Мизрак е била застреляна. На погребението й нейните другари са издигнали лозунга: „Мъчениците на Революцията са безсмъртни”. Убийството на Кевзер Мизрак е поредна престъпна проява на турския режим. Тя предизвиква остро възмущение сред членовете на нашето Движение. Ние осъждаме репресиите срещу нашите турски другари, извършвани от турската фашистка държава. По повод смъртта на др.Мизрак ние публикуваме откъс от стихотворението на Назъм Хикмет „Смъртта на другаря от редиците”, написано през 1930г.: Не беше пръв, и последен не беше. Той беше в редицата, в нашата редица... И когато в краката му се свлече с простреляна глава боецът отпред, той си изпълни дълга, не пропусна своя ред... Не са нужни слова, просълзени очи. И никакви венци... Замълчете! Редникът да спи... СЪДЕБНО ДЕЛО СРЕЩУ ДЕЙЦИ НА МЛКП (ТУРЦИЯ/СЕВЕРЕН КЮРДИСТАН) След 14 месеца престой в затвора на 26 октомври започна съдебният процес срещу 23-ма дейци на Марксистко-ленинската комунистическа партия (МЛКП – Турция/Северен Кюрдистан). Основното обвинение срещу тях е за участие в „инициатива за насилствена промяна на конституционния строй”. Присъдите, които заплашват нашите другари, са между 10 години затвор и няколко доживотни присъди накуп. Подсъдимите комунисти са заплашени с общо 3000 години затвор! На съдебното дело адвокатите и самите подсъдими смело са разобличили т.нар. „Анти-терористичен закон”, по силата на който подсъдимите са били задържани. В изказванията си комунистическите дейци са изтъкнали, че за тях е чест да защитават МЛКП, че фашистката система, съществуваща в Турция и Северен Кюрдистан, все повече се приближава към своя край, че все повече нараства необходимостта от социализъм. Съдебното дело е отложено за 28-29 февруари 2008г. Същевременно в навечерието на съдебния процес се проведе международна кампания за солидарност с подсъдимите дейци на МЛКП. 31 партии, организации и учреждения (включително и нашето Движение) от Бразилия до Венецуела, от Бангладеш до Норвегия, от Италия до Украйна, изразиха под различни форми своята солидарност със задържаните, настоявайки за тяхното незабавно освобождение и за прекратяване на държавния терор в Турция и Северен Кюрдистан. Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|
НФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН
коло 50 хиляди унгарци се събраха на 21 ноември вечерта на мирен протест пред сградата на парламента в Будапеща, предаде Евронюз. Целта на проявата, предшествана от стачки и демонстрации, бе да застави премиера Ференц Дюрчани да спре икономическите реформи. Протестиращите развяваха знамена на ЕС с липсващи (изрязани) звезди по средата в знак на протест срещу господарите от Брюксел, които диктуват ултралибералния политически курс на „социалиста” Дюрчани. 
а 10 декември 2007г. стачка на шофьорите на тежкотоварни камиони предизвика транспортен хаос в Италия. Шофьорите обявиха петдневна стачка в знак на протест срещу повишените разходи за гориво и липсата на държавни помощи.
а 20 ноември 2007г. в цяла Франция на протест излязоха едновременно железничарите, учителите, държавните служители и студентите, обединени под лозунга „Заедно за заплатите, работните места и обществения сектор". Стачката започна седмица по-рано от железничарите в знак на несъгласие срещу плана на правителството да увеличи необходимия за пенсиониране трудов стаж в бранша от 37,5 години на 40 години. Беше изчислено, че всеки ден от стачката струва на буржоазната държава загуби в размер на 300 млн.евро. Френските железничари храбро издържаха на натиска на държавата и на контролираните от нея медии, които оплюха стачкуващите и инициираха т.нар. „протест на недоволните от стачката потребители”. Работниците останаха непреклонни в намерението си да продължат стачката, дори когато правителството се съгласи да започне преговори с лидера на Общата конфедерация на труда (CGT) – Тибо. Правителството мислеше, че с началото на преговорите ще завърши стачката, но железничарите отговориха така: „Тибо си е Тибо, но CGT – 
еакцията на уплашената буржоазия не закъсня – бяха арестувани десетки пенсионери и еколози, през декември 2007г. софийският квартал Суходол беше окупиран от 2000 полицаи и жандармерия с цел да се смаже съпротивата на местните жители срещу повторното отваряне на депото за отпадъци, стигна се и до открити полицейски репресии – протест на миньорите от мини „Марица-Изток” беше брутално разпръснат с помощта на сълзотворен газ и бой с палки. Десетки от протестиращите работници бяха обгазени, а един - тежко ранен в главата! И не е толкова важно, че управляващите и по-специално министърът на вътрешните работи – „социалистът” Румен Петков, се застъпиха за полицейските биячи – много по-важно е, че развилите се събития в нашата страна потвърждават две общи тенденции за целия Европейски съюз и по-специално – за новоприсъединените към него бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа: от една страна – на нарастващо стихийно разочарование, недоволство, омраза към ЕС и подчинената му местна администрация, и от друга – на заместване на буржоазно-демократическите методи на диктат над трудещите се с открито репресивни методи:
