Информация по приложение 2 към ч

1. 
   ДАННИ ЗА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ
   

“РИБЕНАТА ФЕРМА” АД

Телефон: 0894 618 643

2. 
   ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:
   

Настоящият инвестиционен проект има за цел възстановяване на съществуващия на територията на поземлен имот (ПИ) № 917.517 рибарник и изграждане на „Рециркулационна система за интензивно отглеждане на риба", както и прилежащата към нея преработка на риба и рибни продукти на територията на ПИ № 917.469. Производството на риба ще се съчетава с познавателно-развлекателни и рекреационни функции и за целта комплексът ще бъде достъпен при определен режим за посетители и туристи. Собственик на двата съседни поземлени имоти с горе упоменатите идентификатори № 917.517 и № 917.469, намиращи се в местността Луковица в землището на град Самоков, непосредствено до река Бистрица и до пътя от Самоков към Боровец, е “Рибената ферма” АД. Имотите са извън регулационната граница на град Самоков.

Както е видно от приложените скици от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, имот № 917.517 е с площ 56 373 m2, а имот № 917.469 е с площ 67 587 m2. Общата площ на двата имота обект на инвестиционното намерение е 123 960 m2.

Проекта за изменение на подробен устройствен план (план за застрояване) за поземлени имоти с идентификатори №917.469 и 917.517 в местността Луковица, в землището на град Самоков е изготвен след разрешение № 181 по протокол № 7/25.03.2016г. на Общинския съвет и в съответствие с чл. 124а, ал.1 от ЗУТ, тъй като имотите са извън границите на урбанизираната територия на града.

1. 
   Резюме на предложението за възстановяване на рибарник на територията на поземлен имот № 917.517. Резюме на предложението, в т.ч. описание на основните процеси, капацитет, обща използвана площ; посочва се дали е за ново инвестиционно предложение и/или за разширение, и/или за промяна на производствената дейност, необходимост от други свързани с основния предмет, спомагателни или поддържащи дейността, в.т.ч.ползване на съществуваща или необходимост от изграждане на нова техническа инфраструктура /пътища/улици, газопровод, електропроводи и др.; предвидени изкопни работи, предполагаема дълбочина на изкопите, ползване на взрив.
   
   1. 
      Настоящият инвестиционен проект обхваща и инвестиционното намерение на Рибената ферма АД за възстановяване на съществуващ рибарник за пъстървови в имот № 917.469. с площ 56.373 дка. в местност Луковица, в землището на град Самоков. Целта на проекта е да се намери оптимално технологично решение за реконструкция на съществуващо рибно стопанство. Инвестиционното предложение предвижда не само възстановяване на басейните и прилежащите обслужващи съоръжения, но и изграждане на прилежащи сервизни помещения.
      

Производствената мощност на рибарника се определя на базата на наличните свободни води в р. Мусаленска Бистрица и в съответствие с площа и конфигурацията на терена. Обектът се състои от 19 броя басейна с обща площ от 29 дка.

2. 
   ДЪГОВАТА ПЪСТЪРВА КАТО ОБЕКТ НА РИБОВЪДСТВОТО
   

Дъговата пъстърва (Oncorhynchus mykis) е най-масовия отглеждан вид сред студенолюбивите видове риби. Месото й е с високи хранителни и вкусови качества, отличава се с малко кости и е високо ценена и търсена като хранителен продукт. Пренесена е в Европа от САЩ и след успешното й аклиматизиране е получила широко разпространение. Сега се среща във всички европейски страни, където е обект на рибовъдство или на спортен риболов. Причината дъговата пъстърва да се наложи като най-често отглежданият студенолюбив вид е фактът, че отговаря на всички изисквания за интензивно отглеждане. Факт е, че тя приема активно изкуствен гранулиран фураж и го оползотворява пълноценно, като по този начин позволява храненето й да не представлява особен проблем в рибовъдните стопанства. Лесно се приспособява към различните местообитания. Нараства бързо, като за една година при подходящи условия и добро хранене може да увеличи теглото си до 20 пъти. В сравнение с балканската пъстърва (латинско име Salmo trutta m.fario) предимствата й са:

• 
  Издържа и добре се развива в по- топли води;
  
• 
  Нараства по-бързо и дава по-висок прираст;
  
• 
  По-устойчива е на заболявания.;
  

3. 
   ТЕХНОЛОГИЧНИ ПАРАМЕТРИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ
   

Дъговата пъстърва е хищна риба, но в рибовъдните стопанства се храни със специализиран гранулиран фураж с високо белтъчно съдържание. Особено е чувствителна към качеството на подавана храна и не са редки случаите на големи загуби, вследствие на неправилно хранене. При подходящи условия нараства бързо – през първата година достига от 10 до 50 грама, през втората от 250 до 300 грама, колкото е консумативното ѝ тегло. Полово съзрява на 2-3 годишна възраст, като средната й плодовитост е 1 500 - 2 000 броя хайверни зърна на килограм живо тегло.

За плануван добив е заложено 100 000 кг пъстърва за консумация, четирикратен цикъл на производство и оптимална гъстота на посадката до 80 бр./м3 в басейнов комплекс с общ обем 4500 м3. Басейните са с дълбочина до 1.7 м.

Общия размер на земните площи в рибовъдната ферма е около 29 дка, включваща следните производствени мощности:

• 
  Отрасни басейни.
  
• 
  Басейни за угояване.
  
• 
  Складови басейни.
  
• 
  Зимни басейни.
  
• 
  Карантинни басейни.
  
• 
  Манипулационен басейн.
  
• 
  Канализационна система с оборудвана за контролиране на водния поток и
  

• 
  Системата за биологично пречистване.
  
• 
  Система за автоматично хранене (Хранилки).
  
• 
  Изграждане на инфраструктура между басейните.
  
• 
  Работна площадка.
  
• 
  Склад за фураж.
  
• 
  Производствена сграда.
  
• 
  Цех/работилница/помещение за работа.
  
• 
  Офис сграда
  
• 
  Система за наблюдение и сигурност, и др.
  

4. 
   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА ВОДАТА
   

• 
  количество и качество на водата;
  
• 
  ефективно и рационално хранене с качествени храни;
  
• 
  постоянен контрол върху здравословното състояние на рибите;
  
• 
  своевременно провеждане на различните профилактични и лечебни мероприятия;
  
• 
  спазването на добър санитарно хигиенен режим в басейните;
  

В пъстървовъдството се използват две основни системи на водоснабдяване на производствените басейни: проточни и оборотни.

При проточните системи водата се използва еднократно, а при системите с оборотно водоснабдяване неколкократно.

Проточните системи се прилагат при достатъчен дебит на водоизточника и те са за предпочитане, тъй като при тях водата е с по-добро качество.

При оборотното водоснабдяване водата се връща неколкократно в началото на басейните /или каскадата/ в повечето случаи без никакви допълнителни манипулации като филтриране, аериране и др.

В рибарника на Рибената ферма АД ще се използва модерна система за оборотното водоснабдяване с интегрирана система за филтриране на част от водата с цел нейното многократно използване, тъй като водоизточника р. Мусаленска Бистрица е със сезонно обусловен, променлив дебит.
Най-важните показатели за качеството на водата в пъстървовите стопанства във физико-химичен аспект са:

• 
  Кислороден режим;
  
• 
  Температура;
  
• 
  Водороден показател – pH;
  
• 
  Скорост на течението;
  
• 
  Прозрачност;
  
• 
  Степен на мътност;
  
• 
  Органично замърсяване;
  

5. 
   КИСЛОРОДЕН РЕЖИМ:
   

6. 
   ТЕМПЕРАТУРА:
   

7. 
   ВОДОРОДЕН ПОКАЗАТЕЛ /РН/;
   

Ниско рН е възможно при води, които протичат през торфени терени и при оборотно водоснабдяване в резултат на образуване на NHO2 и NHO3.

При високи стойности на рН и наличие на посочените азотни съединения се повишава съдържанието на токсичния свободен амоняк (NН3).

8. 
   СКОРОСТ НА ТЕЧЕНИЕТО:
   

Скоростта на водата в басейна не бива да надвишава 2-3 см/сек, въпреки че и 20 см/сек не представляват проблем за по-големите пъстърви.

9. 
   МЪТНОСТ НА ВОДАТА:
   

При спиране на проточността задължително се следи количеството на разтворения във водата кислород. При регистриране на спад в нивото на кислорода, то се възстановява с помощта на колекторните платна.

10. 
    ОРГАНИЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ:
    

Съществено значение за получаването на добри резултати в пъстървовъдството има количеството на водата и свързания с този показател водообмен. Това означава, че за да се отговори на съвременните изисквания, водата в басейните трябва да се обменя над 20 пъти в денонощия. Всички разчети се правят на базата на минимален дебит на водоизточника, за да се избегнат евентуални загуби вследствие на ограничено водоснабдяване и презарибяване.

Водоснабдяването ще се извършва само от реката, като данните показват, че дебита й е достатъчен за нормално функциониране на стопанството.

Основните изисквания към качеството на водата в пъстървовите стопанства са отразени на табл.1.1.

Табл.1.1. Общи изисквания към качествата на водата за отглеждане на пъстърва.

11. 
    УСТРОЙСТВО НА СТОПАНСТВОТО
    

Стените и дъната на басейните са изградени от бетон. Нужният технологичен наклон на дъната на басейните е от порядъка от 1 до 5 % и може да бъде постигнат след реконструкцията им.

Предвидено е да бъде реконструирано водовземаното съоръжение от река Мусаленска Бистрица, която минава непосредствено до имота. Съществуващото водохващане обслужвало бившия рибарник е изградено на отстояние от около 220 метра нагоре срещу течението, така че да не пречи на естествените миграционни процеси на рибните пасажи. Посредством свързващ водопровод с диаметър Ф 500 мм. водата се отвежда към терена на стопанството. В горната си част този водопровод е канален и представлява опасност за сигурността на стопанството.

Водовземането има следните елементи:

• 
  Ст.бет.шахта;
  
• 
  груба решетка на входа;
  
• 
  промивен савак на стената от към реката;
  
• 
  водовземна тръба на праг от дъното;
  

-обходен канал около шахтата - предвижда се в случай на пълно запушване на решетката да осигури отвеждането на водата покрай шахтата в земния канал. Водата в обходния канал постъпва през преливник пред грубата решетка на шахтата.

12. 
    Басейните са предвидени с ширина до 3.00 м, дълбочина на водата до 1.0 м и наклон 1% на дъното от входа към преливника на края и с променлива дължина от 20 до 45 м според конфигурацията на терасите. На средните стени ще бъде изпълнена стоманобетона шапка с дебелина 15 см и обща ширина 60 см, укрепена на 20 см-ви конзоли от двете страни. Целта е да се оформи бетонова пасарелка над басейните, служеща за хранене и облавяне на рибата.
    

Преминала през басейните вода изтича от тях през преливник с ширина 1.0 м. Преливните води от басейните събрани в канала покрай тях се вкарват в тръби след края на басейните и се отвеждат по РVС тръби – ф 250 мм до двукамерен утайник в най-ниската част на имота. От него след утаяване около 30% от водите се изпускат в реката, а останалите 70% през байпас се връщат обратно към пречиствателно звено в началото на рибарника, където заедно с постъпващите количества прясна вода, след механично и биологично пречистване се влива отново в рибарника. Утайниците се почистват от утайките и същите могат да се използват за наторяване на съседни земеделски земи Двата басейна на долната тераса са с неправилна форма,като следват конфигурацията на откоса и подпорната стена.

13. 
    ОТВЕЖДАНЕ НА ОТПАДНИТЕ ВОДИ
    

Питейна вода за рибарника ще се осигури от два шахтови кладенеца които ще бъдат изградени по силата на разрешение от Басейнова дирекция – Дунавски район № 11520244 от 27/08/2015 за водовземане от подземни води с нови водовземни съоръжения с цел аквакултури, промишлени и самостоятелно питейно-битово водоснабдяване. За обекта има издадено разрешение от Басейнова дирекция – Дунавски район № 11160113 от 16.09.2015 за водовземане от повърхностен воден обект р. Мусаленска Бистрица с цел аквакултури и свързаните с тях дейности.

14. 
    ПОСАДКА
    

В пъстървовото стопанство не се предвижда производство на зарибителен материал и такъв ще се доставя от други рибарници в страната.

Освен посадката върху крайните резултати изключително влияние върху добивите оказва качеството на зарибителния материал. Той трябва да бъде клинично здрав, охранен и в добро физиологично състояние. От съществено значение е неговото тегло, като не трябва да се зарибява с риба с тегло под 30 грама.

Плануваните основни рибовъдни показатели за рибовъдното стопанство са посочени по-долу:

• 
  Производствен обем - 4842 мЗ
  
• 
  Посадка - 88 бр./мЗ
  
• 
  Общо 4842 x 88 = 426 096 бр.
  
• 
  Оцеляемост - 95% - 404 791 броя
  
• 
  Средно тегло - начално- 30 гр. - крайно над 300 грама
  
• 
  Продукция – 101 437,3 кг.
  
• 
  Добив - кг/м3 – 25,08 кг/мЗ
  
• 
  Общо произведена риба ≈101 тона
  

15. 
    ФУРАЖИ
    

• 
  Хранителните вещества в тях да са в достатъчно количество и да притежават високо качество. Макар, че в енергетично отношение те могат да се заместват, трябва да се отдели особено внимание на белтъка в храната, тъй като протеинът за изграждане на организма на рибите не може да се замени с никакво друго вещество. Храната трябва да съдържа всички витамини в оптимално количество.;
  
• 
  Съвременните гранулирани фуражи са високо качествени и напълно задоволяват изискванията на пъстървата за нормален растеж и развитие. Техният срок на годност е 5-6 месеца, което позволява да се правят по-големи поръчки и фуражът да се съхранява по-продължително време.
  
• 
  За да реализира добър прираст, дъговата пъстърва изисква голямо количество протеин с пълноценен аминокиселинен състав. Белтъчините са необходими не само за нарастването на пъстървата, но и като основен източник на енергия. В повечето случаи процентното им съдържание във фуражите за пъстърва за консумация е от порядъка на 42-46%. Мазнините в тази категория фуражи варират от 10 до 30 %.
  
  
  Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
  2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
  2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
  2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
  2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
  2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
  2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град
  
  
  
  Изтегляне 0.57 Mb.
  
  Сподели с приятели: