Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки (https://commons.wikimedia.org/wiki/Catego

След три и половина години пряко участие на САЩ във Втората световна война страната дава около 400 000 жертви, като почти половината от тях стават жертви на военните действия срещу Япония. Няколко месеца преди бомбардировката над
Хирошима и Нагасаки се провежда тежката битка за остров Окинава, в която саможертвите сред населението са между 50 000 и 140 000 души,
[3]
японската армия дава около 100 – 125 000, а американската около 72 000 жертви.
В двумесечната битка за най-малкия японски остров гарнизонът се бие до последния човек и нанася тежки загуби на американците. Американците считат, че навлизането в Япония би било съпроводено с милиони жертви.
Президентът на САЩ
Хари Труман
, който не знае за разработката на ядрено оръжие по проекта „Манхатън“ до смъртта на Франклин Рузвелт, взема решение с военните ръководители на страната да използват ядрено оръжие срещу Япония.
На
26 юли 1945 година, Труман и останалите лидери на антихитлеристката коалиция изказват позиция на
Потсдамската конференция, която е отразена в декларация
–
ултиматум към Японската империя за капитулация
Труман казва в изявление на конференцията:
„
Пълното обединение на нашите военни сили, подкрепени от нашата
решимост, означава неизбежно и окончателно унищожение на японските
въоръжени сили, дори сцената на пълното опустошение на японските
градове… Ние призоваваме правителството на Япония да провъзгласи
веднага безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили ида даде надеждни и достатъчни доказателства засвоите добри намерения
за това. Иначе Япония я очаква бързи унищожителен разгром.
“
В декларацията не се споменава нищо за ядрено оръжие. То все още се пази в строга тайна.
На следващия ден, японските вестници съобщават, че декларацията, текстът на която е излъчен по радиото и разпръснат в листовки от самолети, е отхвърлена.
Правителството на Япония не проявява желание да приеме ултиматума.
На
28 юли премиер-министъра
Кантаро Судзуки заявявана пресконференция, че
Потсдамската декларация не е нищо повече от старите доводи, декларирани на конференцията в
Кайро
Император
Хирохито
, очакващ отговор от
СССР
на уклончивите дипломатически ходове на японците, не променя решенията на

правителството. На
31 юли в разговори дава да се разбере, че императорската власт трябва да се защити на всяка цена.
Същевременно към юли разузнаването на САЩ е разполагало с достатъчно данни, че всяка отстъпка от изискването за безусловна капитулация би била достатъчен повод за императора и висшето военно командване на японската армия да приемат капитулацията.
[4]
Комитетът по избиране на целите, които да бъдат подложени на бомбардиране,
разположен в Лос Аламос
, предлага като възможни цели градовете
Киото
,
Хирошима
,
Йокохама и арсенала в
Кокура
. Комитетът отхвърля идеята за използване на ядрени бомби само срещу военни цели, тъй като при сравнително малка цел, която не е обкръжена от обширен населен район, съществува голяма вероятност от пропуск.
Психологическият ефект върху населението на Япония бил важен за членовете на комитета. Също така стигат до заключението, че първата използвана бомба трябва да е достатъчна за международното признание на оръжието. Членовете изтъкват, че в
Киото (интелектуален център на страната, населението „най-добре ще оцени
значението на оръжието“. Хирошима е избрана по-късно като цел, най-вече поради големия брой жители и поради факта, че там са разположени важни военни центрове,
а и градът е обкръжен от хълмове, което ще фокусира ефекта от бомбата.
Министърът на отбраната на САЩ Хенри Стимсън зачерква Киото от списъка на целите поради неговото културно значение, въпреки съпротивата на генерал- лейтенант
Лесли Гроувс
(началник на проекта „Манхатън“). По думите на професор
Едуин О. Райшауер, „Стимсън знае и цени Киото от времето на неговия меден месец
там, десетилетия по-рано“.
На
25 юли генерал Карл Спаац получава заповед да бомбардира една от следните цели Хирошима, Кокура,
Ниигата или Нагасаки, на дата след
3 август, когато позволяват метеорологичните условия.
[5]

Изтегляне 489.46 Kb.

Сподели с приятели: